Решение № 153 от 07.10.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. К., 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Петър Д. Дамянов при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Ж. Д. С. като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265100600185 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда рег.№ 17/24.02.2026 год., постановена по Н.о.х.дело № 609/2025 год., К.йският районен съд е признал подсъдимия Н. М. М. от с.Б., общ.К., обл.К. за виновен в това, че на 03.11.2024 год. в гр.К. противозаконно е пречил (чрез противодействие и отказ да се изпълни законно разпореждане, оказване на съпротива и нанасяне на телесно увреждане на полицейски служител, отправяне на обидни думи и изрази, отказ да предостави документите си за контрол) на орган на властта - полицейски служител Р. К. на длъжност К.о. в „П - п. д“ на сектор „О.п.“ към Районно управление - К. при Областна дирекция на МВР - К., и полицейски служител Ш. М. на длъжност с.п. в група „П. - п. д.“ на сектор „О.п.“ към Районно управление - К. при Областна дирекция на МВР - К., да изпълнят задълженията си, произтичащи от чл.64 ал.1 и ал.2 и чл.72 ал.1 от ЗМВР, и чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.270 ал.1, във вр. с чл.54 ал.1 от НК го е осъдил на наказание „глоба“ в размер на 766.94 евро. Със същата присъда съдът се е разпоредил с вещественото доказателства по делото, както и е възложил в 1 тежест на подсъдимия М. заплащането на направените по делото разноски.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Н. М. М. от с.Б., общ.К., обл.К., с която присъдата се обжалва като необоснована, постановена при непълнота на доказателствата, в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърди се в жалбата, че както на досъдебното производство, така и в съдебното следствие не били събрани доказателства, които да сочат с какви действия е пречил и от кой момент подсъдимият е пречил за преодотвратяване на полицейските задължения. Жалбодателят твърди още, че при пристигане на патрулният автомобил, веднага му била издадена заповед да премести автомобила, тъй като същият бил паркиран неправилно, както и да предаде документите си за проверка, като в изпълнение на така получената заповед придвижил автомобила до първата възможност да премести и паркира автомобила, спазвайки закона. Счита, че не може и не следва да се приеме преместването на автомобила в изпълнение на заповедта за пречене, предвидено в текста на чл.270 от НК. Твърди също в жалбата, че веднага след преустановяване на движението на автомобила, спрямо него били предприети необосновани действия за задържането му. Излага съображения, че съгласно практиката на Върховния съд, за да е налице престъплението, предмет на обвинението, би следвало с действията или бездействието си да е създал препятствие пред органа на власт да изпълни задълженията си по преустановяване на осъществяването на започналото престъпление. Твърди, че за да е съставомерно деянието по чл.270 от НК, е необхоД. изпълнителното деяние на престъплението, в случая пречене, да е започнало преди намесата на органа на власт, и да продължава след неговата намеса, като прераства в пречене на въпросния орган да изпълни задълженията си, като точно тук била разликата между престъплението и административното нарушение - момента на започването на изпълнителнто деяние. В случая съдът бил обективирал като пречене действия, които са започнали след намесата на органа на власт, поради което деянияето се явявало административно нарушение. Сочи в жалбата също, че в случай, че е налице виновно поведение, както е възприел съдът, били налице предпоставиките за приложението на чл.78а от НК, като действително в последната алинея на същият текст било посочено, че същият не се прилага, когато е налице неизпълнение на полицейска заповед, но от друга страна самото деяние се явявало именно пречене на полицейски орган, поради което забраната за приложението в случая не следвало да се прилага. В съдебно заседание подсъдимият Н. М. поддържа жалбата. Твърди, че не бил 2 пречил на полицейските служители и не им бил посягал. В последната си дума моли да не бъде очернян с лъжи.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия М.

– адв.Д. С. от АК – Х., поддържа жалбата на последния. Излага съображения, че фактическата обстановка била изяснена, но била приета превратно.

Поддържа, че подсъдимият бил преустановил нарушението си – паркиране на тротоара, поради което дори и да била налице някаква съпротива на предприетите впоследствие действия от полицейските служители, това представлявало административно нарушение. Твърди, че не е налице както от обективна, така и от субективна страна изпълнение на престъплението по чл.270 ал.1 от НК. Моли подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Къджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че в мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е дал убедителни съображения на изложените в жалбата възражения. Намира наложеното на подсъдимия М. наказание за справедливо определено, като счита, че първоинстанционният съд дори е проявил снизхождение. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирано за подаването й лице, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователни.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия Н.

М. М. обвинение, събрал е необходимите, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като не се е наложило извършването на процесуално - следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Така, по несъмнен и категоричен начин е установена от събраните по делото от първоинстанционния съд доказателства 3 следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. М. М. е роден на **.**.19** год. в гр.С.З., като постоянно живее в с.Б., общ.К., обл.К.. Има завършено средно образование , женен е, безработен, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Свидетелите Р. К. и Ш. М. към 03.11.2024 год. работели като полицейски служители, като първият от тях заемал длъжността „К.О. в група „П.П.Д.“ на сектор „О.п.“ към Районно управление - К. при Областна дирекция на МВР К., а вторият бил назначен на длъжност „с.п.“ в група „п-п д.“ на сектор „О.п.“ към Районно управление - К. при Областна дирекция на МВР-К..

На 03.11.2024 год. свидетелите Р. К. и Ш. М. били на работа като автопатрул, обслужващ централната част на гр.К.. Около 11.00 часа извършвали обход по ул.„К.П.В.“, където съставили фиш на собственик на неправилно паркиран автомобил, тъй като работели по контрол на автомобилния транспорт и правилата за движение. След това полицейските служители установили на същата улица и паркиран на тротоара товарен автомобил „И.“ с рег.№ ** **** **, с водач - подсъдимият Н. М. М..

Последният тъкмо слизал от товарния автомобил, като св.К., след като се легитимирал, му поискал документи за самоличност и документи за моторното превозно средство за проверка. Подсъдимият казал на полицейските служители, че не е паркирал и нищо няма да им представи.

Свидетелят К. повторно поискал от Н. М. да представи документите си, тъй като бил в нарушение, но последният той отново не изпълнил разпореждането му. Подсъдимият М. се обърнал, качил се в товарния автомобил „И.“ и потеглил по улицата в посока към кръстовището с ул.„Я.“. Полицейските служители с патрулния автомобил последвали подсъдимия, който на кръстовището на ул. „К.П.В.“ и ул.„Я.“ направил завой и се върнал в обратна посока. Св.Ш. М. пуснал звуков и светлинен сигнал на служебния автомобил, подал и ясен сигнал „стоп“ с ръка на подсъдимия, който спрял. Полицейските служители отишли при водача Н. М., като свидетелят К. пак му поискал документите, за да бъде взето отношение за извършеното нарушение по ЗДвП.

Подсъдимият заявил на свидетелите, че се заяждат с него и нищо няма да представи. Св.К. за пореден път разпоредил на Н. М. да представи документите си, като го предупредил, че в противен случай ще бъде задържан за неизпълнение на полицейско разпореждане. Подс.М., обаче, отново не изпълнил нареждането, като започнал да обижда полицейските служители, обръщайки се към тях с думите: „Смешници“, „Помияри“, „С глоба ли ще ме 4 плашите, изчезвайте оттук“. Тогава свидетелят К. отворил вратата на товарния автомобил „И.“ откъм шофьорското място, хванал водача Н. М. за ръката и му казал да слезе, защото ще бъде задържан. Подсъдимият започнал да се съпротивлява, като с едната си ръка държал волана, а с другата ръка ударил с юмрук полицейския служител К. по главата. В един момент подсъдимият успял да подкара товарния автомобил по улицата, като в същото време свидетелят К. бил до него, на стъпенката откъм лявата шофьорска врата, която била отворена. Товарният автомобил „И.“ се придвижил на около 20-30 метра напред по улицата и спрял. Виждайки това, св.М. отишъл до св.К. и се опитал да му помогне, но последният му казал да мине от другата страна на автомобила, за да могат да изкарат подсъдимия. Докато св.М. минавал пред товарния автомобил, подсъдимият Н. М. неочаквано подкарал и леко блъснал свидетеля с дясната предна част на превозното средство. Служителят М. се изтласкал с ръце настрани и паднал към пътния банкет. След това св.М. се качил в товарния автомобил откъм дясната страна и заедно с колегата си К. се опитали да освободят от волана ръцете на подсъдимия, който продължавал да се съпротивлява. В този момент дошъл и се намесил и свидетелят Г. Х., който бил служител в ЗЖУ - К. и живеел на същата улица. Посоченият свидетел не бил на работа същия ден, но видял случващото се и отишъл на мястото. С негова помощ свидетелите К. и М. успели да свалят подсъдимия от товарния автомобил и да му поставят помощни средства - белезници. На място пристигнал и втори автопатрул, тъй като междувременно св. М. се бил обадил за съдействие. Това били полицейските служители З. Ч. и В.М., които заедно със св.К. отвели подсъдимия в РУ - К. за установяване на самоличността му и вземане на отношение. Там била направена справка чрез дежурния служител в масивите на МВР и била установена самоличността на подс.Н. М.. След това същият бил освидетелстван в Спешно отделение - К. и задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР със Заповед за задържане на лице рег. № ****зз-373 от 03.11.2024 год.. На същата дата на подсъдимия бил извършен и личен обиск по реда на ЗМВР, като при обиска в него били намерени и личната му карта, свидетелството му за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС.

Видно от писменото заключение на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 162/2024 год., на Ш. Е. М. са били причинени: кръвонасядане и охлузвания на кожата в дясната хълбочна област и охлузване на кожата в областта на китката на дясната ръка, които са довели до болка и страдание.

5

От писменото заключение на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 163/2024 год. се установява, че на Р. Х. К. са били причинени охлузвания на кожата в областта на китките на ръцете, както и оток на главата, като описаните увреждания са довели до болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия Н. М. М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира отчасти; показанията на свидетелите Р. К., Ш. М., Г. Х., В.М. и З. Ч., дадени пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; показанията на свидетеля И. Х. дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира отчасти; от писмените заключения на вещото лице Н.М. по извършените на досъдебното производство съдебномедицински експертизи по писмени данни №№ 162/2024 год. и 163/2024 год., както и от разясненията на вещото лице по заключенията, направени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от писмените доказателства по делото – 2 бр. лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 03.11.2024 год.; Удостоверение на началник сектор КАПОЧР при ОД МВР - К. от 21.11.2024 год. - 2 бр.; 2 бр. длъжностни характеристики; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.11.2024 год., ведно с план - схема; Акт за установяване на административно нарушение от 03.11.2024 год.; снимков материал; Справка за нарушител/водач на подсъдимия М.; Заповед за задържане на лице рег. № ****зз-373 от 03.11.2024 год.; Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещението за задържане от 03.11.2024 г.; Справка за лице в АИС - Български документи за самоличност; Справка за съД.ст на подсъдимия М.; Характеристична справка на подсъдимия М.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия Н. М.; Протокол за обиск на лице от 03.11.2024 год.; Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 04.11.2024 год. и др., както и от вещественото доказателство, които писмени и веществено доказателства са приобщени към доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд по надлежния ред.