Определение № 1529 от 03.02.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5206/2024
- Вид
- Определение № 1529
- Подписан
- 03.02.2025
- В сила
- 06.06.2025
- Състав
- Насуф Исмал
Други актове по делото
- Решение № 4434 от 06.12.2024 · Насуф Исмал
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24 · Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1529 гр. Варна, 03.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20243110105206 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 1588/08.01.2025 г. от ответника „Е.М.“ ЕООД, чрез юрк. М.М., с искане постановеното по делото Решение № 4434 от 06.12.2024 г. да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение бъде намалено.
Излага се в молбата, че съдът не е съобразил релевираното възражение за недължимост на съдебно-деловодни разноски от ответника по делото, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка сочи, че искът е признат за основателен от страната, като същата не е дала повод за завеждане на делото, доколкото не е предприемала действия за принудителното събиране на вземането. Поддържа становище за принципна дължимост на вземането, макар и да се признава фактът на изтеклата в полза на ищцата погасителна давност. В условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищцата Ц. Д. И., чрез адв. Н. Б., е депозирала отговор на молбата. Счита същата за неоснователна, доколкото намира, че в производството неприложима се явява разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК, уреждаща особена хипотеза за разпределението на разноските по делото. В този смисъл излага, че макар и ответното дружество да е признало иска, именно извънсъдебното му поведение е дало повод за сезирането на съда. Поддържа се становище за неоснователност на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, като страната изтъква, че претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с особеностите по делото.
Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това. Доколкото искането касае изменение на разноски, присъдени в полза на насрещна страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителя в хода на процеса не се явява процесуална предпоставка за допустимостта на искането, съобразно задължителните указания, дадени в т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:
По делото е постановено решение при признание на иска по смисъла на 1 чл. 237 ГПК, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата Ц. Д. И. не дължи на ответника „Е.М.“ ЕООД сумата от 10 000.00 лева, частично от 99 034.00 лева, представляваща главница по Договор за Б. кредит (овърдрафт) с № MS08-00023/19.09.2008 г., поради погасяването на вземането по давност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно изхода от спора и след обсъждане на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на ищцата са присъдени сторените от нея разноски в пълен размер от 1 700 лв., от които 400 лв. държавна такса и 1 300 лв. адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда отклонение от общото правило за разпределяне на разноските в исковото производство.
Приложимостта на нормата обаче предвижда наличието на кумулативно предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за образуване на делото и да признае иска, в който случай разноските се възлагат върху ищеца.
Съдът намира, че дори да е налице признание на иска от страна на ответника, не е налице втората предпоставка, обуславяща приложимостта на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК – страната да не е станалата повод за образуване на делото.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно на чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. данните, които всеки от кредиторите (вкл. и цесионери, придобили вече съществуващи вземания от други доставчици на кредитни услуги) подава за своите клиенти, служат за преценка на кредитната задлъжнялост на кредитополучатели, длъжници и поръчители за петгодишен исторически период. Информацията има съществено значение за потенциалните потребители на финансови услуги, но актуализирането й, ако такова се налага, е изцяло задължение на институцията, която я е подала към регистъра. Затова ако ответникът не съдейства за точно оповестяване на данните за дълга на ищцата, след като е бил сезиран преди процеса с възражението за погасяването му по давност, той несъмнено принуждава ищцата да търси отричане със сила на присъдено нещо на данните за "историческа" задлъжнялост с давност над 5 години. Затова, макар да не е отправил искане за плащане, ответникът недвусмислено в кореспонденцията по реда на чл. 24 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г е заявил очакването си да получи в бъдеще "доброволно" изпълнение на погасения по давност (естествен) дълг, за да коригира неизгодна за кредитополучателя оповестена информация, а това поведение е изцяло аналогично на трайно възприемането в практиката на съдилищата причиняване на нужно за защита на интереса на длъжника съдебно установяване (така Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., ГК; Определение № 628 от 15.02.2022 г. на ВОС по в.ч.гр.д. № 155/2022 г.).
От друга страна, неоснователно се явява и възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Към момента няма причина за ревизиране на съдебното решение в частта за разноските, посредством редуцирането им досежно присъденото адвокатско възнаграждение. Доводи в посочения смисъл са изложени в съдебния акт, чието изменение се иска, поради което и не следва да бъдат излагани повторно.
По изложените съображения съдът счита, че молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1588/08.01.2025 г. от ответника „Е.М.“ ЕООД, чрез юрк. М.М., с искане за изменение на Решение № 4434 от 06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 5206/2024 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3