Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15548 от 04.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52838/2025
Вид
Решение № 15548
Подписан
04.08.2026
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15548 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110152838 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на ищеца „Застрахователна компания Уника“ АД срещу ответника „ЗК Лев инс“ АД с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца 427,73 € (левова равностойност на 836,56 лева) – регресно застрахователно обезщетение за поетото от ищеца такова за вредите, причинени на лек автомобил „Ситроен C5“ с рег. № ******, от пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 13.12.2024 г. около 16:10 на паркинга на магазин „Джъмбо“ на бул.

„Ботевградско шосе“ в София по вина на водача на автобус с регистрационен № ******, който при маневра за излизане от лента не пропуска увредения автомобил, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по силата на застрахователна полица 24001110847/24.06.2024 г. по застраховка „Каско на МПС“ поел да обезщетява всички вреди, настъпили по лек автомобил „Ситроен C5“ с рег. № ****** в периода от 02.07.2024 г. до 01.07.2025 г. Твърди се, че на 13.12.2024 г. собственикът на застрахования автомобил го управлявал в късния следобед на паркинга на магазин „Джъмбо“ на бул. „Ботевградско шосе“ в София, когато при маневра намиращият се вдясно от него автобус с рег. № ****** не му осигурява възможност да продължи направо в лентата си и удря с предната си лява част задната дясна част на автомобила. Повредени са задна броня и заден десен панел на застрахования при ищеца автомобил. За щетите ищецът изплатил на сервиз 836,56 лева на 10.06.2025 г., след като били отстранени 1 повредите. Поддържа се, че ответникът застраховал гражданската отговорност на водача на автобуса към датата на ПТП, поради което ищецът поискал да му се възстанови обезщетението. На 18.08.2025 г. обаче ответникът отказал писмено да плати, поради което се иска осъждането му. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „ЗК Лев инс“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че не е ясно каква маневра е извършвал всеки от двамата водачи при ПТП и поради това не може да се направи извод за вина. Оспорва се това да е водачът на автобуса, като се поддържа, че ПТП е по вина на водача на лекия автомобил, който не бил съобразил страничната дистанция, след като се връщал в лентата си след заобикаляне на автобуса. Поддържа се, че извършването на такава маневра на посоченото в исковата молба място е било забранено. При условия на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредите. Поддържа се и завишен размер на разходите за ремонт, като се твърди, че са по-ниски. Иска се отхвърляне на иска изцяло или отчасти. Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът поддържа иска чрез представителя, ответникът иска отхвърлянето му, като с писмени бележки поддържа, че водачът на застрахования при ищеца автомобил неправилно и невнимателно предвид натоварения участък от пътя е предприел престрояване, без да се съобрази с възможностите на застрахования от ответника автобус да маневрира или спре, като последното било физически невъзможно.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада по делото, обявен за окончателен в заседанието на 29.06.2026 г., а на страните като проект – с определение от 22.05.2026 г. (на лист 38), съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че към датата на ПТП ищецът е застраховал увредения автомобил „Ситроен C5“ с рег. № ****** за вреди; че ответникът към същата дата е застраховал гражданската отговорност на водача на автобус с регистрационен № ******; че между двете превозни средства на 13.12.2024 г. в късния следобед е възникнало ПТП, при което е увредена задната дясна част на лекия автомобил и предния ляв ъгъл на автобуса.

Съгласно представено на лист 22 банково извлечение и фактура на лист 21 от 09.06.2025 г., неоспорени от ответника, ищецът е платил на сервиз за поправка на вреди по лек автомобил „Ситроен C5“ с рег. № ****** сумата от 836,56 лева с ДДС, като плащането е станало на 10.06.2025 г.

В съдебното заседание на 29.06.2026 г. е разпитан свидетелят на ищеца Н. И., който дава показания в разпита на лист 79 – 80 от делото, че е участвал в ПТП през декември 2024 г., когато от кръгово движение навлязъл с личния си автомобил „Ситроен С5“ в две ленти за движение на паркинга на магазин „Джъмбо“ на бул. „Ботевградско шосе“ в София, като в дясната лента бил спрял автобус. Свидетелят забелязал, докато карал в лявата лента, че пред 2 него има спрели камиони, и започнал маневра за завой вдясно, когато усетил някакво повдигане и после разбрал, че с автобуса са се ударили в задния десен ръб на неговата кола и левия преден ръб на автобуса. Свидетелят дава показания, че при маневрата автобусът бил спрял, като можел и да се отмести вдясно. На място дошла полиция и синдикален деятел от „Столичен автотранспорт“ ЕАД, който казал, че на водача на автобуса ще му вземат пари от заплатата. Свидетелят написал двустранен протокол, като не направили отбелязване за вина. Пристигналите полицаи първо смятали, че автобусът има вина, после казали на свидетеля, че е виновен.

Съдът кредитира показанията на свидетеля с изключение на частта, че когато е започнал маневрата си за престрояване вдясно, автобусът бил спрял, тъй като в тази част показанията са нелогични – няма как да настъпи такъв удар при спрял автобус, а и няма други данни по делото за такъв механизъм, като дори в протокола за ПТП (на лист 8) и двете превозни средства са отбелязани в движение.

В съдебното заседание на 29.06.2026 г. е разпитан свидетелят на ищеца Н. И., който дава показания в разпита на лист 80 – 81 от делото, че е участвал в ПТП в края на 2024 г., когато управлявал автобус от линиите на масовия градски транспорт. При тръгване от спирка на паркинга на магазин „Джъмбо“ на бул. „Ботевградско шосе“ в София той бил задминат отляво от автомобил, като ускорил автобуса до около 25 – 30 км/ч. Свидетелят изрично дава показания, че е забелязал автомобила, но смятал, че няма да се ударят, защото този лек автомобил щял да ускори и да предотврати удара. Не бил забелязал началото на изпреварването, но следва да е започнало, докато автобусът е бил спрял. Видял лекия автомобил едва след тръгването. Настъпил удар на около 30 метра след потеглянето от спирката. На място пристигнал представител на „Столичен център за градска мобилност“ ЕАД, който разговарял с водачите и написал протокола, но този служител само помагал, не вземал решения за вина.

Съдът кредитира показанията на свидетеля както са цитирани, като те не съдържат преки противоречия, нито противоречат на възприетите от съда други показания по делото.

Съгласно изслушаното заключение на автотехническата експертиза по делото, прието в заседанието от 29.06.2025 г. (на лист 81), а в писмен вид – представено на лист 64 – 75 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия (след поправката му в съдебна зала) и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, описаните от ищеца щети по лекия автомобил „Ситроен С5“ са в причинна връзка с удара в автобуса, като поправката им по средни пазарни цени струва 1095,60 лева.

ПТП е предизвикано от това, че водачът не лекия автомобил е променил посоката си на движение вдясно, с което е навлязъл в траекторията на движение на автобуса, вече потеглил. Технически и двамата водачи са можели да предотвратят ПТП, ако спрат. Ако водачът на застрахования при ищеца автомобил е навлязъл внезапно в лентата на автобуса, ПТП е било непредотвратимо.

3

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск за заплащане на регресна претенция по заплатено обезщетение по имуществена застраховка, както и лихва за забава, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите от водача на застрахования при ищеца автомобил с правна квалификация чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че увреденото имущество е било застраховано при ищеца и същият е заплатил обезщетение за поправянето му; ако увреждането (вредите върху застрахованото имущество) е настъпило в рамките на застрахователното покритие по имуществената застраховка в причинна връзка с неправомерно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. И при доказване на тези факти, искът ще се уважи частично, ако се установи, че вредите се дължат отчасти на противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил.

По делото няма спор, че застрахованият при ищеца автомобил е бил повреден при съприкосновение с автобус, управляван от водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника. Следователно е налице причинна връзка между ПТП и вредите, като това се установява и от вещото лице, и стойността за поправка е 1095,60 лева, установена от вещото лице. Доколкото обаче регресното право на ищеца по чл. 411, ал. 1 КЗ се простира само върху платеното от него и обичайни разноски, то вземането му може да е само 836,56 лева.

Спорният между страните въпрос е за противоправността на поведението на двамата водачи. Безспорно водачът на застрахования при ищеца автомобил има принос за настъпване на ПТП, тъй като е променил посоката си на движение с маневра – престрояване вдясно, без да се увери, че дясната лента е свободна. Това е пряко нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, при това виновно, тъй като водачът на застрахования при ищеца автомобил е знаел, че вдясно от него има автобус. Следователно въпрос е дали има нарушение на правилата за движение и от страна на водача на автобуса, което би довело до установяване на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В случаят по показанията на водача, чиято отговорност ответникът застрахова –неговият свидетел, той е видял, че при потеглянето на автобуса е имало автомобил вляво от него, и на пътя на автомобила има камиони, т.е. този автомобил следва да се отклони вдясно. В показанията си свидетелят на ответника изрично отбелязва, че е разбирал, че при отклонение може да настъпи удар, но се е надявал лекият автомобил да ускори, и с това да го предотврати. Това поведение нарушава правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – водачът на автобуса е съзнавал, че има риск на пътя му да се появи автомобил, но вместо да изпълни задължението си по посочената разпоредба – да направи опит за спиране, не е предприел действия. Няма значение описаното от вещото 4 лице, че при внезапност на маневрата на лекия автомобил ударът е бил непредотвратим, тъй като самият свидетел заявява, че се е надявал ударът да се предотврати не от неговото, а от чуждо поведение. Така водачът на автобуса е действал небрежно и носи отговорност, т.е. искът е основателен.

Искът обаче не може да се уважи в пълен размер, тъй като, както беше посочено, основното нарушение не е на застрахования от ответника водач.

Съдът следва да приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да приеме, че нарушението на правилата за движение от страна на водача на автобуса е допринесло по-малко за удара, отколкото немарливото отношение на водача на престрояващия се лек автомобил. Затова и ответникът като застраховател на гражданската отговорност на водача на автобуса следва да поеме само 40 % от обезщетението, изплатено от ищеца.

Искът следва да се уважи за евровата равностойност на 334,62 лева, или 171,09 €, като се отхвърли за разликата между последната сума и пълния предявен размер от 427,73 €. Следва да се присъди и законна лихва от предявяване на иска.