Определение № 17463 от 10.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8541/2026
- Вид
- Определение № 17463
- Подписан
- 10.05.2026
- В сила
- 10.05.2026
- Състав
- КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 41347 от 31.03.2026 · КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА
- Решение № 16828 от 28.08.2026 · КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА
- Разпореждане № 122854 от 13.10.2026 · КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- § 71 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- § 71, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 234, ал. 1 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17463 гр. София, 10.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110108541 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. А. Х., ЕГН ********** срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) при Министерство на вътрешните работи, с която е предявен осъдителен иск с правно основание § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 380,67 евро, представляваща остатък от дължимо обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на 9 месечни възнаграждения, получен от разликата между дължимото съгласно § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81/2016 г.) и реално полученото възнаграждение,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 31.03.2026 г. до окончателното плащане.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Искането за допускане на ССчЕ е основателно, тъй като същото е допустимо, относимо и необходимо за разрешаване на спора по същество, като въпросите, поставени на вещото лице-счетоводител следва да бъдат преформулирани.
Основателно се явява и искането на ищеца, заявено по реда на чл. 190 от ГПК за задължаване на ответника да представи по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и приемането им е необходимо не само на вещото лицесчетоводител, който ще работи по изготвянето на допуснатата до изслушване ССчЕ, но и за изясняване на делото от фактическа страна.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, без 1 заявени доказателствени искания.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл.
146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:
1. Обстоятелства, възражения: от които произтичат претендираните права и
Предявен е от Д. А. Х., ЕГН ********** срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) при Министерство на вътрешните работи осъдителен иск с правно основание § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 380,67 евро, представляваща остатък от частично платено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на 9 месечни възнаграждения,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 31.03.2026 г. до окончателното плащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че ищцата е служител на МВР от 05.09.1996 г., като от 01.02.2017 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение с ДУССД е заемала длъжността за лице, работещо по трудово правоотношение „младши специалист“ при ДУССД-МВР. Със Заповед № 5785з-543/08.03.2024 г., считано от 18.03.2024 г. правоотношението й от длъжност със статут по § 70 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн. ДВ, бр. 14 от м.10.2016 г.) е прекратено. В посочената Заповед се сочи, че по силата на § 71 от ПЗР към ЗИДЗМВР следва да се изплатят дължимите обезщетения, в това число и това по чл. 224 от КТ, пропорционално на отработеното време. На ищеца е платено обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР в размер на 14 899,86 лв., което е изчислено на база брутното месечно възнаграждение в размер на 1655,54 лв. за 9 прослужени години. Със Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. министърът на вътрешните работи е уредил въпроса за реда и размера на определяне на заплатите на ЛРТП на длъжност „младши специалист“ и „старши специалист“ за периодите от 01.07.2022 г. до 31.07.2023 г. и от 01.08.2023 г. до 21.11.2024 г. В исковата молба се навежда, че последната Заповед е издадена в 2 резултат от постановено Решение № 11840/04.11.2024 г. по адм.д. № 5861/2024 г. на ВАС, където съдът е разпоредил да се определи размер на индивидуалната работна заплата за длъжност, както следва: за периода от 01.07.2022 г. до 31.01.2023 г. – увеличена с 20 %, а за периода от 01.08.2023 г. до 21.11.2024 г., увеличената с 20 % заплата, да се увеличи с още 10 %. На следващо място, навежда, че съгласно т. 2 от Заповедта на министъра относно лицата, работещи по трудово правоотношение „младши специалист“ с прекратено трудово правоотношение, индивидуалната заплата за длъжност, се определя точно по горепосочения ред. Единственото условие за прилагане на този ред към посочената група е да се подаде заявление до ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР. Ищцата попадала именно в тази категория и затова срочно подала заявлението си – с рег. № 8121р-13449/17.07.2025 г. Със Заповед № 5785з-1863/18.06.2025 г. директорът на ДУССД е увеличил размера на заплатата за длъжността на ищеца, както следва: считано от 01.07.2022 г. до 31.07.2023 г. – 1326 лв., а считано от 01.08.2023 г. до 21.11.2024 г. – 1459 лв. Уточнява, че към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение /18.03.2024 г./ ищцата е имала основна заплата в размер на 1459 лв. На следващо място, сочи, че през м. юли 2025 г. били преизчислени и изплатени разликите в допълнителните възнаграждения за работа в МВР – за придобит трудов стаж, за придобит професионален такъв, за извънреден труд и за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ. Не било преизчислено обаче дължимото обезщетение по чл. 234, ал. 1 от КТ, то си останало в размера, който е определен по старото брутно месечно възнаграждение. Сочи, че брутното трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 1955,58 лв. Същото се формира от заплатата за длъжност, индивидуален коефициент, клас прослужено време и допълнително възнаграждение за специфични условия на труд. Заключава, че общото възнаграждение, което е трябвало да получи е в размер на 17 600,22 лв. (брутното трудово възнаграждение в размер на 1955,58 лв. умножено по 9 прослужени години). Сочи, че й е изплатена само част от тази сума, а именно 14899,86 лв. Затова претендира разликата от 2 700,36 лв., която и до настоящия момент, макар да се й се дължи, не е платена. Претендира лихва за забава върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да уважи така предявения иск и да й присъди разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) при Министерство на вътрешните работи, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. На първо място се възразява, че от Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. и Заповед № 5785з-1863/18.06.2025 г. не следва правно задължение за преизчисляване на еднократното обезщетение на служителя при прекратяване по смисъла на § 71 от ПЗР на ЗМВР. Навежда, че последно цитираната разпоредба има специален характер и 3 установява строго фиксиран времеви маркер на формиране на базата за обезщетение, а именно: към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Към датата на издаване на Заповедта, с която е прекратено правоотношението между страните – 08.03.2024 г., базата е била надлежно определена и обезщетението е изплатено върху тогавашния размер на брутното трудово възнаграждение. Навежда, че заповедите, издадени от министъра на вътрешните работи и директора на ДУССД-МВР са ирелевантни касателно определяне на базата за обезщетението по § 71 от ПЗР на ЗМВР. Афишира, че в нормативната ни база липсва изрична норма, която да допуска преизчисляване на вече изплатени обезщетения по ЗМВР. Обръща внимание, че Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи единствено урежда актуализация на „индивидуалната заплата за длъжност“, като има за цял да компенсира служителите за положения от тях труд в минал период. Но тази заповед не съставлява нормативен акт, който да може да измени условията за изчисляване на обезщетенията, установени в § 71 от ПЗР на ЗМВР. Накрая, подчертава, че увеличението на заплатата, извършено след прекратяване на договора, дори и да действа със задна дата, не променя базата за обезщетението. Като неоснователна е преценена и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата. При тези аргументи, моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е осъдителен иск с правно основание § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – с оглед становището на ответника, и на основание чл. 153 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните факти и обстоятелства: че страните са се намирали в трудови правоотношения, както и понастоящем, като за времето от 01.02.2017 г. до 18.03.2024 г. ищцата е заемала длъжността „младши специалист“ (завеждащ складова база) при ДУССД-МВР; че това трудово правоотношение е прекратено по силата на Заповед № 5785з-543/08.03.2024 г.; че на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 14 899,86 лв. с оглед прекратяването на трудовите правоотношения между страните от 18.03.2024 г., като същото е изчислено за 9 години прослужено време.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на 4 доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:
По иска с правно основание § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже, че е бил в трудово правоотношение на посочената в исковата молба длъжност; размера на месечната основна заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение; размера на обезщетението.
При установяване на горните, ответникът следва да докаже, че е заплатил обезщетението, респективно възраженията си за недължимост на обезщетението.
6. По доказателствата:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА до изслушване съдебно-счетоводна експертиза, която, след като се запознае с намиращите се по делото документи, както и направи проверка в счетоводството на работодателя, запознае се с правилата за определяне на работна заплата и всички необходими и други актове на работодателя, да отговори на въпросите, поставени в ИМ, преформулирани от съда:
1. Каква би била стойността на обезщетението по § 71, ал.1 от ПЗР на ЗМВР, ако към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищацата е била на длъжност „младши специалист“ (завеждащ, складова база) при ДУССД-МВР, с основно месечно трудово възнаграждение към датата на прекратяването от 1459 лв.?
2. Каква е разликата между изчислената сума и изплатеното на ищцата обезщетение по § 71, ал.1 от ПЗР на ЗМВР?
НАЗНАЧАВА вещото лице Стела Иванова.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 250 евро, платими от бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото следните документи: справка с рег. № 5784р-216000/11.07.2025 г. на ДУССДМВР за изплащане на еднократно парично обезщетение, ведно със справка за размера на заплатата, въз основа на която е формирано изплатеното обезщетение; справка от АИС ТРЗ за заплатата на длъжността на ищеца към датата 18.03.2024 г.; както и всички други вътрешни нормативни източници, служещи за формиране на допълнителни възнаграждения, в това число Заповедта за определяне на добавките за 5 работа в МВР и Заповедта за определяне на допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 11.06.2026 г. в 10:00 ч., за която дата да се призоват страните с копие от определението.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието /http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.
Разпечатката съдържа 35 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdf574cb-ad23-4d90-b34a-28424355123a