Определение № 2380 от 07.07.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1652/2021
- Вид
- Определение № 2380
- Подписан
- 07.07.2021
- В сила
- 07.07.2021
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2380 гр. Варна , 07.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Юлия Р. Бажлекова
Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100501652 по описа за 2021 година съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г. Г. Г., действаща като майка и законен представител на детето ******* А., р. на 19.02.2008г., срещу решение № 260678 от 26.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 7587 по описа за 2020 г. на 41ви състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.149 СК за осъждане на В. АЛ. АЛ. да заплати в полза на детето М издръжка за период от една година преди предявяване на исковата молба за разликата над 460,05лв. до претендирания размер от 3007,92лв.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост. Излага се, че от доказателствата по делото се установява, че от раздялата на родителите през 2010г. детето М живее при майка си и тя е полагала грижи за него и го е издържала. В периодите, в които детето не е било при майката, грижи за него са полагани от бабата по бащина линия, но не и от бащата, който не е давал и издръжка за детето.
Заплатените от бащата суми за такса за обучение на детето, са от период, преди подаване на исковата молба и не представляват издръжка. Всички разходи за храна, облекло, отопление, образование, здравословни нужди, джобни са били покриване от майката, която получава доходи в размер около минималната за страната работна заплата. Счита също, че определената месечна издръжка за посочения период не отговаря на нуждите на детето и възможностите на бащата да заплаща издръжка, който е в трудоспособна възраст и здравословно състояние, което му позволява да доходи от труд в размер около средния за страната.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на нова, с което искът да се уважи в предявения размер от 3007,92лв. Претендира присъждане на разноските по 1 делото.
Подадена е и частна жалба срещу постановеното по делото определение263931/28.04.2021г., с което е оставена без уважение молбата на Г.Г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на жалбоподателката направените от нея в хода на производството разноски в размер, посочен в представен списък по чл.80 ГПК. Счита, че неправилно ВРС е приел, че в настоящото производство не се дължат разноски, тъй като освен исковете относно упражняването на родителските права и режим на лични отношения по отношение на детето са били предявени и разгледани искове за заплащане на издръжка в полза на детето. Производството по тези искове няма характер на спорна съдебна администрация, поради което и страните имат право на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Моли решението на ВРС в обжалваната част да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
С писмен отговор се излага становище за неоснователност и депозираната от Г.Г. частна жалба. Излага становище, че постановеното решение ползва и двамата родители, поради което и направените в производството разноски не могат да бъдат разпределени съобразно изхода от спора. Твърди също, че той не е станал повод за завеждане на делото, доколкото е признал искането на въззивницата за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето, както и иска за издръжка в размер на 200лв. месечно.
Страните не са направили доказателствени искания
Съдебният състав на въззивния съд, като съобрази разпоредбата на чл. 266 и чл.267 от ГПК, намира следното:
Въззивната и частна жалби са подадени от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидения от закона срок, поради което са допустими.
Доколкото във въззивната жалба и отговора на жалбата не са отправяни искания за събиране на доказателства, не се твърдят новонастъпили обстоятелства относно доходите на ответника и придобиване на имущество, както и, че при първоинстонционното разглеждане на делото са събрани относимите към спора доказателства, настоящият състав на съда намира, че не е необходимо събирането на доказателства при въззивното разглеждане на делото.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.09. 2021 година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3