(1) Застрахователят, съответно презастрахователят, предоставя в комисията цялата информация, необходима за целите на застрахователния надзор във връзка с целите по чл. 2.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа най-малко информация, необходима за постигане на следните цели при извършването на процеса на надзорен преглед:
1. оценка на:
2. вземане на целесъобразни решения вследствие на прилагането на надзорните правомощия на комисията и на заместник-председателя.
(3) Заместник-председателят може да:
1. определи характера, обхвата и формата на информацията по ал. 1, предоставяна от застрахователите и презастрахователите:
2. получава цялата информация във връзка с договори, страни по които са посредници, или във връзка с договори, които са сключени с трети лица, и
3. изисква информация от външни експерти, в това число одитори или актюери.
(4) Информацията по ал. 1 – 3 обхваща:
1. качествени и количествени елементи или всяка подходяща комбинация от тях;
2. исторически, текущи и прогнозни елементи или всяка подходяща комбинация от тях, и
3. информация от вътрешни или външни източници или всяка подходяща комбинация от тях.
(5) Информацията по ал. 1 – 3 трябва да:
1. отразява характера, обема и сложността на дейността на съответния застраховател или презастраховател и по-конкретно – рисковете, свързани с тази дейност;
2. е достъпна, изчерпателна във всички съществени аспекти, съпоставима и последователна в дългосрочен план;
3. е относима, надеждна и разбираема.
(6) Информацията по ал. 1 – 3 се подава във формата на електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, или на хартиен носител – по преценка на заместник-председателя.
(7) Застрахователят, съответно презастрахователят, е длъжен да разполага с подходящи системи и структури, които да гарантират изпълнението на задълженията по ал. 1 – 6, както и политика, одобрена от неговия управителен орган, осигуряващи постоянно точност, пълнота и навременност на подаваната информация.