Решение № 3502 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3502 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100505748 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 228259 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 2927/2019 г. по описа на СРС, 56-ти състав, е признато за установено и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Б. Г. Г. от длъжността “Риск Мениджър“ в “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, считано от 15.11.2018 г., като Б. Г. Г. е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата до уволнението длъжност “Риск Мениджър“ в “Синдикална взаимозастрахователна кооперация

–

СиВЗК“ и

“Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК е осъден да заплати на Б. Г. Г. на основание чл.

344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 76669, 44 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение от длъжността “Риск Менджър“ за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2019 г. до окончателното плащане, като предявеният осъдителен иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 113 676 лв.

Със същото решение е отхвърлено предявеното от

“Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ евентуално възражение за прихващане на присъденото в полза на Б. Г. Г. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г., със сумата от 27 726, 99 лв., представляваща изплатено без основание възнаграждение на Б. Г. Г. за длъжността “Председател на кооперация“ в “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ за периода от 16.06.2017 г. до 30.09.2017 г.

Пак със същото решение “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ е осъдена да заплати на Б. Г. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2503, 00 лв., 1 представляваща направени по делото разноски, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 3296, 52 лв., представляваща дължима държавна такси и възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда.

Б. Г. Г. е осъден да заплати на “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1361, 25 лв., представляваща направени по делото разноски.

С определение от 14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 2927/2019 г. по описа на СРС, 56-ти състав, е допуснато предварително изпълнение на решението от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 2927/2019 г. по описа на СРС, 56-ти състав, в частта, с която е уважен осъдителният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

По подадени от страните - “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ и Б. Г. Г. въззивни жалби срещу решението, както и по подадена от “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“ частна жалба срещу определението, с което е допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск, е образувано гр. д. № 16953/2019 г. по описа на СГС, IV – Б състав. С решение № 4490 от 23.07.2020 г., постановено по гр. д. № 16953/2019 г. по описа на СГС, IV – Б състав, обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено изцяло, като е потвърдено и определението с което е допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск.

Срещу Решение № 4490 от 23.07.2020 г., постановено по гр. д. № 16953/2019 г. по описа на СГС, IV – Б състав, е подадена касационна жалба от “Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК“, по повод на което е образувано гр. д. № 3979/2020 г. по описа на ВКС, III г.о. С решение № 6 от 09.03.2022 г., постановено по гр. д.

№ 3979/2020 г. по описа на ВКС, III г.о., касационната инстанция е отменила въззивното решение - Решение № 4490 от 23.07.2020 г., постановено по гр. д. № 16953/2019 г. по описа на СГС, IV – Б състав, и делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане на делото от друг състав. Съгласно мотивите на решението, въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, като в отклонение на приетото в т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е констатирал липсата на извършен от първата инстанция точен доклад. Посочено е, че в случая съдът е следвало да констатира, че предизвестието, което работодателят е изпратил но служителя касае длъжността “Риск Мениджър“, заповедта за уволнение касае длъжността “Председател кооперация в СиВЗК“, искането на ищеца е за възстановяване на длъжността “Председател“, а ответникът е твъдял, че уволнението касае длъжността “Риск мениджър“. С оглед на така констатираните твърдения на страните касационната инстанция е указала, че въззивният съд следва да изясни предмета на спора.

След връщане на делото е образувано гр. д. № 2656/2022 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, като с решение № 4421/09.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2656/2022 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, е прогласена нищожността на решение № 228259 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 2927/2019 г. по описа на СРС, 56-ти състав и делото е върнато на СРС за разглеждане от друг състав.

По подадена от Б. Г. Г. касационна жалба срещу решение № 4421/09.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2656/2022 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав е образувано гр. д. № 3489/2024 г. по описа на ВКС, I I I г.о., като с решение № 267 от 14.05.2025 г., постановено по гр. д. № 3489/2024 г. по описа на ВКС, III г.о. е отменено решение № 4421/09.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2656/2022 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав и делото е върната за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Ищецът – Б. Г. Г. е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която предявеният осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ е отхвърлен за 2 разликата над уважения размер от 76669, 44 лв. до пълния предявен размер от 113 676 лв. с наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа се, че последното му трудово възнаграждение преди уволнението било 16 000 лв., а допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит било 2976 лв., с оглед на което и и обезщетението следвало да бъде определено въз основа на сумата от 18 976 лв. Поддържа, че работодателят едностранно е решил от месец декември 2017 г. да заплаща сумата от 12 778 лв., вместо дължимото такова в размер на 18 976 лв., с оглед на което и счита, че така предприетото едностранно изменение на трудовото възнаграждение е незаконно. В тази връзка посочва, че обезщетението за 6 месеца изчислено на база последно заплатеното пълно брутно трудово възнаграждение, възлиза в размер на 113 856, 00 лв., до която сума предявеният иск е основателен. Моли решението да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част, и предявеният осъдителен иск да бъде изцяло уважен.

Въззиваемият – ответник “Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения.

Ответникът - “Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК” е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ са уважени и е отхвърлено евентуалното му възражение за прихващане, с наведени оплаквания за неправилност на решението в тази му част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „Риск мениджър” е възникнало въз основа на избор - първоначално ищецът бил избран за председател на кооперацията, като в последствие му било възложено да изпълнява функции като риск мениджър чрез допълнение на длъжностната характеристика. Сочи, че доколкото се касае до правоотношение, което е възникнало въз основа на избор, то предварителната закрила по чл. 333 от КТ не се прилагала. Поддържа се, че за длъжността „Риск мениджър” било налице вътрешно съвместителство, доколкото тази функция била добавена в последствие към функцията председател. Ищецът се възползвал от длъжността си „председател“ и без да има решение на УС на ответника вместо да сключи договор за полагане на допълнителен труд при същия работодател се самоназначил на длъжността „риск мениджър” при сериозно месечно възнаграждение, като промяната в длъжностната характеристика не водела до възникване на ново трудово правоотношение – така не било налице разграничение на работното време, отговорности, отчетност, възнаграждение за двете длъжности, каквато била целта на основния и допълнителния трудов договор, поради което и не следвало да се приема че има два договора. Сочи, че дори да се приеме, че има два трудови договора между страните, този за длъжността „риск мениджър” бил договор за допълнителен труд при същия работодател и отново закрилата по чл. 333 от КТ не намирала приложение. Изтъква, че уволнителното основание е осъществено, тъй като обемът на работа бил намалял – на ответника било забранено да сключва нови договори и да се разпорежда с активи, управителните му органи били десезирани и управлението било поето от квестори. Така на практика ответникът не функционирал като работещо застрахователно дружество, не се изготвяла бизнес стратегия, и бил с отнет лиценз. Поддържа, че разпоредбата на чл. 599, ал. 4 от КЗ не е приложима, защото не се извършвала замяна на риск мениджъра, като за работодателя не съществувало задължение за извършване на подбор, доколкото ищецът заемал единствената щатна бройка за длъжността. Изтъква, че наведеното като евентуално възражение за прихващане е основателно, тъй като за процесния период ищецът е бил десезиран с изпълнението на функциите му и доколкото същият е знаел, че няма право да получава възнаграждение, то същият действал недобросъвестно. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемият – ищецът Б. Г. Г., е подал отговор на въззивната жалба, с която я 3 оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на прекратяване трудовото правоотношение е страдал от захарна болест и рецидивиращо депресивно разстройство, с оглед на което и се ползвал от закрилата по чл. 333 от КТ, която не била преодоляна от ответника. Правилно районният съд бил приел, че правоотношението между страните за длъжността „риск мениджър” не било възникнало на основание на избор, тъй като процедура по избор за тази длъжност не била проведена. Приетият устав бил установявал, че едва от 25.06.2016 г. за длъжността се предвижда избор, а функцията била поета от ищеца на 04.01.2016г. Между страните имало две отделни трудови правоотношения – за председател и за „риск мениджър”. Твърдението, че за длъжността „риск мениджър“ договор бил за допълнителен труд не бил въведен в производство пред СРС и недопустимо било въвеждането му едва с въззивната жалба. Отделно по делото не бил приет договор за допълнителен труд за длъжността „риск мениджър” и такъв не било установено да е сключен между страните.

Твърденията на ответника били противоречиви, от една страна се твърдяло че правоотношението е едно, но за длъжността председател не било прекратено, а същевременно се твърдяло, че правоотношението за длъжността „риск мениджър” било прекратено, от друга страна се твърдяло, че правоотношенията са две. Ответникът не бил с отнет лиценз с влязъл в сила административен акт, не бил нито в ликвидация, нито в несъстоятелност, квесторът само временно представлявал застрахователя, действията на квестора следвало да бъдат одобрени от КФН, ако оказват сериозно влияние върху правния и икономически статус на застрахователя. Длъжността „риск мениджър” била с ключова функция по смисъла на чл. 79 вр. с чл. 78 от КЗ, квесторът можел да заменя лицето, което я изпълнява, функцията управление на риска не можело да бъде премахната, за да се изпълнява тя от квестора следвало да има одобрение на КФН, каквото в случая нямало. Нито функцията председател нито функцията риск мениджър можело да бъдат премахнати, защото кооперацията следва да има председател и такъв и до момента в Търговския регистър бил вписан ищецът. Разпоредбата на чл. 78 от КЗ задължително изисква застрахователят да има и риск мениджър. Тези функции не можело да се изпълняват и от квестора, защото последният има изрично и ограничително посочени в закона функции.Не било установено уволнителното основани, защото доказателства за трайно намаляване на обема на работа не били събрани по делото. Броят на действащите застрахователни работи били с най-голяма тежест при определяне на обема на работа , те не били намалели.