Решение № 167 от 11.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20243001000163 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София срещу решение №57/25.10.2023 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен, в осъдителните части.

Твърди се, че са допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че са налице основания за допълнително намаляване на обезщетението, тъй като размерът на съпричиняване на вредоносния резултат е по-висок от този приет от първоинстанционния съд.

Насрещната страна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София срещу решение №3/22.01.2024 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен, с което е оставена без уважение молбата за допълване на решение №57/25.10.2023 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен, чрез добавяне на банкова сметка, по която да бъде заплатено присъденото обезщетение.

Насрещната страна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Постъпила е и частна жалба от адв.Н. Н. Д. като пълномощник на Й. В. Д. срещу определение №133/15.11.2023 г. по т.д.95/2022 г. по описа на ОС – Шумен, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

1

Насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва частната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност на деянието; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя; наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Следователно – процесните претенции са доказани по основание, доказано е и насрещното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, предвид обстоятелството, че жалба от ищците срещу решението в отхвърлителната част, не е подадена.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и по отношение процента на съпричиняване. Поддържа се, че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в особено големи размери. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемият Д., в резултат на произшествието е получил контузия на главата: охлузни рани на челото; многофрагментарно спираловидно счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица. Приет е за лечение МБАЛ - Шумен, където е престоял петнадесет дни, като на на 24.01.2022 г. е извършена операция под обща анестезия за закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация – тибия и фибула, с последваща гипсова имобилизация.

Периодът на лечение с медикаменти е продължил в домашни условия за срок от 2-3 месеца, през който период период пострадалият е бил на легло, имал оплаквания от болки в крака, главоболие, емоционална лабилност.

От заключението на вещото лице по изготвената в първоинстанционното производство съдебно – психологична експертиза се установява, че са налице последици за психиката на пострадалия, които са в пряка връзка с инцидента, тъй като събитието е възникнало внезапно, стресорът е бил силен. Според експерта, изпитваните от пострадалия страхове, свързани с лекари и болници, след произшествието са се развили до тежки фобийни състояния – до степен да отказва лечение, да не са му поносими медицински интервенции и болничен престой, описани като носокомефобия – страх от болници и латрофобия – страх от лекари. Вследствие на произшествието, въззиваемият е получил и нови психологически травми – при пресичане на улици – агирофобия и ходофобия – страх от пътуване с автомобил. Описаните състояния са невротични и са особено тежки за приносителя си, но не застрашават околните.

Лечението на тези състояния е възможно по психотерапевтичен път чрез приемане на 2 медикаменти, но предвид спецификите на лицето - степен на развитие на интелекта, ниския му социален и образователен статус последния няма да има капацитет да се справи с приема на медикаменти. От заключението се установява, че травмите от ПТП-то допълнително са влошили личностовата характеристика, тъй като след него са останали освен трайни физически увреждания на крайник, също и повишена тревожност, изявена като страхови и фобийни състояния, които касаят пряко придвижването и работоспособността и като цяло това е довело до понижаване на качеството на живот на пострадалия и неговото социално-битово функциониране. Според експерта, натрупаните негативни емоции са довели до умора, изчерпване и риск от влошаване на когнитивните процеси.

От показанията на свид.С К и Е К, които се кредитират от съда като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че произшествието е отключило у пострадалия страх от болници и лекари, в резултат на което същият категорично е отказал хирургична интервенция на крайника с оглед по-доброто възстановяване. Излагат, че преживяното се е отразило изключително негативно на въззиваемия, както във физически, така и в емоционален план.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. Според последователната практика на ВКС, израз на която е и цитираното по-горе ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, в основата на което е както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна, съгласно постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на II т. о. на ВКС: № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г., се явява база за непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В този смисъл е постановеното по реда на чл.

288 ГПК определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2527/2019 г., II т. о., ТК. С други думи, за да се обезвъзмезди справедливо увреденото лице за понесените от него морални болки и страдания е нужно да се отчете и вземе предвид характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.

Относно релевантните за размера на обезщетението обстоятелства следва да се вземат в предвид възрастта на пострадалия, емоционалното и психофизично състояние след инцидента. Към момента на настъпване на произшествието, въззиваемият е бил на 57 г., с трудова активност, в добро общо състояние. Възстановяването му е продължило около 3 месеца, било е съпътсвано с ограничения в битов и емоционален план, които са се отразили негативно физическото и психично здраве на пострадалия. От медицинска гледна точка, за по-добро и правилно възстановяване на счупените кости е могла да бъде предприета оперативна намеса за поставяне на метална остеосинтеза в крака, но това не е сторено от една страна поради обстоятелството, че пострадалия е бил здравно неосигурен, а за тези материали е следвало да се заплати и от друга страна, поради страха на пострадалия от лекари и операции. В случая е налице видимо скъсяване на десния долен крайник с около 3.8 см в сравнения с левия, което предизвиква значителни неудобства за пострадалия, отразява се на походката, която е куцаща с накланяне на тялото надясно, а в перспектива подобно зарастване на крака вероятно ще предизвика значителни неудобства за пострадалия, включително деформиране на гръбнака и глезените, както и възникването на болки в коляното, глезена тазобедрената става и кръста.

3

Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от две години след произшествието, въззиваемият все още е ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 55 000 лева.

Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о., определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2527/2019 г., II т. о., ТК и редица други.