Решение № 232 от 11.04.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 348/2021
- Вид
- Решение № 232
- Подписан
- 11.04.2022
- Състав
- Иво Димитров, Величка Борилова, Зорница Гладилова
Други актове по делото
- Решение № 378 от 07.06.2022 · Величка Борилова, Васил Василев, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 46, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 694 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 232 гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Иво Димитров
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело № 20211001000348 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството „РАЙТ ДЕСИЖЪНС“ ЕООД срещу първоинстанционно решение № 260234 от 28. 10. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав по т.д. № 2392 по описа на съда за 2019 г., поправено с решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка по същото дело от 16. 02. 2021 г., с което предявените от жалбоподателя срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД искове за заплащане на сумата 1546352.93 лв., съставляваща възнаграждения на адв. Б. Я. А. по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, определени с решение по т. 7 от Протокол № 12/29. 10. 2015 г. на Адвокатския съвет при АК - Перник, прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02. 10. 2017 г., включващи: сумата 553190.97 лв., съставляваща възнаграждение за производството по т.д. № 1500/2013 г. на СГС, ТО, VІ-9 св; сумата 414893.23 лв., съставляваща възнаграждение за производството по т.д. № 376/2015 г. на САС, ТО, VI-11 с-в; сумата 553190.97 лв., съставляваща възнаграждение за производството по т.д. № 4747/2011 г. на СГС, ТО, VI-11 1 с-в; сумата 23084.99 лв., съставляваща възнаграждение за производството по гр.д. № 6678/2014 г. на СГС, ТО, І-10 състав; сумата 1992.77 лв., съставляваща законна лихва за забава върху сумата 23084.99 лв.
(възнаграждението за производството по гр.д. № 6678/2014 г. на СГС, ТО, 110 с-в за периода от 09. 09. 2019 г. до 10. 11. 2019 г., са отхвърлени, със законните последици.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените от жалбоподателя искове да бъдат уважени в цялост, със законните последици, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски за въззивната инстанция.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.
127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
2
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценявано от въззивния състав, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата му, както и при условията и в пределите, съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., първоинстанционно решение се явява частично неправилно по същество.
Същинските оплаквания срещу правилността на обжалваното по въззивен ред първоинстанционно решение са развити в р. III от жалбата и по тях въззивният съд намира следното:
По неправилността на изводите на първоинстанционния съд, че на адв.
Б.А., като самостоятелен адвокат не е било възложено да извършва процесуално представителство по посочените в исковата молба съдебни производства:
Сключването на договор от 01. 11. 2011 г., по силата на който ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД възлага на третото за делото лице „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД да предоставя и/или да осигурява на банката юридически услуги срещу възнаграждение, освен че е безспорно между страните по делото, но е и установено с представянето по делото на самия договор, и допълнителните споразумения към него /четири на брой/, и със също неоспореното от която и да било от страните в производството, тяхно съдържание.
По отношение на същите въззивният състав намира, както за безспорно, така и за безспорно установено по делото, включително и поради изложените от първоинстанционния съд в мотивите му към обжалваното решение, решаващи изводи относно установеното по делото от фактическа страна, към които въззивният състав също препраща в тази им част, следното:
Предмет на цитирания договор за предоставяне на юридически услуги между ответника и „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД в частта му по 3 предоставяне на процесуални такива /относима към твърденията на ищеца – жалбоподател, изложени по делото и в жалбата му/, включва изготвяне на молби, вкл. искови молби, заявления, жалби, вкл. частни, възражения, писмени отговори и всякакви други документи, които са свързани с образуването, воденето, спирането, възобновяването и/или прекратяването на искови, особени искови, заповедни, обезпечителни, изпълнителни и/или други производства, по които банката – ответник, е страна, както и осигуряването на процесуално представителство /защита/ по искови, особени искови, заповедни, обезпечителни, изпълнителни и/или други производства, по които банката е страна – чл. 1, ал. 2 /2.1. и 2.2./ от договора.
Според чл. 1, ал. 4 от договора конкретната поръчка /по изпълнението му – бел. на докладчика/, която включва и предоставянето на документи и информация от страна на банката ще се извършва в писмена форма, вкл. чрез електронна поща, като поръчката, респ. – предоставянето на информация може да бъде извършвано в устна форма, само когато това изрично е договорено между страните. Според чл. 2 от договора, банката се задължава да упълномощава изрично изпълнителя /“БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД/ и/или изрично посочено от него лице, когато това е необходимо с оглед изпълнението на възложеното, както и при всяко конкретно възлагане за извършване на услугите по чл. 1, ал. 2, т. 2, да упълномощава писмено посочен от дружеството – изпълнител адвокат, като основен процесуален представител на банката.
В чл. 3 от договора е уговорено, че се заплаща възнаграждение за услугите по чл. 1, ал. 2, т. 1 – а именно консултациите по договори, в размер на 2000 лв. месечно, а за услугите по чл. 1, ал. 2, т. 2 е уговорено заплащането на авансово възнаграждение в размер на 1,5% от претендираните суми, като е посочено, че възнаграждението обхваща всички производства, които възникват вследствие на образувано заповедно производство срещу един длъжник на банката /заповедно и изпълнително производство, исково производство по чл. 422 от ГПК, въззивни и касационни производства по жалби, включително частни жалби/, включително и производството по обявяване в несъстоятелност на същия длъжник, а по чл. 3, ал. 1, т. 2.2. от договора е уговорено и възнаграждение за успех в размер на 2 %, което се заплаща при ефективно събиране на сумата – от събраната сума, при предоговаряне на парично вземане след възлагане на процесуално 4 представителство – от размера на предоговореното, като при множество предоговаряния – еднократно при първото такова, при покупка на имот от банката при публична продан – от оценката на имота, и при прихващане на насрещни вземания – от размера на прихванатото вземане. В чл. 3, ал. 2 е уговорено, че ежемесечното възнаграждение се заплаща предварително от 1во до 7-мо число всеки месец, а другите в срок до 30 дни от извършването на конкретната поръчка за процесуално представителство, респ. от настъпване на другите събития, съответно – това по т. 2.2.2. – сключването на споразумение с длъжника за предоговаряне на дълга, респ. – утвърждаването на оздравителен план от съда, а по т. 2.2.3. – издаването на постановление за възлагане на имота от съдебния изпълнител, респ. синдика.
При ясно уговореното в договора относно начина на възлагане на конкретните поръчки от страна на банката – възложител на дружеството – изпълнител, без особено тълкуване се налага извод, че възлагането на такива не може да бъде устно, а ако някой го твърди и за да бъде тази, така твърдяна да е възложена в изпълнение на договора поръчка включена в именно неговия предмет, съответно – и по отношение на нея да са приложими разпоредбите му, вкл. относно плащането, то и страната, която го твърди следва да установи по делото постигната между страните изрична уговорка за това /при липса, разбира се на установено по делото писмено или по електронна поща възлагане/ – с предмет конкретна поръчка, включително такава за осъществяване на процесуално представителство, за да може да се приеме, че същата е възложена, съответно – изпълнявана, и евентуално – заплатена от банката по силата на самия договор от 01. 11. 2011 г., т.е. че е включена в предмета му, като част от предмета на този именно договор, а не оставаща извън него, съответно – и предмет на някакви други отношения между страните.
При съобразяването на подчертаните в черно по-горе изрази в договора се налага също извод, че предметът на конкретна процесуална поръчка по него, обхваща и съпътстващите основните производства по несъстоятелност на длъжниците на банката, такива производства по ТЗ и ГПК /пр. 435-463 от с.з./, вкл. предявяването, приемането на вземанията в производствата по несъстоятелност на длъжниците, всички тези по чл. 646-647, чл. 690-694 от 5
ТЗ /доколкото е предвидено че предмет на поръчките за процесуални действия по договора включват и тези по утвърждаване на оздравителни планове, и издаване на възлагателни постановления от синдик, а не от съд/, а не само произтичащите от и съпътстващите заповедните такива, какъвто погрешен извод може да се направи от буквалното тълкуване на не особено ясната разпоредба на чл. 3 от договора /все в изложения смисъл са измененията, съобразно § 1 от Допълнително споразумение № 3/18. 11. 2014 г., които не се пресъздават нарочно, за да не се утежнява изложението/.
При така предварително възприетото, изнесено пред скоби от въззивния състав, твърди се от ищеца в жалбата му, че съдебните производства по търговски дела, възнагражденията за които са определени с решение на Съвета на Адвокатската колегия – гр. Перник /САК – Перник/, и които са процесни в производството, съответно –са предмет и на въззивната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, не се обхващат от същия договор между ответника и „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД от 01. 11. 2011 г., противно на приетото от първоинстанционния съд в мотивите му към обжалваното решение, за да отхвърли иска, а именно – че праводателят на ищеца в настоящото производство адв. А., е работил по същите производства, като подизпълнител на „БУЛЛОЙЕРС КОНСУЛТ“ ЕООД, на което дружество воденето им всъщност е възложено от ответната банка, и което е получило дължащото му се от банката по силата на договора, възнаграждение за това.
Първата част от посочените в жалбата /и в исковата молба, и въобще по делото/, процесни производства, по отношение на които се заявяват и поддържат от ищеца твърдения, че му се дължат процесните възнаграждения за тях, са три такива, които са образувани и/или водени от името и за сметка на ответната банка срещу, или с участието в тях, на „АГРО ГРАНД-БГ“ ЕООД, /всички по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение – СГС, ТО/, са тези по т.д. № 4747/11 г., т.д. 1500/2013 г., т.д. № 376/2015 г.
Разпечатката съдържа 36 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe388224-85e3-4260-a1a8-bad3dde549ef