Решение № 4434 от 06.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4434 гр. Варна, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря И. Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110105206 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Ц. Д. И., ЕГН **********, с адрес: *, срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 10 000.00 лева, частично от 99 034.00 лева, представляваща главница по Договор за Б. кредит (овърдрафт) с № */* г., поради погасяването на вземането по давност.

Твърди се в исковата молба, че на 19.09.2008 г. между „С.“ АД в качеството му кредитор, Ц. Д. И. в качеството й на кредитополучател и И. Ц. Д. и Д. И. Д. в качеството им на солидарни длъжници е сключен Договор за Б. кредит (овърдрафт) с № * г. Сочи се, че първоначално кредитът е бил обслужван редовно от кредитополучателя и солидарните длъжници, като впоследствие същите поради лични причини са изпаднали в невъзможност да покриват своите текущи задължения към кредитора и последният е упражнил правото си да го обяви изцяло за предсрочно изискуем. Излага се, че банката е депозирала заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Районен съд – гр. Горна Оряховица, въз основа на което се е сдобила със заповед за незабавно изпълнение № 449, издадена по ч.гр.д. 287/2010 г. по описа на горепосочения съд, като на 18.02.2010 г. е издаден и изпълнителен лист, съгласно който Ц. И., И. Д. и Д. Д. са осъдени солидарно да заплатят на „С.“ АД сумата от 99 033.93 лева, представляваща просрочена главница по процесния Договор за Б. кредит (овърдрафт), сумата от 8 0051.41 лева, представляваща просрочена лихва по Договора за Б. кредит за периода от 24.07.2009 г. до 02.02.2010 г., сумата от 3 540.79 лева, представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр.д. 287/2010 г. по описа на РС-Горна Оряховица разноски, както и законната лихва върху главницата считано от 04.02.2010 г.

Сочи се, че в издадения изпълнителен лист е вписано изрично, че вземането произтича от цитираните в настоящата искова молба договор и анекс към него, като въз основа на него е образувано и изп. дело № 100/2010 г. по описа на ЧСИ Д. Б. с рег. № *, р-н на действие ОС-В. Т..

1

В молбата се посочва още, че на 20.12.2013 г. между кредитора „С.“ АД и ответника по делото е сключен договор за цесия, по силата на който „Е. М.“ ЕООД е придобило всички вземания, които са възникнали въз основа на горепосочения Договор за Б. кредит от 19.09.2008 г., както и че на 26.02.2014 г. дружеството е конституирано като кредитор по изп. дело № 100/2010 г. по описа на ЧСИ Д. Б.. Посочва се, че с уведомление с изх. № 01071/09.02.2017 г. по описа на ЧСИ Д. Б., длъжникът Ц. И. е уведомена, че производството по изп. дело № 100/200 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът претендира без основание посочените суми, тъй като вземането е погасено по давност, противопоставя се на публичното им деклариране и възразява срещу извънсъдебно отправените претенции от страна на ответника. Излага се, че от образуване на изп. дело през 2010 г. насам спрямо ищцата не са предприемани никакви изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, както е обективирано в удостоверение с изх. № 03361/ 17.05.2023 г. по изп. дело 100/2010 г. по описа на ЧСИ Д. Б..

Съгласно посоченото удостоверение последното предприето изпълнително действие датира от 27.02.2014 г., като считано от 26.06.2015 г. между страните е започнал да тече нов давностен срок. Твърди се, че след 27.02.2014 г. (датата на последното постъпление от наложен запор по процесното изпълнително дело) не са предприемани никакви действия, годни да прекъснат давностния срок, което се установява и от Справка с рег. № 4514/04.04.2023 г. от Централен регистър на длъжниците към КЧСИ, от която е видно, че спрямо Ц. И. няма образувани изпълнителни дела, както че не са предприемани изпълнителни действия от кредитора, които са годни да прекъснат петгодишния давностен срок.

С оглед гореизложеното се моли за уважаване на предявения иск.

Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който не се оспорват допустимостта и основателността на предявения иск. Не се оспорва твърдението, че след прекратяване на изпълнителното дело с постановление от ЧСИ Д. Б. на 09.02.2017 г. кредиторът не е образувал ново производство. Сочи се, че с поведението си ответната страна не е дала повод за предявяване на настоящия иск и с подаване на информация в Централния кредитен регистър за процесното вземане не е извършила незаконосъобразни действия, поради което не следва разноските в настоящето производство да бъдат присъдени в полза на ответника.

По същество признава изцяло предявения от Ц. И. отрицателен установителен иск.

В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Н. Б., чрез който поддържа исковата молба и моли за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован не се представлява в о.с.з.

Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, обективирано в депозирания писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 от ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 1 700.00 лева, от която сума:

400.00 лева – държавна такса и 1 300.00 лева – хонорар за един адвокат, който не е прекомерен с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото; обема на 2 оказаното професионално съдействие от адв. Б.; цената на иска и нормативно установения минимум в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което обуславя неоснователността на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Водим от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Ц. Д. И., ЕГН ********** не дължи на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК * сумата от 10 000.00 лева /десет хиляди лева/, частично от 99 034.00 лева, представляваща главница по Договор за Б. кредит (овърдрафт) с № * г., поради погасяването на вземането по давност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Е. М.“ ЕООД, ЕИК * да заплати в полза на Ц. Д. И., ЕГН ********** сумата в общ размер на 1 700.00 лева /хиляда и седемстотин лева/, включваща заплатена държавна такса за разглеждане на иска и хонорар за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3