Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 02.07.2025, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 252/2025
Вид
Решение № 110
Подписан
02.07.2025
Състав
Валентина Петрова Димитрова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Ирина Миткова Ганева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Разград, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20253300500252 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Банка ДСК АД, чрез пълномощник юк.С. П.а против Решение № 30/25.02.2025г., постановено по гр. д.№ 386/2023г. по описа на PC- Кубрат, в частта, в която съдът е отхвърлил частично предявените от банката установителни искове срещу М. Н. Р., ЕГН ********** и Н. П. Р., ЕГН ********** по Договор за кредит Експресо №266699 от 29.03.2011г., като погасени по давност за периода 22.12.2017г.-28.02.2018г. и сумите: 888.17лв. падежирала главница, 220.99лв. договорна лихва и сумата 419.36лв. лихва за просрочие. Банката счита, че при постановяване на съдебното решение съдът не е взел предвид периода на извънредно положение /13.03.2020г.-20.05.2020г./, за който давност не тече. Твърди,че претенциите от 888.17лв. падежирала главница, 220.99лв. договорна лихва и сумата 419.36лв. лихва за просроие, дължими за периода за периода 13.03.2020г.-20.05.2020г са неправилно отхвърлени от съда. Позовава се на решение №475/12.07.2024г. по гр.д.

№4788/22г. на ВКС. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което уважи исковете в тази част. Претендира за разноски.

М. Н. Р. и Н. П. Р. са депозирали отговор на въззивната жалба на банката, като са изтъкнали доводи единствено с оглед направените в условията на евентуалност доказателствени искания, касаещи назначаването на ССЕ за определяне на обжалваните размери, но не и по съществото на спора.

Депозирана е въззивна жалба и от М. Н. Р. и Н. П. Р., които обжалват решението в цялост. Не 1 оспорват,че са били в облигационни отношения по Договор за кредит Експресо № 266699/29.03.2011г., влялото се в „БАНКА ДСК“ АД преобразувано дружество „ЕКСПРЕСБАНК“ АД с ЕИК 813071350, с предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, по който М. Н. Р., в качеството на кредитополучател и Н. П. Р. ,в качеството на съкредитополучател са получили кредит в размер на 30 000 лв. със срок на издължаване на кредита 120 месеца, с падежна дата за плащане на месечните вноски по главница и лихва 30-то число на месеца, с краен падеж за плащане на кредита 30.03.2021 г., при ЛП 16,95 % и ГПР 13,54 %. С ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 431.98 лв. и падеж — всяко 30-то число на всеки месец, считано от 30.04.2011г. съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит.

Позовават се на чл.10 ал.2 от договора, като считат,че в тяхна полза е настъпила предсрочна изискуемост след изтичане на 90 дни от забавата /30.11.2015г./ или 5 годишната погасителна давност е започнала да тече на 30.08.2015г. и е изтекла преди предявяване на исковете.

Кредиторът е бездействал почти 8 години, до 14.02.2023г. Намират съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, поставен при неспазване на материалните и процесуалните правила и норми, поради което молят съда да го отмени.

Считат, че първоинстанционния съд не е приложил задължителната практика на ТР № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, относно началото на давностния срок от момента на изискуемостга на съответната вноска, а в хипотезата на обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за непадежиралите към този момент погасителни вноски започва да тече от предсрочната изискуемост. Първата неплатена вноска по кредита е считано от 31.08.2015г. Във вътрешнобанковите сметки, по които е отчитан кредитът, същият е прехвърлен като предсрочно изискуем от 14.10.2016г.. С оглед констатациите на вещото лице погасени по давност по процесното правоотношение с изтичане на общия петгодишен срок по чл.110 ЗЗД се явява цялата главницата, включени във вноските по погасителен план за периода от 31.08.2015г., а с изтичане на тригодишния срок по чл.111, б."в" ЗЗД задълженията за договорна лихва.

Тази изискуемост е уговорена предварително между страните и не изисква отправянето на нарочно изявление от страна на кредитора за нейното обявяване. За кредитора не е съществувало задължение по договора за кредит за уведомяване на длъжника, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Неправилно районният съд е приел, че липсва уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като последната е настъпила автоматично, при просрочено задължение по просрочения договор със забава над 90 дн /т.е. на 30.11.2015г. / и петгодишната погасителна давност за главницата и тригодишната погасителна давност за лихвата са изтекли. Хипотезите за настъпването на предсрочна изискуемост при договор за банков кредит са предвидени в нормата на чл.432, ал.2 ТЗ специални условия за настъпване на предсрочна изискуемост, а в нормата на ал.1 е предвидена възможност да бъде уговаряна по този вид договор предсрочна изискуемост и в други случаи.

Задълженията им произтичат от договор за банков кредит, поради което хипотезите на 2 чл.432, ал.1 и ал.2 ТЗ намират приложение. С т. 18 от ТР решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от страните при едновременното наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащане на дължими суми по кредита и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й. От горното произтича извод, че предсрочната изискуемост не би могла да настъпи по начина, предвиден в чл.10, ал.2 - като последица единствено от забавата в плащанията на дължимите суми по кредита, ако не е изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя. Отсъствието на изискване за уведомяване в текста на чл.10, ал.2 не прави самата клауза неравноправна и респективно нищожна. Кредиторът е приел, че за процесния кредит е настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението в съда. Следователно всички изложени в обратния смисъл доводи за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на целия усвоен кредит не съответстват на доказателствата по делото и като такива са неоснователни. Налице са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилност на изводите на РС-Кубрат, че липсват данни за уведомяване на длъжниците за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост. Този въпрос е останал неизследван от съда.

При условията на евентуалност, в случай, че съда не приеме, че е налице настъпилата автоматична предсрочна изискуемост, считано от 30.11.2015г., молят съда да приеме, че за неплатените вноски по процесния договор за кредит, давността за главницата, респективно лихвата е изтекла, но първоинстанционния съд е определил неправилно началната дата, от която е започнала да тече погасителната давност на падежиралите към момента на настъпване на предсрочната изискуемост погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва.

За произнасяне по същество по релевираното възражение за погасителна давност на вземанията по погасителни вноски за главницата се изисква извършването на нови съдопроизводствени действия, което налага делото да бъде върнато за ново разглеждане и назначаването на съдебно- счетоводна експертиза, която да установи въз основа на представения по делото погасителен план размера на дължимите и непогасени месечни вноски за главница и лихви, за съответния период преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 14.02.2023 г.. Претендират за разноски.

Банка ДСК АД е отговорила на въззивната жалба на М. Н. Р. и Н. П. Р., с доводи за неоснователност на твърденията им за настъпила автоматично предсрочна изискуемост, по смисъла на чл. 10, ал. 2 от процесния договор.

Банката твърди,че е нейно право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведоми за 3 настъпилата предсрочна изискуемост кредитополуателя. Осъществяването му зависи единствено от волята на кредитора, като в настоящия случай няма данни за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, преди настъпването на неговия краен падеж, независимо от спиране на плащанията от страна на длъжниците след 30.08.2015г. Молят съда да остави ВЖ без уважение, като присъди сторените разноски от банката.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:Страните нямат спор по фактите, а именно,че между М. Н. Р. и Н. П. Р. и СЖ“Експресбанк“АД е сключен Договор за кредит Експресо № 266699 от 29.03.2011г.

Дружеството е преобразувано на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД с ЕИК 813071350 и се е вляло в Банка ДСК АД. М. Н. Р. е в качеството на кредитополучател, а Н. П. Р. – в качеството на съкредитополучател. Уговореният размер на кредита е 30 000лв., със срок на издължаване от 120 месеца, с падежна дата за плащане на месечните вноски по главница и лихва 30-то число на месеца, с краен падеж за плащане на кредита 30.03.2021 г., при ЛП 16,95 % и ГПР 13,54%. В сумата са включени такса по кредита в размер на 699лв. и разходи за застраховка в размер на 2059.07лв. Сумата е преведена по сметка на кредитополучателя М. Н. Р., която се е задължила да върне предоставената сума в уговорените срокове ведно с дължимите лихви и застраховка „Живот“ към кредита на 120 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 431.98 лв. и падеж – всяко 30-то число на всеки месец, считано от 30.04.2011 г. съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит.

Уговорена е и една непълна вноска с падеж 30.03.2011 г. от 10.08 лв., от която 9.13 лв. главница и 0.95 лв. лихва. Кредитополучателят имал задължение съгласно чл. 3 на част II от договора за кредит да погасява кредита при условията на сключения договор – на ежемесечни равни по размер погасителни вноски съгласно т.7.1. на част I от договора.

Съгласно чл.17 съдлъжникът безусловно е заявил, че встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от договора. Съдлъжникът се е задължил за същото, за което се е задължил и кредитополучателят, и в същия обем. Ищецът сочи, че ответниците от 30.08.2015 г. са преустановили погасяването на дължимите вноски по кредита и такива не са правили до настъпване на крайния падеж на 30.03.2021г. Поради това, че и след края на договора ответниците останали задължени, на 14.02.2023г., банката подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за което е образувано ч.гр.д.№ 106/2023г.

Издадена е Заповед № 52/15.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист от 16.02.2023г. за предявените в производството парични вземания на банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като на ищеца са присъдени и сторените разноски в заповедното производство. Поради това, че със заявлението със заявлението, образувано в ч. гр. д. № 106/2023 г. заявителят е претендирал частично само сумата 1 539.18 лв. за лихвена надбавка за забава, ищецът подал ново заявление, образувано в ч. гр. д. № 222/2023 г. по описа на РС – Кубрат, с което е претендирал остатъкът на това задължение, формирано като разликата между заявеното по ч.гр.д. № 106/2023 г. и общо дължимото съгласно банковото извлечение, в размер на 4448.21 4 лева. Издадена е била по това дело Заповед № 140/12.04.2023 г. и изпълнителен лист от 12.04.2023г. Длъжниците са възразили срещу издадените заповеди за изпълнение, а банката е предявила иск за установяване на вземането си.