Решение № 6376 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6376 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100501275 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 24.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 13203/ 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 81 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от С. К. И.

/ЕГН **********/ срещу СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ- с адрес в гр. София, искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 498 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, преобразуван от положен нощен труд през периода 4.03.2017 г.- 4.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-10.03.2020 г., до окончателното й изплащане, и на сумата 200 лева- обезщетение за забава върху всяка от грлавниците за възнаграждение за извънреден труд за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 4.03.2020 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът С. К. И. е осъден да заплати на ответника Столична дирекция на МВР сумата 100 леваразноски по делото /за юрисконсултско възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от С. К. И. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми- главница и лихви за забава, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемата страна Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, 1 т.2 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. обн. в ДВ- бр.13/ 7.02.2017 г./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК/.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от С. И. осъдителни искове по чл.178, ал.1, т.З вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. обн. ДВ- бр.13/ 7.02.2017 г./ и чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователни- чл.272 ГПК.

По делото не е спорно, че през процесния период от 4.03.2017 г. до 4.03.2020 г. ищецът С. К. И. е изпълнявал държавна служба на длъжност „старши полицай" към „01“ група „ВСК“, сектор „С- 5“, ОСПСОВОР при Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи, а също и че през процесния 3- годишен период е работил на 12- часови смени, включващи и нощни дежурства, при сумирано изчисляване на работното време на тримесечен период.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, през периода от 4.03.2017 г. до 4.03.2020 г. ищецът С. И. е дал 157 бр. нощни дежурства, при които е положил 1 254 часа нощен труд, възлизащи на 1 433 часа дневен труд след преизчисляването им с коефициент 1.143. От получената разлика от 218 часа платени от ответника били 48 часа, а неплатени и неотчетени били 170 часа извънреден труд, за които според експерта се дължи възнаграждение от 1 222.62 лв., определено на база основното часово трудово възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %.

Спорно между страните по делото е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ- в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.179, ал.1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. обн. в ДВ- бр.13/ 7.02.2017 г./ гласи, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната продължителност на работното време на 2 държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица- чл.187, ал.1 ЗМВР /в посочената по- горе приложима редакция/.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период- чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период- чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР.

Според чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи- обн. ДВ- бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм.- бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., отм. с Решение № 16766/ 10.12.2019 г. по адм.д.№ 8601/ 2019 г. на ВАС, обн. ДВ- бр.4 от 14.01.2020 г., и Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи- в сила от 10.01.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи- обн. ДВ- бр.3/ 10.01.2020 г., отм. ДВбр.93/ 30.10.2020 г.

В чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. и в чл.3, ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период, а в чл.31 от първата наредба, съответно в чл.33 от втората наредба- че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В тези подзаконови нормативни актове липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен, за разлика от чл.31, ал.1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015 г., предвиждащ, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

При цитираната нормативна уредба следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден труд и следва да се заплаща като нощен по определена в съответна заповед на ръководителя на ведомството тарифна ставка /в случая Заповед № 8121з- 791/ 28.10. 2014 г. и Заповед № 8121з- 1429/ 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, приложени като доказателства по делото/.

Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/ 2020 г. на ВКС- ОСГК, задължително за съдилищата тълкувателно разрешение, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност 3 разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл.46, ал.2 ЗН, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от общата НСОРЗ /обн. ДВ- бр.49 от 29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./, поради което следва да намери приложение Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, която обаче не съдържа аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент. Липсва следователно законодателна воля за преобразуването на нощни часове в дневни. Посочено е още в ТР, че при разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсират със съответните компенсаторни механизмидопълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР/, по- голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по- благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по- благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл.69 КСО/ и др.

Изразено е и становище, че това разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз № С- 262/ 20 по направено запитване от български съд е налице произнасяне по относими към тълкувателното дело въпроси. В решението по посоченото дело на СЕС /т.49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.

Член 8 и чл.12, б."а" от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор- като полицаите и пожарникарите, е по- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. СЕС приема, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава- членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел /т.80/.