Решение № 1185 от 22.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. Бургас, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20222120201318 по описа за 2022 година Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от „О“ с ЕИК *** с управител М.С.И. със седалище в гр.С. и адрес на управление ****, чрез адв.Е. АК-Бургас и съдебен адрес в * * * с р е щ у наказателно постановление №КГ-2383 от 11.05.2021г издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за нарушение на чл. 47 ал.4 вр.ал.1 т.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и на основание чл.67, ал.3 ЗЕВИ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 50 000,00 (петдесет хиляди) лева.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Застъпва се тезата, че наказателното постановление не е било надлежно връчено на жалбоподателя или упълномощен представител. Същото се твърди и за връчването на АУАН. Не се възразява по по съществото на спора.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адвокат от АК-Бургас, който поддържа жалбата. Сочи, че в деня на връчване на АУАН последният е бил приет от лице без представителна власт.

Представя нови писмени доказатества. Моли съдът да отмени наказателното постановление, поради нарушена процедура. Навежда доводи, че НП не е доставено на адреса на управление вписан в Търговския регистър, а на друг адрес. Претендира заплащане на разноски.

За административнонаказващия орган редовно призован представител не се 1 явява. Изпраща писмено становище, съгласно аргумените в него са спазени процедурите по връчване на АУАН и НП, като за първия акт се твърди, че е предаден на лице, което е поело задължение да го предаде на управителя на дружеството.

Претендира се ЮК възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Счита, че е подадена в срок поради твърдението в нея, че е жалбоподателят е узнал за НП на 06.04.2022г, жалбата е подадена в 11.04.2022г до Районен съд–Бургас. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като аргументите в подкрепа на този извод са следните:

След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните такива в хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира установено от фактическа страна следното:

Н а 01.09.20202г при проверка в бензиностанция, находяща се в *** било установено, че се предлагало гориво за дизелови двигатели с Декларация за съответствие №11997 от 2.08.2020г издадена от „И“ ЕООД за партида №4304/25.08.2020г и партида №200805ВС /13.08.2020г в количество от 849 909 л доставено количество 5927,00 литра по ескспедиционна бележка №015373/28.08.2020г С протокол №Бс-078/01.09.2020г била взета контролна арбитражна проба от течното горимвао за дизелови двигателри в съответствние с чл.18 от НИКТГУРНТК от дозиращия накрайник на бензиноколоната №3 с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели, обем на резервоара свързан с бензиноколоната 6774,00л с налично количество 1852,00 л.

Преди да вземе пробата са били източени 4 л от голривото през дозиращия накрайник и това било удостоверено с касов бон.

Пробата било поставена в 6 броя чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен с 80% от обема.

Взетата проба от течно гориво била разпраделана, затворена, етикирана и плобмбирана съгласно чл.20 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, във връзка с осъществяването на контрол на качеството на течните горива (НИКТГУРНТК).

От четирите съда с проба, единият брой бил оставен на проверявана фирма и два броя за арбитражна проба за ГД ККТГ. В общото количество взета проба от 6,00 литла по касов бон било включено и количеството за промивка на всеки метален съд за еднократна употреба, преди запълването му с течно гориво.

Съдовете с контролната и арбитражните проби били затворени, етикетирани и пломбирани с еднократна пластмасова пломба с №107229 и обозначана с ГД ККТГ.

Единият съд с контроблна и арбитражна проба се предостадвил на 2 проверяваното лице/обект. Пробата служела за изпитване при процедура на спор на етап 1 от Приложение №12 към чл.22 ал.9 от НИКТГУРНТК.

След изпотване на контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория ЛИ ГСМП-ГД ККТГ, ДАМТН-С., със сертификат за акредитация от ИА БСА рег.№35 ЛИ/26.11.2018г валидна до 30.09.2020г бил издаден протокол от изпитване №С0423/03.09.2020г. След извършване на експертизата на база получените резултати бил изготвен Констативен проткол за съдражание на биогориво в течно гориво №Кп-0615Б/03.09.2020г. Протоколът от изпитване и констативният протокол бил изпратен на основание чл.22 ал.8 от НИКТГУРНТК с писмо изх.№84-01-652/03.09.2020г и известие за доставяне (непотърсени), връчено и чрез разписка за предадени/получени документи от 03.09.2020г. С изговения проткол било установено, че предлаганото течно гориво– Гориво за дизелови двигатели не съответствало с изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво съгласно чл.47 ал.1 т.3 от ЗЕВИ.

Полученият резултат за показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини“ били 3,7%, при норма минимуму 6% обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ.

Актосъставителят П. В. на длъжност старши инспектор в ГД „Контрол и качество на течните горива“ в присъствието на свидетеля –Г. Ч. на 13.11.2020г съставил АУАН №А-211, в който вписал като нарушена нормата на чл.47 ал.4 вр. ал.1 т.3 от ЗЕВИ. Актът бил връчена на 18.11.2020г на М.А.А. с ЕГН **********, упълномощено лице от „О “ ЕООД с ЕИК *** (пълномощно на лист 13 от делото). На същата дата с връчването на акта били предадени и документи изчерпателно изброени в разписка на лист 14 от делото.

В тридневния скрок не постъпили възражения по акта. А. не направил възражения, че няма пълномощия да приема документи и да подписва актове. Това според представеното писмено доказателство (лист 189 и 190 от делото) удостоверение от 17.12.2020г, с което пред нотариус е било оттеглено пълномощното от А., няма отношение с получаването на акта. За да се черпят права от това си действие е било редно като добросъвестно лице жалбоподателят да уведоми А., че е оттеглил пълномощията си от него, още на 18.11.2020г, но това очевидно не е било сторено след като А. е показал пълномощно пред административния орган.

На основание на АУАН е било издадено на 11.05.2021г и обжалваното НП (лист 19 и 20 от делото). В него при идентична фактическа обстановка и при същата правна квалификация на основание чл.67 ал.3 от ЗЕВИ на дружеството „О“ с ЕИК *** е била наложена имуществена снакция в размер от 50 000 лева.

НП е било изпратено за връчване на адреса на управление посочен от дружеството в Търговския регистър. Върнато било с отбелазване „Сменен адрес“.

Изпратено било и по куриерска фирма, като отново е останало невръчено. Направена 3 била справка в Търговския регистър и било установено, че към 26.07.2021г фирматажалбоподател била със статут действаща и без промяна на седалище и адреса си на управлние–***. АНО се обърнал за съдействие до началника на 6-то РУ при СДВР –С. за връчване на НП, но последното останоло отново невръчено, видно от докладна записка на лист 30 от делото. „О“ ЕООД не била установена на адраса на управление в гр.С.. Проведен бил разговор с Е.А. на длъжност пълномощник на „Е“ ЕООД и станало ясно, че същата работела в дружеството като счетоводител от 2019г, но не познавала дружество с имената „О“ ЕООД и че по местоработата й непрекъснато идвала кореспондеция за тази фирма, която отказвала да приема поради липсата на каквито и да било взаимоотношения с това дружество (сведение на лист 32 от делото).

Извършена била справка и се установило, че управителят на дружеството– жалбопоадател г-н И. имал поС.ен и настоящ адрес в ***, установен бил и мобилен телефонен номер *** ползван само от него. Проведен бил разговор и управителят И. дал разрешение НП да бъде изпратено на адрас в *** фирма „А“–счетоводството. АНО е счел, че са налице основанията на чл.58 ал.2 от ЗАНН и е вписал в НП, че поради ненамирането на нарушителя на адреса на управление и липсата на нов адрес, постановланието следвало да се смята за връчено на 06.12.2021г Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните (в посочения по-горе смисъл) и писмени доказателства. Като цяло основният правен спор е съсредоточен около това, дали постановлението е било редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН и дали лицето М.А. е имал правомощие да приеме АУАН на 18.11.2020г.

Съдът въз основа на задължението си за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

На първо място, съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване. Както актът, така и НП са издадени в посочените в чл.34 ЗАНН срокове и от формална стран са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно и законосъобразно е определен субектът, който следва да понесе административнонаказателна отговорност. При анализа на събраните по делото доказателства е видно, че НП е правилно и и законосъобразно. Относно нарушението не се спори, че е било извършено. Правилно е определена нарушената материална норма. Посоченото нарушение, че при съставянета на акта не е бил поканен представител на дружеството–нарушител, поради връчване на известието за съставянета на акт в нарушение на нормата на чл.180 ал.5 от НПК, съдът не споделя.

Това е така поради обстоятеството, че АУАН е били съставен на 13.11.2020г (лист 9 от делото), връчен е бил на 18.12.2020г на упълномощено от управителя на дружеството– 4 жалбоподател лице (с пълномощно на лист 13 от делото от 11.12.2020г). От представеното ново писмено доказателство –удостоверение на нотраиус (лист 189 и 190 от делото) става ясно, че на 17.12.2020г управителят на дружеството е оттгелил пълномощното от М.А., без да уведоми последния за това (посоченото на лист 13 от делото пълномощно е безсрочно) и като е постъпил така, едва сега в хода на съдебното производство решава да черпи права от това си недобросъвестно поведение, а не преди издаване на НП. Можел е да направи това с писмени възражения по чл.44 ал.1 ЗАНН, но не го е сторил. С оглед на изложеното съдът намира, че производството се е развило законосъобразно и НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63д, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020, в сила от 23.12.2021г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

В конкретния случай, представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева.

Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №КГ-2383 от 11.05.2021г издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за нарушение на чл. 47 ал.4 вр.ал.1 т.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и на основание чл.67, ал.3 ЗЕВИ на от „О“ с ЕИК *** с управител М.С.И. със седалище в гр.С. и адрес на управление ****, чрез адв.Е. АКБургас е наложена имуществена санкция в размер на 50 000,00 (петдесет хиляди) лева.