Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 23.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 78/2026
Вид
Решение № 145
Подписан
23.04.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Александър Стойчев, Антония Кирова Роглева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.492 · Кодекс за застраховането
  • чл.498,ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.8,ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20265001000078 по описа за 2026 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на подадени въззивна жалба от О.

А. А., ЕГН **********, и Н. А. Н., ЕГН **********, действащи чрез процесуалните си представители Адвокат Н. Д., адвокат Г. Р., адвокат Б. А., и насрещна въззивна жалба от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, чрез процесуалния представител юрисконсулт З. Т., срещу постановеното съдебно решение №37 от 27.10.2025 г. по т.д.№94/2024 на Окръжен съд Кърджали в отделни негови части.

Видно от решението, съдът е осъдил Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на О. А. А., ЕГН **********, и на Н. А. Н., ЕГН **********, сума от по 90 000 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществените вреди, причинени от смъртта на тяхната майка Ф. А. А., настъпила в резултат на ПТП на 20.03.2024 г., в град С., Р. У., по вина на водача Д. Ц. К. на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, ДК № * **** **, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ , ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.04.2024 г., до окончателното им изплащане, на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ , вр. с чл. 86 ЗЗД , като е отхвърлил исковете за неимуществени вреди за разликата над присъдените обезщетения от по 90 000 лв. до пълния претендиран от всеки един от ищците размер от по 1

250 000 лв.

Също така, съдът е осъдил Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на адвокат Н. Н. Д. от *АК, с личен номер **********, сумата от 15 700 лева, представляващи възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на ищците О. А. А. и Н. А. Н., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и да заплати по сметка на Окръжен съд - Кърджали, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 8 400 лв., представляващи дължима държавна такса и разноски за в.л., платени от бюджетните средства на съда, а О. А. А., ЕГН **********, и Н. А. Н., ЕГН **********, да заплатят на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 587,49 лв., представляващи направени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Въззивната жалба е срещу така постановеното решение в частта му, с която са отхвърлени ищцовите претенции над по 90 000 лв. до по 200 000 лв., като жалбоподателите считат, че в тази част то е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано по пордобно изложени съображения. Според тях не е извършена в достатъчна степен задълбочена преценка на всички обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД и се е достигнало до отклонение от задължителната съдебна практика. Не са отчетени застрахователните лимити и увеличаващия се инфлационен процес. Оспорват определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата тяхна майка, като считат, че не е налице хипотезата на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Молят да се отмени решението в отхвърлителните му части и присъди на всеки един от тях обезщетение в пълния му претендиран размер, а при условие на евентуалност – да се определи по-нисък процент на съпричиняване на вредоносния резултат и по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Направена е претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Насрещната въззивна жалба е срещу постановеното решение в осъдителната му част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от ищците по над 60 000 лв. до 90 000 лв. Счита се, че неправилно е приложен чл.52 от ЗЗД, което е довело до завишени размери на определените обезщетения за ищците по подробно изложени съображения. Моли се да се отмени решението в обжалваните части и се отхвърлят претенциите на ищците. Претендират се направените разноски.

Срещу така подадените жалби са постъпили съответни отговори, в които се изразява становище за тяхната неоснователност.

Съдът, след като разгледа постъпилите жалби, становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбите са депозирани в срока по чл.259 от ГПК, съответно по чл.263,ал.2 от ГПК, от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което и страните не спорят.

По делото са предявени субективно съединени два осъдителни иска с основание - чл.

2

432, ал. 1 от КЗ. Ищците претендират заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 250 000 лева, настъпили от смъртта на тяхната майка Ф. А. А. в резултат на ПТП на 20.03.2024 г., в град С., Р. У., по вина на водача Д. Ц. К. на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, ДК № * **** **, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва от 10.04.2024 г. до окончателното изплащане на главницата. Посочват, че по случая е образувано ДП №*****/**/**** по описа на Окръжно полицейско управление окръг Ч. – Ч., което към момента на подаване на исковата молба не е приключило, че са предявили застрахователна претенция пред ответния застраховател с вх№3622 от 10.04.2024 г., че не им е изплатено обезщетение от ответния застраховател, описват отношенията с майка им преживе и страданията от смъртта и, негативните психологически последици – уязвимост, неувереност, несигурност, които са намерили отражение в поведението им – станали избухливи, сприхави, самовглъбени, без положителни емоционални преживявания, позовата се на инфлацията в страната. Въз основа на така заявените факти и обстоятелства претендират застрахователно обезщетение за всеки един от тях в размер на по 250 000 лв.

Ответникът оспорва изцяло претенциите в отговора си срещу исковата молба. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата майка на ищците, която е пътувала в микробуса без поставен предпазен колан, като е нарушен чл.137а от ЗДвП, тъй като водачите на МПС от вида на процесния микробус и пътниците, при движение използват обезопасителни колани, с които МПС е оборудвано.

Страните поддържат твърденията и възраженията си в допълнителната искова молба и допълнителния отговор. Ангажирали са доказателства - писмени и гласни, както и съдебни експертизи. Окръжният съд е определил на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 180 000 лв., приел е наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата в размер на 50%, предвид установеното нарушение от нейна страна, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, което е довело до уврежданията, водещи до смъртта и – несъвместими с живота разрушения на продълговат мозък, аорта и вътрешни органи, намалил е размера на обезщетението до по 90 000 лв. За начален момент, от който следва да се присъди законната лихва върху така определеното обезщетение, е посочена датата 10.04.2024 г., на която дата е предявена застрахователната претенция от ищците за доброволно уреждане на отношенията.

Исковете са предявени след опит за доброволно уреждане на възникналите правоотношения, съгласно застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ до застрахователя – ответник от 10.04.2024 г. Спазен е уреденият ред по чл.498,ал.3 от КЗ за предявяване на претенция преди подаване на исковата молба и образуване на настоящото съдебно производство. Следователно предявените субективно съединени искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество на база въведените оплаквания от страните, отнасящи се до размера на застрахователното обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД /над по 60 000 лв. до по 200 000 лв./ и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД.

3

Следва да се посочи, че постановеното решение е влязло в сила в осъдителната част, с която са присъдени застрахователни обезщетения на всеки един ищец от по 60 000 лв., както и в отхвърлителната част, с която са отхвърлени претенциите над по 200 000 лв. до по 250 000 лв., като необжалвано.

Няма спор, че ищците са син и дъщеря на починалата Ф. А. А., както и че за процесното пътно транспортно произшествие е влязла в сила присъда по дело №2.В.13/25 по описа на Районен съд М., У., която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от престъпно деяние по силата на чл.300 от ГПК /дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/ и чл.8,ал.2 от НК, уреждащ признаването на присъдата, постановена в друга държава – членка, пораждаща същите правни последици, както присъдата, постановена от собствените съдилища според националното законодателство, като въпрос на факт или на процесуално или материално право. Съгласно присъдата на унгарския съд, водачът Д. Ц. К. е признат за виновен за това, че е нарушил правилото за движение по пътищата, според което всеки, който участва в движението по пътищата, е длъжен да шофира по начин, който не пречи неоснователно на другите участници в движението, като при това нарушение се е достигнало до смъртта на двама души и до наранявания на други двама, и му е наложено наказание 1 година и 10 месеца лишаване от свобода и 4 години лишаване от правото да шофира по обществени пътища, като изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок 4 години. Следователно вината за процесното ПТП е на водача Д. Ц. К. на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, ДК № * **** **, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.

Във връзка с възражението на ответника са представени писмени доказателства от воденото досъдебно производство, разпитан, като свидетел е водачът на микробуса, назначени са съдебни експертизи.

Видно от заключението, изготвено от инж.В. Д. въз основа на писмените и гласни доказателства, се установява механизма на процесното произшествие. Микробус „Мерцедес“, * **** ** с прикачено към него ремарке за превоз на автомобили, ** **** **, управляван от Д. К., се е движил във външната лента на път М43 (У.), в посока от С. към Р..

При км 55+733 от пътя се блъснал с предната дясна и дясната странични части на микробуса, в лявата задна и странична части на спрялата във външната лента (поради задръстване на границата) автомобилна композиция, управлявана от Й. К., състояща се от т.а. „Мерцедес“, ******* и прикачено към него полуремарке, ******* (румънска регистрация). В резултат на удара предната дясна и странични части на микробуса са се деформирали и той е останал заклинен между ремаркето и еластичната ограда (от страната на зелената площ). Спрял е в положението, в което е открит след ПТП (фиксирано на сн. 31).

Влаченото от него ремарке се е завъртяло под ъгъл спрямо теглещия го автомобил и се е обърнало на дясната си страна. Причината за ПТП е загуба на контрол над пътната обстановка пред автомобила от страна на К., довело до попадането му в габаритите на спрялата композиция от влекач /полуремарке. На мястото на ПТП не са констатирани 4 спирачни следи, оставени от лекия автомобил с платформата. Посочено е мястото, където е седяла майката на ищците – на реда седалки зад водача, отдясно.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че предната дясна и странична част на микробуса са толкова силно деформирани, че вратите са направо изкъртени от местата им и в резултат на това купето се е смачкало към по-задните редове.

От заключението на комплексната съдебно-техническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Н. М. и инж. В. Д., се установява, че пострадалата Ф. А. А. е получила несъвместими с живота травматични увреждания при процесното пътно транспортно произшествие, като пътник, като непосредствената причина на смъртта и е пълното прекъсване на гръбначния мозък в областта на първия шиен прешлен. Посочена е пряка причинно следствена връзка между получените увреждания и леталния изход, като въз основа на данните от аутопсията е прието, че никоя от естествените болести не е играла роля в настъпването на инцидента или смъртта. Вещите лица са посочили, че ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, с който е оборудван автомобила, тя не би могла да изпадне от автомобила на платното за движение. Коланът би възпрепятствал изпадането и от микробуса, както и от ударите и върху части от интериора. Вероятно би предпазил Ф. А. А. от несъвместими с живота травматични увреждания.