Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1520 от 27.07.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1318/2022
Вид
Определение № 1520
Подписан
27.07.2022
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.64, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.47 ал.1 т.3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.67, ал.3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.178 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.178 ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.178 ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.180 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.180 ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.180 ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.180, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.180, ал.5-7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.180, ал.5-7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.180, ал.5-7 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1520 гр. Бургас, 27.07.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20222120201318 по описа за 2022 година

Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от „О.............“ с ЕИК .............. с управител М...С.......И............със седалище в гр.София и адрес на управлание ул.“П... С....“ №...., ет..... ап......, чрез адв.Е..... АК-Бургас и съдебен адрес в гр.Бургас ул.“С.... С...“ №...., вх.... ет..... срещу наказателно постановление №КГ-2383 от 11.05.2021г издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за нарушение на чл. 47 ал.4 вр.ал.1 т.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и на основание чл.67, ал.3 ЗЕВИ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 50 000,00 (петдесет хиляди) лева.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Застъпва се тезата, че наказателното постановление не е било надлежно връчено на жалбоподателя или упълномощен представител. Същото се твърди и за връчването на АУАН. Не се възразява по по същество.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адвокат от АК-Бургас, който поддържа жалбата. Сочи, че в деня на връчване на АУАН последният е бил приет от лице без представителна власт.

Представя нови писмени доказатества. Моли съдът да отмени наказателното постановление, поради нарушена процедура. Навежда доводи, че НП не е доставено на адреса на управление вписан в Търговския регистър, а на друг адрес. Претендира заплащане на разноски.

За административнонаказващия орган редовно призован представител не се явява. Изпраща писмено становище, съгласно аргумените в него са спазени 1 процедурите по връчване на АУАН и НП, като за първия акт се твърди, че е предаден на лице, което е поело задължение да го предаде на управителя на дружеството.

Претендира се ЮК възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Счита, че е подадена в срок поради твърдението в нея, че е жалбоподателят е узнал за НП на 06.04.2022г, жалбата е подадена в 11.04.2022г до Районен съд–Бургас. Разгледана по същество жалбата е недопустима поради нейното просрочие, като аргументите в подкрепа на този извод са следните:

След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните такива в хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира установено от фактическа страна следното:

Н а 01.09.20202г при проверка в бензиностанция, находяща се в гр.Бургас, кв.“М............“ било установено, че се предлагало гориво за дизелови двигатели с Декларация за съответствие №11997 от 2.08.2020г издадена от „И...........“ ЕООД за партида №4304/25.08.2020г и партида №200805ВС /13.08.2020г в количество от 849 909 л доставено количество 5927,00 литра по ескспедиционна бележка №015373/28.08.2020г

С протокол №Бс-078/01.09.2020г била взета контролна арбитражна проба от течното горимвао за дизелови двигателри в съответствние с чл.18 от НИКТГУРНТК от дозиращия накрайник на бензиноколоната №3 с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели, обем на резервоара свързан с бензиноколоната 6774,00л с налично количество 1852,00 л.

Преди да вземе пробата са били източени 4 л от голривото през дозиращия накрайник и това било удостоверено с касов бон.

Пробата било поставена в 6 броя чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен с 80% от обема.

Взетата проба от течно гориво била разпраделана, затворена, етикирана и плобмбирана съгласно чл.20 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, във връзка с осъществяването на контрол на качеството на течните горива (НИКТГУРНТК).

От четирите съда с проба, единият брой бил оставене на проверявана фирма и два броя за арбитражна проба за ГД ККТГ. В общото количество взета проба от 6,00 литла по касов бон било включено и количедството за промивка на всеки металин съд за еднократна употреба, преди запълването му с течно гориво.

Съдовете с контролната и арбитражните проби били затворени, етикетирани и пломбирани с еднократна пластмасова пломба с №107229 и обозначана с ГД ККТГ.

2

Единият съд с контроблна и арбитражна проба се предостадвил на проверяваното лице/обект. Пробата служела за изпитване при процедура на спор на етап 1 от Приложение №12 към чл.22 ал.9 от НИКТГУРНТК.

След изпотване на контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория ЛИ ГСМП-ГД ККТГ, ДАМТН-София, със сертификат за акредитация от ИА БСА рег.

№35 ЛИ/26.11.2018г валидна до 30.09.2020г бил изадден протокол от изпитване №С0423/03.09.2020г. След извършване на експертизата набаза получените резултати бил изготвен Констативен проткол за съдражание на биогориво в течно гориво №Кп-0615Б/03.09.2020г. Протоколът от изпитване и констативният протокол били изпратени на основание чл.22 ал.8 от НИКТГУРНТК с писмо изх.№84-01-652/03.09.2020г и известие за доставяне (непотърсени), връчено и чрез разписка за предадени/получени документи от 03.09.2020г. С изтговения проткол било установено, че предлаганото течно гориво– Гориво за дизелови двигатели не съответства с изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво съгласно чл.47 ал.1 т.3 от ЗЕВИ.

Полученият резултат за показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини“ били 3,7%, при норма минимуму 6% обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ.

Актосъставителят П. В. на длъжност старши инспектор в ГД „Контрол и качество на течните горива“ в присъствието на свидетеля –Г.Ч. на 13.11.2020г съставил АУАН №А-211, в който вписал като нарушена нормата на чл.47 ал.4 вр. ал.1 т.3 от ЗЕВИ. Актът бил връчена на 18.12.2020г на М... А..... А.... с ЕГН **********, упълномощено лице от „О........ “ ЕООД с ЕИК ........... (пълномощно на лист 13 от делото). На същата дата с връчването на акта били предадени и документи изчерпателно изброени в разписка на лист 14 от делото.

В тридневния скрок не постъпили възражения по акта. А. не направил възражения, че няма пълномощия да приема документи и да подписва актове. Това според представеното писмено доказателство (лист 189 и 190 от делото) удостоверение от 17.12.2020г, с което пред нотариус е било оттеглено пълномощното от А........... За да се черпят права от това си действие е било редно като добросъвестно лице жалбоподателят да уведоми А..........., че е оттеглил пълномощията си от него. Но това очевидно не е било сторено след като А.......... е показал пълномощно пред административния орган.

На основание на АУАН е било издадено на 11.05.2021г и обжалваното НП (лист 19 и 20 от делото). В него при идентична фактическа обстановка и при същата правна квалификация на основание чл.67 ал.3 от ЗЕВИ на дружеството „Ойл Транс 2020“ с ЕИК 205816422 е била наложена имуществена снакция в размер от 50 000 лева.

НП е било изпратено за връчване на адраса на управление посочен от дружеството в Търговския регистър. Върнато било с отбелазване „Сменен адрес“.

3

Изпратено било и по куриерска фирма, като отново е останало невръчено. Направена била справка в Търговския регистър и било установено, че към 26.07.2021г фирматажарлбоподателя била със статут действаща и без промяна на седалище и адреса си на управлние–гр.София, ул.“П......“ ..., ет...., ап........ АНО се обърнал за съдействие до началника на 6-то РУ при СДВР –София за връчване на НП, но последното останоло отново невръчено, видно от докладна записка на лист 30 от делото. „О.............“ ЕООД не била установена на адраса на управление в гр.София. Проведен бил разговор с Е....

И.... на длъжност пълномощник на „Е............... и станало ясно, че същата работела в дружеството като счетоводител от 2019г, но не познавала дружество с имената „О............2020“ ЕООД и че по местоработата й непрекъснато идвала кореспондеция за тази фирма, която отказвала да приема поради липсата на каквито и да било взаимоотношения с това дружество (сведение на лист 32 от делото). Извършена била справка и се установило, че управителят на дружеството–жалбопоадатела г-н И......... имал постоянен и настоящ адрас в гр.Бургас, ул.“Ц........“ №.... ет......, установен бил и мобилен телефонен номер ******* ползван само от него. Проведен бил разговор и управителят И. дал разрешение НП да бъде изпратено на адрас в гр.Бургас, ул.“К........“ №2 ет.1 фирма „А............“–счетоводството. АНО е счел, че са налице основанията на чл.58 ал.2 от ЗАНН и е вписал в НП, че поради ненамирането на нарушителя на адреса на управление и липсата на нов адрес, постановланието следвало да се смята за връчено на 06.12.2021г

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните (в посочения по-горе смисъл) и писмени доказателства. Като цяло основният правен спор е съсредоточен около това, дали постановлението е било редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН и дали лицето М........ А............ е имал правомощие да приеме АУАН на 18.12.2020г.

Съдът въз основа на задължението си за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

На първо място, съдът дължи да разгледа въпросът за приложението на чл. 58, ал.2 ЗАНН, респективно за допустимостта на жалбата. В тази връзка, както е посочено и в Определение № 731/02.04.2013г. по КНАХД №595/2013г. на Административен съд- Бургас, съдът не е обвързан с констатацията на АНО, че постановлението е надлежно връчено по силата на правната фикция на чл. 58, ал.2 ЗАНН, а дължи самостоятелен анализ на фактите, на база на които да прецени дали предпоставките на горепосочената разпоредба са налице или не. Тук следва да се има предвид, че относно начините, по които може да се извърши връчване на НП в рамките на административнонаказателното производство в съдебната практика няма единно 4 схващане. Според разбирането на някои съдебни състави - връчването на наказателното постановление е уредено в чл. 58, ал.1 от ЗАНН и от една страна, нормата е достатъчно ясна и не може да се приеме, че е налице празнота, която да налага съответно приложение на разпоредбите на НПК, а от друга - връчването на наказателното постановление не може да се разглежда като частен случай на връчване на призовка или съобщение (наказателното постановление не е нито призовка, нито съобщение) и в този смисъл нормата на чл. 84 от ЗАНН не дава основание да се прилагат правилата за връчване на призовки, съобщения и книжа по НПК (Решение от 10.06.2011г. на Административен съд- Варна по адм.д.№ 856/2011г.). Според въпросното виждане начинът, по който следва да се връчи НП е или лично на нарушителя срещу подпис или по пощата с обратна разписка.

Според повечето съдебни състави обаче, разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща относно връчването на наказателните постановления към прилагане на правилата за връчване по НПК, доколкото в ЗАНН липсват особени правила (Решение №2187 от 26.02.2015 по адм. д. №8214/2014 на ВАС; Решение № 847 от 11.05.2017 г. на Административен съд - Бургас по адм.д.№ 388/2017 г. и много други), поради което и връчването следва да се извършва по начина, разписан в НПК.

На база на горното схващане в практиката се наблюдава друга крайност в Определение от 17.04.2015г. на Административен съд – Кюстендил по к.а.н.д.

№115/2015г. е прието, че изпращането на НП на нарушителя по пощата чрез известие за доставяне винаги е незаконосъобразно, доколкото такъв способ за връчване на призовки, съобщения и книжа не е предвиден в разпоредбите на чл.178 и сл. от НПК.

Във въпросното определение се приема, че надлежно връчване на наказателното постановление може да се извърши само по реда на чл.178 ал.1 и ал.2 от НПК - лично на нарушителя или на лицата по чл.180 ал.2 и ал.3 от НПК, като в заключение се обобщава, че приложимият, съгласно препращащата норма на ЗАНН процесуален ред по НПК, изключва способа за връчване на НП по пощата чрез известие за доставяне.