Решение № 306 от 02.12.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Ямбол, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500151 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба от „Специализирана Болница за Активно Лечение по Кардиология Ямбол" ЕАД, с която ответникът обжалва Решение № 56 от 03.02.2022 г., постановено по гр.д. № 2083/2021 г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд приема за установено, че отв.„Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Ямбол" ЕАД - гр.Ямбол, ул. „Д. Благоев" № 69, представлявано от Б. С. П.-М., ЕИК 200111173, дължи на „МЛ-България" АД - гр.

Пазарджик, ул. „Константин Величков № 97", ЕИК 112106418, представлявано от изп. директор Р. П. М., сумата 1 972,08 лв., представляваща възнаграждение за извършени услуги по Договор №2176 от 10.01.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 27.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение № 295/28.04.2021г. по ч.гр.д. №1253/2021 г. на ЯРС; осъжда "Специализирана болница за активно лечение по кардиология -Ямбол" ЕАД - гр.Ямбол, да заплати на „МЛ-България" АД - гр. Пазарджик направените по настоящото дело разноски в размер на 644,45 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 339,45 лв..

Въззивникът счита оспорваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона и необосновано.

Излага, че по делото не са били събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че дължи, че съдебно-счетоводната експертиза по делото установява, че процесните 1 фактури не са получени и осчетоводени от ответника „СБАЛК Ямбол", че по делото не са били доказани възлагания от страна на „СБАЛК Ямбол", утвърден график за извършване на твърдените от ищеца услуги, че не е била установена и доказана връзка между процесните идентификационни документи и фактури, че самите идентификационни документи, представени по делото не са били попълнени надлежно. Във въззивната жалба е посочено, че няма доказателства за спазването на чл.12 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и по реда за водене на публични регистри. Възразява, че ЯРС не е взел предвид и не е обсъдил възраженията и оспорванията, които е направил, като съдът неправилно е приложил чл.301 от ТЗ без да са налице основания за това. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, както и претендираните разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от "МЛБЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 112106418, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул."Константин Величков" №97, представлявано от Р. П. М. — Изпълнителен директор, и действащо чрез адв. Е. Д., в който се излага становище за неоснователност на жалбата, респ. за валидност, допустимост и правилност на атакуваното решение. Възразява, че въпреки изричната и ясна забрана в чл.266, ал.1 от ГПК, въззивникът основава подадената от него жалба и на нови обстоятелства, които е можел да наведе още с отговора на исковата молба, или в първото по делото заседание, но не го е направил, а ги въвежда по делото за пръв път едва с жалбата. Моли ЯОС да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. По делото е депозирана молба от въззивника -"СБАЛ по кардиология - Ямбол" ЕАД, чрез адв. А. К., в която е заявено, че не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие; поддържа въззивната жалба и оспорва изцяло отговора на жалбата; няма доказателствени искания, заявени са и доводи по същество. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата страна също не изпраща представител. От процесуалния представител на въззиваемата страна "МЛ България" АД, адв. Е. Д., е постъпила молба, в която е заявено, че не могат да се явят в о.с.з., но не възразяват да бъде даден ход на делото; оспорват въззивната жалба, поддържат подадения отговор; нямат доказателствени искания, представят списък на разноските по чл. 80 ГПК. В молбата са заявени и подробни доводи по същество. Към молбата е приложен списък на разноските, ведно ДПЗС.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „МЛБЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 112106418, е образувано ч.гр.д. №1253/2021 г. по описа на ЯРС, по 2 което съдът е издал заповед за изпълнение № 295/28.04.2021 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Длъжникът е бил уведомен за издадената заповед по чл.410 от ГПК и в срок е подал възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за недължимост на вземанията. ЯРС на основание чл.415, ал.1 от ГПК е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок от уведомяването иска за установяване на вземането, и заявителят е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.

По делото не е спорно, че между страните са съществували търговски отношения въз основа на Договор №2176 от 10.01.2012 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извършва срещу възнаграждение действия по събиране, транспортиране и унищожаване на собствените му опасни отпадъци. Съгласно раздел II, чл.1 от договора, срокът му е бил 1 година, като е било възможно продължаването му по взаимно съгласие.

Възложителят е поел задължение да определи лице, което да отговаря за събирането, съхранението, воденето на отчетна книга и безопасното предаване на опасния отпадък на изпълнителя съгласно чл.5 ал.5 от ЗУО (раздел III чл.1 ал.1 от договора). В Раздел V, чл.1 цената на услугата е определена на 1,80 лв. без ДДС, на килограм за инфекциозен отпадък с код 18 01 03. В чл.2 на същия раздел е уговорено измерването на отпадъците да става при предаването им на изпълнителя, а в чл.3 е договорено заплащането на услугата - до 30 дни от извозването след предоставяне на фактура от изпълнителя.

Видно от представения Анекс №8/01.07.2020 г., срокът на действие на договора е продължен с 2 години, до 01.07.2022 г.

По делото е представен Идентификационен документ №12/13.10.2020 г. -екземпляр №2- Приложение № 8 към чл.12, ал.1, отнасящ се за товар с код 18 01 03 с количество 0,436 т., с товародател - ответника, представляван от гл. м. с. Петя Петрова, подписала документа; с превозвач - ищеца и товарополучател -същия, приел товара за оползотворяване. Същите лица са товародател, превозвач и товарополучател по Идентификационен документ №13/11.11.2020 г. -екземпляр №2 - за товар с код 18 01 03 с количество 0,539 т. Двата идентификационни документа са представени в РИОСВ-Стара Загора и РИОСВПазарджик, видно от издадените от тях справки от 14.12.2021 г., съответно от 13.12.2021 г.

Към първата справка са приложени придружителните писма от ищеца до РИОСВ-Стара Загора, според които е изпратен екземпляр №4 на документите. Ищецът е представил и Идентификационен документ №14/11.11.2020 г., екз.№2, относно товар с код 18 01 03 (с допълнително отбелязване „Ковид 19"), с количество 0,021 т. Товародател е ответникът, представляван от гл. м. с. Петя Петрова, подписала документа, превозвач-ищецът, а товарополучател- ПУДООС- МОСВ, получил товара на 25.11.2020 г. Самото Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите е удостоверило получаването на товара с количество 21 кг в справка, приложена към Писмо изх.№2600П-700216/10.12.2021 г., съставена въз основа на издаденото от съда съдебно удостоверение. Трите идентификационни документа са вписани от ответника СБАЛК-Ямбол във водената от него „Отчетна книга за образувани производствени и/или опасни отпадъци", представена в оригинал- на стр.№8 за 2020 г., като 3 са записани същите количества на предадения на ищеца отпадък.

Видно от Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори от 27.01.2022 г., издадена от НАП, лицето П. Ж. П. фигурира като работещо в „Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Ямбол" ЕАД за периода от 01.10.2020 г. до 30.11.2020 г. Ответникът не оспорва, че подписалото идентификационните документи лице работи при него.

По делото са представени от ищеца издадените и подписани от ищеца фактура №40267/14.10.2020 г. - на стойност 863,28 лв. с ДДС, фактура №40584/11.11.2020 г.

- на стойност 1 067,22 лв. с ДДС и фактура №40767/01.12.2020 г. - за 41,58 лв. с ДДС, в които е описана услуга „обезвреждане на отпадъци код 18 01 03" при единична цена от 1,65 лв. без ДДС и е записано същото количество отпадъци, както в трите идентификационни документа. Фактурите не носят подпис от ответника, но това не е задължителен реквизит.

По делото е изготвена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице по счетоводната експертиза, издадените от ищеца процесни фактури са осчетоводени от него, но не и от ответника, който е осчетоводил само 11 фактури за периода 01.2020 г.- 09.2020 г., последната от 17.09.2020 г.. В процесните фактури няма липсващи реквизити. Подписи и печати не са задължителен реквизит. Не е налице някакво несъответствие със Закона за счетоводството.

Видно от Покана за доброволно изпълнение до ответника, в нея е посочена общата дължима от ответника сума от 1 972,08 лв. и е посочено прилагането към документа на счетоводна справка за вземането и неплатените фактури. Поканата е връчена на ответника на 11.02.2021 г., съгласно обратната разписка.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 първоинстанционното решение за валидно и допустимо. от

ГПК

ЯОС намира

Предявеният иск е по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

ЯОС намира, че между страните са съществували търговски отношения по Договор №2176 от 10.01.2012 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извършва срещу възнаграждение действия по събиране, транспортиране и унищожаване на собствените му опасни отпадъци. Договорът е сключен в писмена форма, съгласно чл. 8 ал.1 от Закона за управление на отпадъците, според който предаването и приемането на 4 производствените, строителните и опасните отпадъци се извършват само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3 за класификация на отпадъците. Няма спор, че ищецът-въззиваем е лице по чл. 8, ал.1 от ЗУО. Срокът на действие на договора е продължен до 07, 2022 г. с подписан от двете страни Анекс. От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че до 09.2020 г. ответникът е осчетоводявал фактури, издадени от ищеца, от което следва, че договорът е действал и след изтичане на срока му, посочен в него, вкл. през процесния период.

Съдът намира, че по делото е доказано възлагането от ответника на услугите, за които ищецът иска възнаграждение. Подписани са двустранно идентификационни документи, които съдържат достатъчно данни относно предаденото от ответника-въззивник количество товар с посочен в договора код, датите на предаване и имената на товародател, превозвач и товарополучател (съгласно чл.48, ал.2 от ЗУО), които удостоверяват извършените действия по приемане на отпадъци. Ето защо, неоснователни са възраженията на въззивника относно попълването на идентификационните документи съгласно Закона за управление на отпадъците. Тези документи са регистрирани от болницата в специалната Отчетна книга, в която са нанесени същите данни, съдържащи се в тях, с което се установява, че ответникът се е запознал с идентификационните документи, удостоверяващи предаването на товара. Ответникът няма твърдения, а и няма данни болницата да се е противопоставила на действията на своята служителка по подписване на идентификационните документи и предаването на отпадъците. В случая намира приложение чл. 301 от ТЗ, съгласно който при действие от името на търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая действията на гл. м. с. Петя Петрова, подписала документите, се считат потвърдени от ответника.

Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/832d4977-8b1a-4e84-b929-1991e9cec385