Решение № 79 от 05.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30543/2024
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 05.01.2026
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 78626 от 03.06.2024 · ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
- Разпореждане № 78648 от 03.06.2024 · ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
- Разпореждане № 102559 от 18.07.2024 · ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
- Определение № 33006 от 14.08.2024 · ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
- Определение № 5462 от 31.01.2025 · ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
- Разпореждане № 106103 от 04.07.2025 · ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
- Разпореждане № 19045 от 10.02.2026 · ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429,ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110130543 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 от Кодекса за застраховането ( КЗ ) от А. В. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,срещу „Б И“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С П и К К,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 7000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди,че на 21.07.2023 г. ищецът К. видял,че в гр.С от автомобил фолксваген пасат с рег. № ***** се изхвърлят чували със строителни материали в храстите покрай улицата. Ищецът поддържа,че отправил забележка към водача на лекия автомобил,който потеглил рязко и закачил със страничното огледало ищеца,вследствие на което ищецът паднал на пътното платно и ударил левия си лакът и дясна длан. Ищецът поддържа,че е получил и мозъчно сътресение. В исковата молба се твърди,че в дните след инцидента ищецът не можел да се обслужва сам,изпитвал световъртеж и главоболие,дразнел се от звуци и от светлина,както и имал главоболие и световъртеж. Ищецът твърди,че към 21.07.2023 г. автомобилът фолксваген пасат бил застрахован при ответното дружество по договор за застраховка гражданска отговорност. Ищецът сочи,че е претендирал сумата от 7000 лева обезщетение за неимуществени вреди,за което е изпратил покана до ответника,но плащане не е последвало,поради което претендира сумата от 7000 лева с предявяване на настоящата искова претенция,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 31.01.2024 г.на която дата е уведомен ответникът до окончателното изплащане на вземането. Моли съда да уважи исковата претенция.
Ответникът „Б И“АД в подадения писмен отговор оспорва исковата 1 претенция с твърдения,че не отрича,че е застраховател за автомобил фолксваген пасат с рег.№ *****,но оспорва твърдението с този автомобил да е настъпило ПТП. Сочи се,че не е доказано уврежданията за ищеца К. да са настъпили вследствие описания в исковата молба инцидент. Изтъква се,че издадената служебна бележка от СДВР е с дата шест месеца по-късно.
Формулирано е възражение за съпричиняване. Исковата претенция е оспорена по размер. Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :
От справка при Гаранционен фонд се установява,че за автомобил с рег.
№ ***** е сключена застраховка гражданска отговорност при „Б И“АД.
Според служебна бележка,издадена от СДВР – отдел Пътна полиция се установява,че на 21.07.2023 г. настъпва инцидент между А. К. и автомобил фолксваген пасат с рег.№ ***** като К. отправя забележка за изхвърляне на чували със строителни материали,при което автомобилът потегля рязко и К. пада на земята,за което К. е насочен към подаване на сигнал жалба.
От фиш за спешна медицинска помощ се установява,че А. К. има охлузване на ляв лакът,порезна рана на кутрето на дясна ръка,за което са направени промивка и превръзка.
Според лист за преглед на пациент,издаден от УМБАЛСМ „Пирогов“ на 21.07.2023 г. е поставена диагноза мозъчно сътресение като обективно е установено наличие на подкожен хематом темпорално вдясно,както и са констатирани оплаквания от главоболие,гадене,локална болка.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 623/2023 г.,издадено от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска“ЕАД,установява се мозъчно сътресение,охлузване на границата лява мишница – лява лакътна област,които травматични увреждания могат да бъдат получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети,вкл. по време и начин,както са описани от пострадалия и които са причинили временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
Установява се,че покана за изплащане на обезщетение е изпратена от А.
К. и получена в „Б И“АД на 31.01.2024 г.,а с писмо от 16.02.2024 г. е отказано изплащане на обезщетение поради липса на доказателства за виновността на водача,управлявал автомобила.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетеля Х се установява,че работи заедно с ищеца К. и знае,че на 21.07.2023 г. ищецът бил блъснат от кола на *****,на което място се намира местоработата им. Според свидетеля Х А. К. му се обадил по телефона и казал,че от някаква кола,която била фолксваген пасат – зелен на цвят се изхвърлят боклуци. Свидетелят Х е казал,че колата потеглила рязко,при което с огледалото закачила А. К. и го изхвърлила на земята. Според показанията на свидетеля Х А. успял да заснеме номера на колата,когато видял,че изхвърля боклуци. Свидетелят Х е казал,че на място пристигнали КАТ и бърза помощ,но впоследствие А. К. имал силно главоболие,както и около месец след инцидента не е ходил на работа. Според свидетеля Х няколко седмици след 2 инцидента А. е продължил да се оплаква от главоболие,както и след инцидента станал по-плах,защото се страхува да не го блъсне кола. Според показанията на свидетелката Б.,която е собственик на автомобил фолксваген пасат тя е предоставила пълномощно на едно момиче да управлявала автомобила,защото автомобилът бил закупен по време на брака,а без бившия си съпруг свидетелката не би могла да прехвърли автомобила. Свидетелката Б. е казала,че не разполага с копие от пълномощното,както и впоследствие успяла да разбере,че момичето е предало автомобила на други лица.
По делото е прието заверено копие от прокурорска преписка № 54417/2024 г. по описа на СРП.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се установява,че от техническа гледна точка ПТП е настъпило,когато по повод изхвърляне на строителни отпадъци е възникнало пререкание между А. К. и други лица,при което при рязко потегляне на автомобила,без да бъде съобразено,че има пешеходец в близост до автомобила със странично ляво огледало е реализиран удар в тялото на К.,от което същият пада на терена като от наличните доказателства по делото не се констатират причини от техническо естество или някаква техническа неизправност,които да са довели до настъпването на ПТП,а причините за настъпването на ПТП са от изцяло субективен характер – не е съобразено наличието на пешеходец и автомобилът при потегляне е извадил пешеходеца от равновесие.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза от медицинската документация се установява,че на А. В. К. са причинени охлузване на лява мишница и лакът,подкожен хематом в дясно слепоочно,мозъчно сътресение,които могат да бъдат получени при ПТП.
Описаните увреждания би следвало да преминат – охлузване на лява ръка – до два месеца,а сътресение на мозъка – до един месец,гаденето,главоболието и позивите за повръщане също следва да преминат за около един месец,без да има последствия за живота и здравето на пострадалия.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ е обусловено от провеждането на доказване за наличието на следните предпоставки – да са настъпили вреди за страната ищец,вредите да се дължат на действия или бездействия на водач,чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Този иск представлява пряк иск на увреденото лице,с който може да бъде претендирано обезщетение от застрахователя по договор за застраховка гражданска отговорност. Застрахователят по договор за застраховка гражданска отговорност отговаря по време на действието на договора за вреди,които са настъпили за трети лица вследствие действия или бездействия на водача,чиято гражданска отговорност е застрахована в рамките на застрахователния лимит. Страните не спорят,а и от представеното удостоверение от Гаранционен фонд се установява,че ответното дружество е застраховател по договор за застраховка гражданска отговорност за автомобил фолксваген,валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Това означава,че ответникът е длъжен да осигурява обезвреда за възникнали за трети лица имуществени/неимуществени вреди. Съдът счита,че е доказано,че е настъпило застрахователно събитие с участието на автомобила 3 фолксваген,застрахован при ответника,при което на ищеца К. са причинени вреди,в която насока отчита писмените доказателства,представени по прокурорската преписка и от МВР,както и взе предвид свидетелските показания на свидетеля Х,от които се установява,че автомобилът е бил заснет предвид стоварването на строителни материали,поради което съдът счита,че съвкупният анализ на доказателствата по делото сочи,че ПТП е настъпило с участието на автомобила фолксваген пасат,застрахован при ответника. Съдът намира,че е доказано,че за ищеца К. са настъпили вреди – травматични увреждания,в която насока отчете показанията на свидетеля Х,който е очевидец на инцидента,както и взе предвид заключението по съдебноавтотехническата експертиза,според което произшествието е настъпило по субективни причини – внезапно потегляне на водача,без да отчете,че наблизо стои пешеходец,при което автомобилът със страничното огледало предизвиква съприкосновение с ищеца,вследствие на което ищецът К. пада на земята и получава травми. Предвид това,че ПТП е причинено от водача на автомобил фолксваген,застрахован при ответника и при наличието на причинноследствена връзка между поведението на водача,чиято отговорност е застрахована и вредите,настъпили за ищеца К.,съдът счита,че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество. В подкрепа на извода за основателност на исковата претенция е и съдебномедицинската експертиза,според която уврежданията на ищеца могат да бъдат получени при така описания механизъм на ПТП,а именно когато вследствие контакт между автомобила – в областта на страничното огледало и на ищеца се достига до падане на ищеца К.. Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че исковата претенция е доказана по основание,а по размер следва да бъде уважена за сумата от 5000 лева и да бъде отхвърлена за разликата между 5000 лева до пълния претендиран размер от 7000 лева. В конкретния случай ищецът К. претендира обезщетение за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди нямат точна количествена оценка и преценката за размера на обезщетението съдът реализира при съобразяване критериите по справедливост,установени съгласно чл.52 от ЗЗД. За да счете,че искът следва да бъде уважен за сумата от 5000 лева,съдът взе предвид,че на ищеца К. са причинени хематом,получил е мозъчно сътресение,както и охлузвания като последиците от мозъчното сътресение преминават за период около месец,а охлузването на ръката – за период около два месеца,без да има каквито и да било последствия за здравето на ищеца К.,а същевременно според експертното заключение не може да бъде счетено,че са налице убедителни доказателства за настъпила травма на гръдния кош. Съдът,отчитайки продължителността на възстановителния период – до два месеца,както и съобразявайки пълното възстановяване на ищеца К. намира,че следва да бъде определено обезщетение в размер от 5000 лева,върху което следва да бъде присъдена законна лихва,считано от 31.01.2024 г. ( при съобразяване разпоредбата на чл.429,ал.3 от КЗ ),а за разликата до пълния претендиран размер от 7000 лева искът като недоказан подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни претендират присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че при отчитане уважената и отхвърлена част от исковете,както и предвид разпоредбите на чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 700 лева сторени съдебноделоводни разноски,а в полза на адв.Николова следва да бъде 4 присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 715 лева за предоставена безплатно правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА. Съдът счита,че в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 130 лева – сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 29 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/faa15b40-d43a-4ba8-ae55-b1880ce1074e