Решение № 10999 от 26.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10999 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20211110154918 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „М Б“ АД срещу „С Б А Л К ЕАД.

Ищецът твърди, че между него и ответника съществували облигационни взаимоотношени по сключен между тях договор № 2186 от 02.02.2012г., по силата на който ищецът извършвал срещу възнаграждение действия по събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни отпадъци, собственост на длъжника. Заявява, че при изпълнение на възложените услуги страните съставяли Идентификационен документ (Приложение № 8 към чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри).

Поддържа, че е изпълнявал надлежно задълженията си по договора, но ответникът не му е заплатил дължимото възнаграждение в размер на 3143,25 лв., за което имало издадени 6 бр. фактури в периода от 29.10.2020г. до 07.12.2020г., както следва: фактура № 40426/29.10.2020г., № 40498/05.11.2020г., № 40588/12.11.2020г., № 40660/20.11.2020г., № 40744/30.11.2020г. и № 40838/07.12.2020г. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответната страна, че дължи посочената по-горе сума, ведно със законната лихва от 27.04.2021г. до окончателното плащане, за която твърди, че имало издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорни отношения с ищеца. Отрича ищецът да е възлагал на ищеца изпълнението на процесните извозвания на отпадъци, като изтъква, че по силата на договора следвало да има предварително утвърден график или писмена заявка на ответника. Възразява, че в идентификационните документи не били посочени три имена и 1 длъжност на товародателя, както и че не били спазени изискванията на чл. 12 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. Счита, че не била доказана връзката между приложените идентификационни документи и процесните фактури. Не било доказано и изпълнението на услугите по извозване и предаване на отпадъците. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

8, ал. 1 ЗУО, респ. чл. 5, ал. 2 ЗУО-отм..

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответната страна е възникнало твърдяното облигационно отношение по твърдения от него договор № 2186 от 02.02.2012г., по силата на който ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение в претендирания от ищеца размер; че ответникът е получил уговореното количество отпадъци (т.е. че е изпълнил възложените му услуги).

При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже, че е заплатил уговореното възнаграждение.

В настоящия случай, от приложения договор № 2186 от 02.02.2012г. и анекси към него (л. 9-13) е видно, че ответникът като възложител е възложил на ищеца като изпълнител да извършва всички необходими дейности по събиране, транспортиране и унищожаване на опасни отпадъци, собственост на възложителя (чл. 1, раздел I). Съгласно чл. 2, раздел V от договора измерването на предадените отпадъци става при предаването им на изпълнителя, като възнаграждението, което се дължи на ищеца е в размер на 1,70 лв. без ДДС на кг инфекциозен отпадък (чл. 1, раздел V). Възнаграждението е дължимо в 30-дневен срок от извозването на опасните отпадъци след предоставяне на фактура (чл. 3, раздел V).

От приложените идентификационни документи (л. 15-19) е видно, че в периода от 23.09.2020г. до 28.10.2020г. ответникът е предал на ищеца 1050 кг. отпадъци, което количество съответства на отразеното във фактура № 40426/29.10.2020г. за сумата от 1732,50 лв. От приложения идентификационен документ (л. 21) е видно, че на 04.11.2020г. ответникът е предал на ищеца 231 кг отпадъци, което количество съответства на отразеното във фактура № 40498/05.11.2020г. за сумата от 381,15 лв. От приложения идентификационен документ (л. 23) е видно, че на 11.11.2020г. ответникът е предал на ищеца 127 кг отпадъци, което количество съответства на отразеното във фактура № 40588/12.11.2020г. за сумата от 209,55 лв. От приложения идентификационен документ (л. 25) е видно, че на 18.11.2020г. ответникът е предал на ищеца 125 кг отпадъци, което количество съответства на отразеното във фактура № 40660/20.11.2020г. за сумата от 206,25 лв. От приложения идентификационен документ (л. 27) е видно, че на 25.11.2020г. ответникът е предал на ищеца 173 кг отпадъци, което количество съответства на отразеното във фактура № 40744/30.11.2020г. за сумата от 285,45 лв. От приложените идентификационни документи (л. 30-31) е видно, че в периода от 30.11.2020г. до 02.12.2020г. ответникът е предал на ищеца 199 кг. отпадъци, което количество съответства на отразеното във фактура № 40838/07.12.2020г. за сумата от 328,35 2 лв. При наличието на пълно съвпадение в периода и количеството на предадените отпадъци между описаните идентификационни документи и цитираните фактури и при липсата на твърдения (а и доказателства) тези услуги да са осчетоводени въз основа на други данъчни фактури следва да се отхвърли като неоснователно възражението на ответника, че не била доказана връзката между фактурите и идентификационните документи.

От приложеното извлечение от отчетната книга за управление/предаване на опасни отпадъци, представена от ответника (л. 66-68) се установява, че предаденото от ответника на ищеца количество отпадъци, отразено в обсъдените по-горе идентификационни документи, съвпада напълно и с извършените от ответника вписвания в отчетната му книга.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че описаните по-горе фактури са осчетоводени от ответника, което също следва да се възприеме като недвусмислено признание от ответника за получаване на осчетоводените с тях услуги (Решение № 65 от 24.04.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ІІ т.о, Решение № 7 от 22.02.2011г. по т.д. № 264/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 47 от 08.04.2013г. по т.д. № 137/2012г., II т.о., ВКС и мн.др.).

При това положение следва да се приеме за доказано по несъмнен начин предоставянето на твърдените от ищеца услуги. Неоснователно е в такъв случай възражението на ответника срещу редовността на изготвените идентификационни документи, при положение, че самият той е отразил в отчетната си книга същото количество предадени отпадъци, а в счетоводството е отразил и възникването на задължение в претендирания от ищеца размер. Без значение за съществуването на това задължение е дали отпадъците са предадени по график, след заявка или по друг начин (с конклудентни действия) след като фактическото предаване е напълно установено. Отделно от това, липсата на график и заявка в уговорения срок е предвидено в договора единствено като предпоставка за изпълнителя да извърши отказ да транспортира опасните отпадъци (чл. 1, раздел III, предл. последно), от което ищецът очевидно не се е възползвал.

По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл.

422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.

Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят следните суми: 62,87 лв. – държавна такса в заповедното производство, 340 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 67,90 лв. – държавна такса в исковото производство, 450 лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство, 250 лв. – разноски за експертиза.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „С Б А Л К ЕАД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „........

ДЪЛЖИ на „М Б“ АД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. ....... следните суми: 3143,25 ЛЕВА – неплатено възнаграждение за предоставени услуги по събиране, транспортиране и унищожаване на опасни отпадъци, дължимо по договор № 2186 от 02.02.2012г., за което има издадени 6 бр. фактури в периода от 29.10.2020г. до 07.12.2020г.

(№ 40426/29.10.2020г., № 40498/05.11.2020г., № 40588/11.11.2020г., № 40660/20.11.2020г., № 40744/30.11.2020г. и № 40838/07.12.2020г.), ведно със законната лихва от 27.04.2021г. до окончателното плащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 23944/2021г. по описа на СРС, 63 с-в.

ОСЪЖДА „С Б А Л К ЕАД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „........ ДА ЗАПЛАТИ на „М Б“ АД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. ....... сторените по делото разноски, както следва: 62,87 ЛЕВА – държавна такса за заповедното производство, 340 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 67,90 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 450 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение в исковото производство и 250 ЛЕВА – разноски за експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Районен съдия:

РЕШИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4