(1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски:
1. редовен платен годишен отпуск – в размер 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск – по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
3.
4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място – в размер на един работен ден, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
5. неплатен отпуск – до 6 месеца за цялата служба;
6. неплатен отпуск – за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации;
7. неплатен отпуск по реда на чл. 247;
8. неплатен служебен отпуск по реда на чл. 161, ал. 1 – 3 от Изборния кодекс;
9. неплатен отпуск – за времето на провеждане на стаж по чл. 294 от Закона за съдебната власт;
10. неплатен отпуск по реда на чл. 77 от Закона за дипломатическата служба.
(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 9.
(3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения по чл. 178, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и за научна степен съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
(4) Когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното брутно възнаграждение за всеки ден от отпуската през съответния месец се определя от брутното възнаграждение по ал. 3 и броя на работните дни на съответния месец.
(5) Когато по силата на нормативен акт от определена дата се увеличават заплатите на държавните служители и това увеличение не е включено в размера на брутното възнаграждение по ал. 3, се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение по ал. 4 и разликата се доплаща.
(6) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 и 2 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(7) Редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
(8) Ежегодно на служителите в МВР се изплаща еднократно сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск при условия и в размер, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.