Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7829 от 11.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12150/2022
Вид
Решение № 7829
Подписан
11.07.2022
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3 ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7829 гр. /.../, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110112150 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на /..../ ЕООД, ЕИК /.../, чрез юрисконсулт А. Г. срещу Н. Д. Ш., ЕГН **********, с която /..../ ЕООД е предявило срещу Н. Д. Ш. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и ч. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва:

1/ сумата от 658,09 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., сключен между /..../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател, ведно със законна лихва за период от 05.01.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 99,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.06.2020 г. до 30.01.2021 г.; 3/ сумата от 52,28 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.01.2021 г. – 11.11.2021 г., за които суми на 10.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 232/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Със заявление вх. № 937/05.01.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Д. Ш., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 658,09 лева, представляваща главница по 1 договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., сключен между /..../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател, ведно със законна лихва за период от 05.01.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 99,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.06.2020 г. до 30.01.2021 г.; 3/ сумата от 52,28 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.01.2021 г. – 11.11.2021 г. На 10.01.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 17.02.2022 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 08.03.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че с посочения Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 284085/05.02.2020 г. /..../ ЕООД, ЕИК /.../ е предоставило на Н.

Д. Ш., ЕГН ********** заем в размер на 1000 лева, който следвало да бъде върнат на 12 ежемесечни вноски, вносими в периода 06.03.2020 г. – 30.01.2021 г., респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 30.01.2021 г. Поддържа, че освен главницата, ответникът дължи и уговорената между страните по договора възнаградителна лихва, която е фиксирана в договора и е в размер на 40,15 %. Посочва, че ответникът е заплатил изцяло вноските за месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г.и юни 2020 г., както и че от вноската за юли 2020 г. е заплатена сума в размер на 8,59 лева. Признава се, че от страна на ответника са извършени плащания в общ размер от 790,73 лева. Поддържа се, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 658,09 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., сключен между /..../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 99,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.06.2020 г. до 30.01.2021 г., както и сумата от 52,28 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.01.2021 г. – 11.11.2021 г.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното 2 производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника Н. Д. Ш., ЕГН **********, с който се оспорват предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че на 05.02.2020 г., между /..../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател е сключен договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., по силата на който заемодателя е предоставил на заемополучателя сумата от 1000 лева, която заемополучателят се е задължил да върне на заемодателя на 12 месечни вноски. Не се оспорва, че Н. Д. Ш., ЕГН ********** има регистриран профил в системата на /..../ ЕООД, че е предоставил лични данни в хода на процедура по кандидатстване за отпускане на паричен кредит, че във връзка с процедурата по сключване на договора за кредит е получил твърдените от ищеца електронни съобщения, както и че от ищцовото дружество му е изпратен SMS с уникален код за сключване на процесния договор за предоставяне на кредит на личния мобилен номер на ответника – *** /ползван лично от последния/. Не се оспорва обстоятелството, че Н. Д. Ш., ЕГН ********** е титуляр на банкова сметка с IBAN:

BG09RZBB91551078178481, BIC: RZBBBGSF, както и че по същата банкова сметка, на 05.02.2020 г., е постъпила сума с наредител /..../ ЕООД, с основание „дог. за заем номер 284085“. Оспорва се действителността на клаузата от процесния договор за предоставяне на кредит, предвиждаща дължимост на неустойка от страна на заемополучателя, при непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 3 от договора. Поддържа се, че уговорения между страните фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 %, е уговорен в нарушение на добрите нрави, поради което тази уговорка от договора е нищожна, което от своя страна влече и нищожност на целия договор за предоставяне на кредит.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение в производството.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 05.02.2020 г., между /..../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател е сключен 3 договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., по силата на който заемодателя е предоставил на заемополучателя сумата от 1000 лева, която заемополучателят се е задължил да върне на заемодателя на 12 месечни вноски; че Н. Д. Ш., ЕГН ********** има регистриран профил в системата на /..../ ЕООД; че Н. Д. Ш., ЕГН ********** е предоставил лични данни в хода на процедура по кандидатстване за отпускане на паричен кредит; че във връзка с процедурата по сключване на договора за кредит Н. Д. Ш., ЕГН ********** е получил твърдените от ищеца електронни съобщения; че от ищцовото дружество е изпратен SMS с уникален код за сключване на процесния договор за предоставяне на кредит на личния мобилен номер на ответника – *** /ползван лично от последния/; че Н. Д. Ш., ЕГН ********** е титуляр на банкова сметка с IBAN: BG09RZBB91551078178481, BIC: RZBBBGSF; че по същата банкова сметка, на 05.02.2020 г., е постъпила сума с наредител /..../ ЕООД, с основание „дог. за заем номер 284085“, както и че договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., сключен между /..../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател, последният е извършил плащания на дължими погасителни вноски в общ размер от 790,73 лева, с която са погасени 341,91 лева главница, 115,50 лева договорна лихва и 333,32 лева неустойка.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., сключен между /..../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия 4 потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 05.02.2020 г., между /..../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател е сключен договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., по силата на който заемодателя е предоставил на заемополучателя сумата от 1000 лева, която заемополучателят се е задължил да върне на заемодателя на 12 месечни вноски; че Н. Д. Ш., ЕГН ********** има регистриран профил в системата на /..../ ЕООД; че Н. Д. Ш., ЕГН ********** е предоставил лични данни в хода на процедура по кандидатстване за отпускане на паричен кредит; че във връзка с процедурата по сключване на договора за кредит Н. Д. Ш., ЕГН ********** е получил твърдените от ищеца електронни съобщения; че от ищцовото дружество е изпратен SMS с уникален код за сключване на процесния договор за предоставяне на кредит на личния мобилен номер на ответника – *** /ползван лично от последния/; че Н. Д. Ш., ЕГН ********** е титуляр на банкова сметка с IBAN: BG09RZBB91551078178481, BIC: RZBBBGSF; че по същата банкова сметка, на 05.02.2020 г., е постъпила сума с наредител /..../ ЕООД, с основание „дог. за заем номер 284085“, както и че договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., сключен между /..../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател, последният е извършил плащания на дължими погасителни вноски в общ размер от 790,73 лева, с която са погасени 341,91 лева главница, 115,50 лева договорна лихва и 333,32 лева неустойка.

Настоящият състав намира, че вземането на „/..../“ ЕООД произтича от сключен на 05.02.2020 г. с Н. Д. Ш. договор за предоставяне на кредит от разстояние № 284085. Касае се за договор за предоставяне на кредит от разстояние, по отношение на който наред с правилата на общия закон – Закона за задълженията и договорите – намират приложение и тези, 5 съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

В чл. 6, ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и, че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП /към настоящия момент ЗЕДЕУУ – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, БР. 85 от 2017 г./.