(1) Комисията взема становището на компетентните органи, осъществяващи застрахователния надзор в друга държава членка, преди издаването на лиценз на застраховател или презастраховател:
1. чието предприятие майка е застраховател или презастраховател, лицензиран в тази държава членка;
2. чието предприятие майка има дъщерно дружество, което е застраховател или презастраховател, лицензиран в тази държава членка;
3. който се контролира от друго физическо или юридическо лице, което упражнява контрол върху застраховател или презастраховател, лицензиран в тази държава членка.
(2) Комисията взема становището на Българската народна банка и на органите, осъществяващи банков надзор в друга държава членка, преди издаването на лиценз на застраховател или презастраховател:
1. чието предприятие майка е кредитна институция, лицензирана в Република България или в другата държава членка;
2. чието предприятие майка има дъщерно дружество, което е кредитна институция, лицензирана в Република България или в другата държава членка, или
3. който се контролира от друго юридическо или физическо лице, което упражнява контрол върху кредитна институция, лицензирана в Република България или в другата държава членка.
(3) Комисията взема становището на компетентните органи, осъществяващи надзора върху инвестиционните посредници в държавите членки, преди издаването на лиценз на застраховател или презастраховател:
1. чието предприятие майка е инвестиционен посредник, лицензиран в другата държава членка;
2. чието предприятие майка има дъщерно дружество, което е инвестиционен посредник, лицензиран в другата държава членка, или
3. който се контролира от друго юридическо или физическо лице, което упражнява контрол върху инвестиционен посредник, лицензиран в другата държава членка.
(4) Комисията предоставя по искане на компетентните органи по ал. 1 – 3 становище в случаите, когато застраховател или презастраховател със седалище в Република България, или физическо или юридическо лице, контролиращо застраховател или презастраховател със седалище в Република България, упражнява контрол върху застраховател или презастраховател, банка или инвестиционен посредник, подлежащи на надзора на тези органи.
(5) Обмен на информацията по реда на ал. 1 – 3 се извършва при преценка на пригодността на акционерите, както и на квалификацията и добрата репутация на членовете на управителните и контролните органи, другите лица, които управляват или представляват застрахователя или презастрахователя, или осъществяват ключови функции и свързани с управлението на друго предприятие в рамките на групата. Тази информация се предоставя както за целите на производствата по издаване на лиценз или за придобиване на квалифицирано участие, така и във връзка с текущия надзор, осъществяван върху дейността на тези дружества.
(6) Когато застраховател или презастраховател със седалище в Република България е пряко или непряко свързан със застраховател или презастраховател със седалище в държава членка или тези застрахователи или презастрахователи имат общо участващо предприятие, комисията обменя с компетентните органи в такава държава всякаква информация, която е от значение за надзора върху застрахователите и презастрахователите, които са част от група. Информацията се предоставя по искане на заинтересованата страна, както и служебно, когато се направи преценка, че информацията е съществена за съответния надзорен орган.
(7) Комисията обменя с компетентните органи, осъществяващи застрахователен надзор в държавите членки, и други документи и информация за нуждите на надзора върху застрахователите и презастрахователите.
(8) Комисията обменя с компетентните органи на другите държави членки всяка необходима информация за осъществяване на надзор върху дейността на разпространителите на застрахователни продукти, в т. ч. относно тяхната добра репутация, професионални знания и умения, както и за наложени санкции или други принудителни мерки, свързани с разпространението на застрахователни продукти, и тази информация може да доведе до прекратяване на регистрацията на разпространителя.