Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1473 от 07.10.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1652/2021
Вид
Решение № 1473
Подписан
07.10.2021
В сила
07.10.2021
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.149 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Семеен кодекс
  • чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.143 · Семеен кодекс
  • чл.149 · Семеен кодекс
  • чл.49 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. Варна, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100501652 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Г. Г., като законен представител на детето М.В. А., р. на 19.02.2008г., срещу решение №№ 260678 от 26.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 7587 по описа за 2020 г. на 41-ви състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.149 СК за осъждане на В. АЛ. АЛ. да заплати в полза на детето М. издръжка за период от една година преди предявяване на исковата молба за разликата над 460,05лв. до претендирания размер от 3007,92лв.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост. Излага се, че от доказателствата по делото се установява, че от раздялата на родителите през 2010г. детето М. живее при майка си и тя е полагала грижи за него и го е издържала. В периодите, в които детето не е било при майката, грижи за него са полагани от бабата по бащина линия, но не и от бащата, който не е давал и издръжка за детето. Заплатените от бащата суми за такса за обучение на детето, са от период, преди подаване на исковата молба и не представляват издръжка. Всички разходи за храна, облекло, отопление, образование, здравословни нужди, джобни са били покривани от майката, която получава доходи в размер около минималната за страната работна заплата. Счита също, че определената месечна издръжка за посочения период не отговаря на нуждите на детето и възможностите на бащата да заплаща издръжка, който е в трудоспособна възраст и здравословно състояние, което му позволява да доходи от труд в размер около средния за страната.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да се уважи в предявения размер от 3007,92лв. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззивницата е подала и частна жалба срещу постановеното по делото определение № 263931/28.04.2021г., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на жалбоподателката направените от нея в хода на производството разноски в размер, посочен в представен списък по чл.80 ГПК. Счита, че неправилно ВРС е приел, че в настоящото производство не се дължат разноски, тъй като освен 1 исковете относно упражняването на родителските права и режим на лични отношения по отношение на детето са били предявени и разгледани искове за заплащане на издръжка в полза на детето. Производството по тези искове няма характер на спорна съдебна администрация, поради което и страните имат право на разноски.

Въззиваемият, с писмен отговор, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли решението на ВРС в обжалваната част да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Депозиран е и писмен отговор, с който се оспорва като неоснователна частната жалба срещу определение № 263931/28.04.2021г., като се излага становище, че постановеното решение ползва и двамата родители, поради което и направените в производството разноски не могат да бъдат разпределени съобразно изхода от спора, съгласно правилата на чл.78 ГПК.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбите.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

Производството по делото, по което е постановено обжалваното решение е образувано по искова молба от Г. Г. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу В.

АЛ. АЛ. с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М. А., р. на 19.02.2008г., определяне местоживеене на дето при майката, определяне на режим на лични отношения на детето и бащата и осъждане на ответника да заплаща издръжка в размер на 250лв. месечно, считано от датата на исковата молба-08.07.2020г. и чл.149 СК за осъждане на ответника да заплати издръжка в полза на детето за минало време за период от една година преди подаване на исковата молба / 07.08.2019г. до 07.07.2020г./ в размер на 3007,92лв./ 201,50лв. – издръжка за м. юли 2019г., по 250лв. месечно за периода м. август 2019г. – м. юни 2020г. и 56,42лв. за периода 01.-07.2020г./.

В. АЛ. АЛ. е предявил насрещни искания с правно основание чл.127 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М. на бащата, при когото да се определи и местоживеенето му, определяне на режим на контакти между детето и майката, която да бъде осъдена да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 160лв. месечно.

С постановеното по делото решение упражняването на родителските права по отношение на детето М. е предоставено на майката Г.Г., при която е определено и местоживеенето му на адрес в гр.Аксаково, ул.“Орлово гнездо“ №18, определен е режим на лични контакти между детето и бащата; В.А. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 200лв., считано от датата н предявяване на иска – 09.07.2020г., като е отхвърлен иска за разликата до 250лв.; В.А. е осъден да заплати в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител Г.Г. сумата от 460,05лв., представляваща издръжка за период от една година назад преди предявяване на исковата молба. В тези части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на настоящото въззивно производство е решението, в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за минало време с правно основание чл.149 СК за разликата над присъдените 460,05лв. до претендираните 3007,92лв.

В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че след фактическата раздяла на родителите, през 2010г., грижите и финансовата издръжка на детето са поети от нея изцяло. От момента на раздялата до предявяване на иска ответникът не е давал издръжка за детето. Помощ в грижите за детето ищцата получавала от майката на ответника, която го вземала след учебните часове в дома си докато ищцата е на работа. През втория срок на пети клас, М. бил изцяло на онлайн обучение, поради обявеното извънредно положение, което наложило допълнителни разходи за закупуване на лаптоп, камера, слушалки, които били поети изцяло от майката. Всички нужди по отглеждането на детето, разходите за храна, обувки, лекарства, учебни помагала били поемани от ищцата. Бащата е в трудоспособна възраст, работи и получава доходи, няма здравословни проблеми или лични специални нужди, което му позволява да заплаща претендираната издръжка.

2

Ответникът оспорва като неоснователен иска за издръжка за минало време с твърдения, че е полагал грижи и е давал средства за издръжката на детето, като е заплатил такси за занятия по английски език в езиков център в размер на 267,95лв. месечно в периода м. 09.208г. – м.05.2020г.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че те са родители на детето М.В. А., р. На 19.02.2008г. През учебната 2019/2020г. М. е било ученик в СУ »Свети Климент Охридски», гр.Варна, а през учебната 2020/2021г. В СУ» Свети Климент Охридски», гр. Аксаково, дневна форма на обучение.

Представени са удостоверения и служебни бележки, от които се установява, че детето М. е посещавало през учебната 2019г./2020г. занятия в Образователен център „Британика“, като в периода до 31.05.2020г. е покрил нива М1 и Т1 и е издаден сертификат за посетен курс ниво Т1 на 04.06.2020г.

Ответникът е представил по делото разписки, за превежданена суми на Британика Варна ООД, за заплащане на такси от 07.06.2018г.; 18.07.2018г.; 26.10.2018г. в размер на по 269,90лв.; от 18.12.2018г. – 267,95лв., 22.02.2019г. – 267,95лв. В разписките не е посочено името на лицето наредило плащането. Представена е разписка от 20.05.2019г. за превеждане на сума в размер на 1241,95лв., представляваща такса на Образователен център „Британика ООД, с наредител Б.Т. А.а, както и разписка от 29.07.2019г. за превод на сума в размер на 128лв. такса в полза на същия образователен център, без посочено име на наредител на превода.

По делото са представени копия от фискални бонове, стокова разписка и гаранционна карта, установяващи извършени разходи в полза на детето М..

От представените медицински документи се установява, че детето М. няма хронични заболявания.

Не е спорно също, че ответникът е баща на още едно малолетно дете- А., р. на 15.12.2012г., в полза на което е осъден да заплаща издръжка в размер на 150лв. месечно, с решение от 22.02.2019г., постановено по гр.д. № 6/2019г. по описа на ВРС.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в периода м. август 2019г.-м. май 2020г. Г.Г. е получавала брутно трудово възнаграждение в размери между 770лв. и 987лв.; в периода м. юли 2020г.-м. септември 2020г. трудовите доходи са в размери между 30,60лв. и 295лв.; с разпореждане от 07.10.2020г. на Г.Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 08.09.2020г. до 07.07.2021г. в размер на 21,40лв. дневно.

Ответникът е получавал в периода м. август 2019г. – м. ноември 2020г. месечно трудово възнаграждение в брутен размер от 261, 43лв. до 849,72лв., общо за периода- 9622лв. или средно месечно по 642лв.

По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:

Нормата на чл.143 СК, предвижда, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба издръжката се дължи на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.149 СК, издръжка за минало време може да се търси за една година назад от датата на предявяване на иска.

При осигуряването на издръжката на детето следва да участват двамата родители.

При определяне размера на издръжката на ненавършило пълнолетие дете следва да се съобразят нуждите на детето и възможностите на родителите.

В случая се претендира заплащане на издръжка в полза на малолетно дете от страна на 3 бащата, за една година назад от предявяване на иска- 09.07.2020г. като от доказателствата по делото се установява, че родителите са живели разделени, като детето е отглеждано от майката, която е осигурявала и неговата издръжка. От ангажираните по делото доказателства не се установява ответникът да е заплащал средства за издръжка на детето за посочения период, поради което и искът е основателен.

Безспорно е, че ответникът е баща на детето, който е трудоспособен. През периода за който се претендира издръжка, ответникът е работил и е получавал трудово възнаграждение в размер на около 600лв. средно месечно. Същият е в трудоспособна възраст, като не са наведени твърдения и не са представени доказателства, от които да се установяващи влошено здравословно състояние или наличие на други причини, утежняващи възможността му да да си доставя доходи.

В конкретния случай, отчитайки възрастта на детето, както и и, че издръжката следва да служи за задоволяване на екзистенц мининума от нужди на детето за храна, дрехи, битови разходи, но също така и за забавления и занимания, с които детето да се развива и задоволава свои емоционални, физически и социални потребности, отчитайки и безусловното задължение на родителите да осигуряват издръжка на своите деца, съставът на съда намира, че необходимите средства за правилното отглеждане и издръжка на детето за процесния период са били в размер на 300лв. месечно.

Общата издръжката в полза на детето следва да бъде определена в размер на 300лв. месечно, от които ответникът следва да поеме и заплати сума в размер на 170лв. месечно или общо за периода 2040лв. При определяне размера на дължимата от майката част от издръжка, съдът съобразява, че тя полагала преките и непосредствени грижи за детето, купувала е храна и дрехи, осигурила е дом и заплаща общите ежедневни битови разходи, свързани с поддържането му.