Решение № 298 от 09.10.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Дупница, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20261510200723 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Б. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Д., ул."О.П." № ** против Наказателно постановление № 348а-5/18.06.2026 г., издадено от Началник на сектор ,,Охранителна полиция“ в РУ Дупница, с което на основание чл. 257, ал.

1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 150 евро / 297,37 лева за нарушение на чл. 4 от ЗМВР.

Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С., който е поддържал жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата и в хода на делото по същество.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. Изразява становище по жалбата в съпроводителното писмо. Моли за потвърждаване на наказателното постановление. Ако съдът приеме жалбата за основателна, в случай, че се претендират разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност, като моли за присъждане на такова в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 25.05.2026 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 348а-3 от Д. Д. на длъжност ,,мл. експерт“ в РУ Дупница в присъствието на свидетеля Д. П. 1 ,,младши инспектор“ против И. Б. Т. за това, че на 24.05.2026 г. около 23:45 часа в гр.Д., ул."О.П." пред дом № 32 след надлежно устно полицейско разпореждане съгласно чл. 64, ал.

2 от ЗМВР да преустанови обидите и заканите при възникналия скандал между него и С. Г.

С., същият продължава в тяхно присъствие да се заканва и обижда като с тези си действия съзнателно пречи на полицейските служители да изпълняват служебните си задължения относно изясняване на причините за възникналия скандал.

Това деяние е квалифицирано от актосъставителя като нарушение по чл. 4 от ЗМВР.

Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР с глоба в размер на 150 евро / 297,37 лева за нарушение на чл. 4 от ЗМВР.

В наказателното постановление словесно нарушението е описано по следния начин:

,,на 24.05.2026 г. около 23:45 ч. в гр.Д, ул."О.П." пред дом №32, като част от АП.726 на група ,,ППД“ при изпълнение на служебните си задължения по охрана на обществения ред лицето след надлежно устно полицейско разпореждане съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗМВР да преустанови обидите и заканите при възникналия скандал между него и С. Г. С., същият продължава в тяхно присъствие да се заканва и обижда като с тези си действия съзнателно пречи на полицейските служители да изпълняват служебните си задължения относно изясняване на причините за възникналия скандал, с което виновно е нарушил чл. 4 от ЗМВР.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът изцяло кредитира.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:

Акта за установяване на административно нарушение е съставен, респ. наказателното постановление е издадено от компетентни органи, оправомощени за това съгласно приложените по делото заповеди с номера 8121з-1371/11.11.2015 г. и заповед № 8121з250/05.03.2021 г., издадени от министъра на вътрешните работи.

Безспорно е, че съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Дадените полицейски разпореждания /независимо от тяхната форма, устни, писмени или чрез други разбираеми знаци/ са задължителни за адресатите си по силата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

Безспорно е, че неизпълнението на полицейските разпореждания е съставомерно деяние, за което е предвидена и санкционната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

2

Безспорно е също така, че съставомерно е и противозаконното пречене на полицейските органи да изпълняват функциите си – чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Ето защо в наказателното постановление следва да е налице прецизно описание на всички обстоятелства по извършеното нарушение, както и да е ясно изразена волята на наказващия орган, за кое административно нарушение е санкциониран нарушителя – по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР или по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Това е необходимо, за да се осъществи надлежен съдебен контрол върху издаденото наказателно постановление, респ. дали описаните и установени факти по делото са подведени под приложимата материално правна разпоредба.

По делото се установява по безспорен начин от показанията на актосъставителя Д., дадени в хода на съдебното следствие, че по време на извършване на проверката и разговора между двете страни – участници в конфликта, същите се обиждали в присъствието на полицейските служители. След многократни предупреждения отправени на двамата, същите продължили да се обиждат и заканват, след което и двамата били задържани и отведени в РУ – Дупница за изясняване на случая и съставянето на необходимите документи по ЗМВР.

На първо място следва да се отбележи, че скрепено със санкция е само онова полицейско разпореждане, което е законно. От показанията на актосъставителя се установи, че неизпълнението на това полицейско разпореждане не е довело впоследствие до поведение, чрез което да се е пречело на полицейския орган за изпълнението на служебните му задължения. Дори и това да е така, не е посочено с какво неизпълнението на полицейското разпореждане да преустанови обидите и заканите към другия участник в конфликта, е попречило на полицейския орган да изпълни законовите си задължения и кои точно от тях.

На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че в производството по установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съобразявайки съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизити на тези административни актове и процедурата по съставянето им, се налага извода, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяна на НП. Административнонаказателното производство е строго формално и се подчинява на строго регламентирани правила. В случая са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушението, както и няма описание на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП - и на доказателствата, които го потвърждават. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Повдигнато и предявено е обвинение, което не е конкретизирано нито от обективна, нито от субективна страна. Актосъставителят и наказващият орган не са посочили изпълнителното деяние на твърдяното нарушение, което е санкционирано именно по ЗМВР.

В настоящия случай, в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, така както е описано извършеното нарушение, по същество се е стигнало до смесване фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР 3 ,,неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му“ и ,,противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си“, за които административни нарушения в санкционните норми на чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР са предвидени съответни, различни по размер наказания.

Допуснато е процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и същото е съществено. Неопределеността в обвинението е останала и е непреодолима с оглед установените фактически обстоятелства. Липсата на точно описание на нарушението препятства преценката за материалноправна законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Изложената неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване и обосноваване. Налице е едно бланкетно обвинение. За жалбоподателя е неизвестно срещу какво конкретно следва да гради защитата си.

При издаване на наказателното постановление е нарушено и изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като не е посочена конкретната законова разпоредба, нарушена виновно от жалбоподателя. Действително посочено е, че административнонаказателната отговорност е ангажирана за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

Както в акта, така и в НП обаче, е посочено едновременно неизпълнение на полицейско разпореждане и преченето на изпълнение на служебни задължения, които представляват две самостоятелни основания за носене на административнонаказателна отговорност, а именно по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. В обстоятелствената част на НП е описано извършването на две нарушения. Отразено е, че е нарушена една правна норма, която не поглъща състава на двете нарушения, а е наложена една санкция.

Липсва яснота за какво нарушение жалбоподателят е бил привлечен към административнонаказателна отговорност - за това, че не е изпълнил разпореждане на орган на МВР или за това, че противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълни функциите си, или и за двете нарушения. Констатираната в наказателното постановление неяснота при описание на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, води до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл представлява съществено нарушение, което допуснато в производството по налагане на административното наказание налага отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Посочените нарушения са довели до невъзможност да се индивидуализира основанието за налагане на административно наказание на жалбоподателя, което съществено ограничава и правото му на защита, тъй като жалбоподателят не може да научи в извършването на какви именно нарушения е обвинен. Предвид характера им, същите са абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на процесното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 348а-5/18.06.2026 г., издадено от Началник на сектор ,,Охранителна полиция“ в РУ Дупница, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на И. Б. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Д., ул."О.П." № ** е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 150 евро / 297,37 лева за нарушение по чл. 4 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5