Определение № 11342 от 05.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12150/2022
- Вид
- Определение № 11342
- Подписан
- 05.05.2022
- В сила
- 05.05.2022
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ,ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11342 гр. /.../, 05.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110112150 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на /.../ ЕООД, ЕИК /.../, чрез юрисконсулт А. Г. срещу Н. Д. Ш., ЕГН ********** , с която /.../ ЕООД е предявило срещу Н. Д. Ш. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и ч. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 658,09 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., сключен между /.../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н.
Д. Ш., в качеството на заемател, ведно със законна лихва за период от 05.01.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 99,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.06.2020 г. до 30.01.2021 г.; 3/ сумата от 52,28 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.01.2021 г. – 11.11.2021 г., за които суми на 10.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 232/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Искането на страните за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба е основателно и следва да бъде уважено, като в случай, че се установят извършени от ответника плащания по процесния договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., предмет на настоящото производство, вещото лице да посочи, кога са извършени тези плащания, в какъв размер са били и какви суми за какви задължения са погасени с тях.
1
Искането на ищеца, да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от мобилен оператор с документ, удостоверяващ самоличността на титуляра на мобилен № 0894370460, използван от ответника при сключване на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 284085/05.02.2020 г., следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелствата, чието установяване се иска посредством това искане не се оспорват от ответника.
Искането на ищеца, на основание чл. 192 ГПК, да бъде задължено трето неучастващо в производството лице – /.../ ЕАД, да представи документите, посочени в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелствата, чието установяване се иска посредством това искане не се оспорват от ответника.
Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е необходимо за изясняването на факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, а и обстоятелствата, чието установяване се иска посредством това искане не се оспорват от ответника.
Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 232/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2022 г. от 09.30 часа , за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Със заявление вх. № 937/05.01.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Д. Ш., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 658,09 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., сключен между /.../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател, ведно със законна лихва за период от 05.01.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 99,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.06.2020 г. до 30.01.2021 г.;
3/ сумата от 52,28 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.01.2021 г. – 11.11.2021 г. На 10.01.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 17.02.2022 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 08.03.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
2
Ищецът твърди, че с посочения Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 284085/05.02.2020 г. /.../ ЕООД, ЕИК /.../ е предоставило на Н. Д.
Ш., ЕГН ********** заем в размер на 1000 лева, който следвало да бъде върнат на 12 ежемесечни вноски, вносими в периода 06.03.2020 г. – 30.01.2021 г., респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 30.01.2021 г. Поддържа, че освен главницата, ответникът дължи и уговорената между страните по договора възнаградителна лихва, която е фиксирана в договора и е в размер на 40,15 %. Посочва, че ответникът е заплатил изцяло вноските за месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г.и юни 2020 г., както и че от вноската за юли 2020 г. е заплатена сума в размер на 8,59 лева.
Признава се, че от страна на ответника са извършени плащания в общ размер от 790,73 лева. Поддържа се, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 658,09 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., сключен между /.../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н.
Д. Ш., в качеството на заемател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 99,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.06.2020 г. до 30.01.2021 г., както и сумата от 52,28 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.01.2021 г. – 11.11.2021 г.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника Н. Д. Ш., ЕГН **********, с който се оспорват предявените искове.
Не се оспорва обстоятелството, че на 05.02.2020 г., между /.../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател е сключен договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., по силата на който заемодателя е предоставил на заемополучателя сумата от 1000 лева, която заемополучателят се е задължил да върне на заемодателя на 12 месечни вноски. Не се оспорва, че Н. Д.
Ш., ЕГН ********** има регистриран профил в системата на /.../ ЕООД, че е предоставил лични данни в хода на процедура по кандидатстване за отпускане на паричен кредит, че във връзка с процедурата по сключване на договора за кредит е получил твърдените от ищеца електронни съобщения, както и че от ищцовото дружество му е изпратен SMS с уникален код за сключване на процесния договор за предоставяне на кредит на личния мобилен номер на ответника – *** /ползван лично от последния/. Не се оспорва обстоятелството, че Н. Д. Ш., ЕГН ********** е титуляр на банкова сметка с IBAN: BG09RZBB91551078178481, BIC: RZBBBGSF, както и че по същата банкова сметка, на 05.02.2020 г., е постъпила сума с наредител /.../ ЕООД, с основание „дог. за заем номер 284085“.
Оспорва се действителността на клаузата от процесния договор за предоставяне на кредит, предвиждаща дължимост на неустойка от страна на заемополучателя, при непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 3 от договора. Поддържа се, че уговорения между страните фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 3
%, е уговорен в нарушение на добрите нрави, поради което тази уговорка от договора е нищожна, което от своя страна влече и нищожност на целия договор за предоставяне на кредит.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение в производството.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ МЕЖДУ СТРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО, че на 05.02.2020 г., между /.../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател е сключен договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., по силата на който заемодателя е предоставил на заемополучателя сумата от 1000 лева, която заемополучателят се е задължил да върне на заемодателя на 12 месечни вноски; че Н. Д. Ш., ЕГН ********** има регистриран профил в системата на /.../ ЕООД; че Н. Д. Ш., ЕГН ********** е предоставил лични данни в хода на процедура по кандидатстване за отпускане на паричен кредит; че във връзка с процедурата по сключване на договора за кредит Н. Д. Ш., ЕГН ********** е получил твърдените от ищеца електронни съобщения; че от ищцовото дружество е изпратен SMS с уникален код за сключване на процесния договор за предоставяне на кредит на личния мобилен номер на ответника – *** /ползван лично от последния/; че Н. Д. Ш., ЕГН ********** е титуляр на банкова сметка с IBAN: BG09RZBB91551078178481, BIC: RZBBBGSF; че по същата банкова сметка, на 05.02.2020 г., е постъпила сума с наредител /.../ ЕООД, с основание „дог. за заем номер 284085“, както и че договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., сключен между /.../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н. Д. Ш., в качеството на заемател, последният е извършил плащания на дължими погасителни вноски в общ размер от 790,73 лева, с която са погасени 341,91 лева главница, 115,50 лева договорна лихва и 333,32 лева неустойка.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно 4 доказване: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на кредит № 284085/05.02.2020 г., сключен между /.../ ЕООД, в качеството на заемодател и Н.
Д. Ш., в качеството на заемател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите, представените ведно с исковата молба.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 232/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство със задачи, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, като в случай, че се установят извършени от ответника плащания по вземанията, предмет на настоящото производство, вещото лице да посочи, кога са извършени тези плащания, в какъв размер са били и какви суми за какви задължения са погасени с тях. Определя депозит за вещото лице по допуснатата в производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350 лева, вносим, както следва: 150 лева от ищеца и 200 лева от ответника, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.