(1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.
(2) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
(3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон.
(4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.
(5) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити:
1. наименование на органа, който го издава;
2. адресат на разпореждането;
3. фактически и правни основания за издаване;
4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;
6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.
(6) Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел.
(7) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Когато разпореждането е свързано с преустановяване на достъпа до интернет адреси или до филтриране на интернет трафик, разпореждането се включва в доклада по чл. 14, ал. 5, изречение второ от Закона за киберсигурност.