Определение № 1062 от 25.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 272/2025
- Вид
- Определение № 1062
- Подписан
- 25.02.2025
- В сила
- 25.02.2025
- Състав
- Ивелина Владова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Антония Якимова
Други актове по делото
- Разпореждане № 1196 от 04.03.2025 · Ивелина Владова
- Протокол № 421 от 20.03.2025 · Ивелина Владова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Антония Якимова
- Решение № 417 от 16.04.2025 · Ивелина Владова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Антония Якимова
Цитирани разпоредби
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 33, ал. 2 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1062 гр. Варна, 25.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Владова
Членове:
Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500272 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 103708/20.12.2024г. по регистратурата на РС-Варна и въззивна жалба с вх.№ 103859/20.12.2024г. първата подадена от процесуалния представител на Н. К. С. и М. Я. С., а втората – лично от тях срещу решение № 4360/03.12.2024г. постановено по гр.д.№ 12215/2023г. по описа на РС-Варна, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподателите срещу „...“ ЕООД, ЕИК ..., А. П. К. и Д. М. К. иск за изкупуване на 0.77 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18- 32/26.04.2011г., на ИД на АГКК /последно изменение, засягащо поземления имот от 26.07.2023г./, целият с площ 229 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници: поземлени имоти с идентификатор: ...; ...; ...; ...; ...; ..., както и паркомясто № 2, с площ 15 кв.м., находящо се в гр.Варна, р-н ..., ул. „... ...“ № 24, в незастроената част на дворното място, при граници: север- паркомясто № 1, изток- двор, юг- зъболекарски кабинет, запад-стълбище на жилищна сграда, както и 0.0034 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за сумата от 4 000 евро, при същата цена и условия на правната сделка, сключена между ответниците „...“ ЕООД, ЕИК ... и А. П. К. ЕГН **********, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том III, рег. № 2719, дело № 324 от 2023 г. на нотариус ... ... с рег. № 012 в регистъра на НК, вписан с акт № 70, том, LXI, дело №13940/2023г. вх.рег. № 23101, дв.вх.рег.22952 от 02.08.2023г. на Служба по Вписванията - гр.Варна, като се определи срок, считано влизане на решението в законна сила ищците Н. К. С. ЕГН ********** и М. Я. С.
ЕГН********** да заплатят на ответниците А. П. К. ЕГН ********** и Д. М. К. ЕГН ********** сумата от 4000 евро, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, ОСЪДЕНИ СА да 1 заплатят на „...“ ЕООД, ЕИК ... сумата от 800 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, а на А. П. К. и Д. М. К. сумата от 2400 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение Въззивниците - Н. С. и М. С., чрез процесуалния си представител оспорват решението с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и постановяване при нарушение на процесуалноправните норми.
Излагат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че предмет на предявения иск за изкупуване е и паркомясто № 2. Твърдят, че заявената от тях претенция в исковата и уточняващите я молби е за изкупуване на 0,77 кв.м. ид.части от ПИ с ид.... по Кадастралната карта на гр.Варна, които са били прехвърлени от продавача „...“ ЕООД в полза на купувачите К.и, като считат тази сделка за действителна, поради което с произнасянето си и по отношение на паркомястото съдът се е произнесъл в отклонение от петитума на исковата претенция с недопустим съдебен акт.
Отделно от това считат, че съдът неправилно е разгледал въведеното от ответниците К.и възражение за нищожност на сделката по нот.акт № 26/2023г., като не е съобразил, че ищците С.и не са страна по него, тъй като не са страна и по сделката. Считат, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск за изкупуване, който освен всичко друго е предявен и в рамките на законоустановения срок, поради което молят обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС бъде уважен. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В депозираната лично от жалбоподателите С.и жалба вх.№ 103859/20.12.2024г. са формулирани оплаквания идентични на тези в жалбата подадена от тяхно име от процесуалния им представител – за произнасяне на първоинстанционния съд свръх петитум, доколкото посочват, че са искали да изкупят единствено 0,77 кв.м. от дворното място, не и на паркомясто № 2. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявеният иск за изкупуване да бъде уважен.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивните жалби oт въззиваемата страна – А. П. К. и Д. М. К. , чрез процесуалния им представител. Считат жалбите за неоснователни, а решението на РС - Варна за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при правилно установена фактическа обстановка и анализ на доказателствата.
Възразяват срещу твърденията във въззивните жалби, че съдът е излязъл извън предмета на спора, като посочват, че ищците са поискали да встъпят в правата на купувача по сделката за покупко-продажба обективирана в нот.акт № 26/2023г., която обаче съдът е приел за нищожна поради невъзможния предмет на главната вещ – продаденото паркомясто.
Възразяват и срещу становището, че нямат качеството на страна по възражението за нищожност, поради което то не е следвало да бъде разглеждано от първоинстанционния съд.
Излагат, че доколкото въпросът за действителността на сделката е преюдициален по отношение на иска за изкупуване, въведното възражение за нищожност правилно е било 2 разгледано от съда. Посочват, че именно поради невъзможният предмет на сделката, тя е нищожна и по отношение на нея не може да се упражни право на изкупуване, защото законът изисква това изкупуване да стане при същите условия на сделката. В случая идеалните части от земята са прехвърлени не като самостоятелен обект на собственост, а като идеални части към несъществуващ обект – паркомясто.
Молят обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Писмен отговор на депозираните въззивни жалби е подаден от въззиваемата страна „...“ ЕООД, чрез пълномощника на дружеството. Заявеното становище е за неоснователността на жалбите, а искането е за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Споделят се изводите на първоинстанционния съд за нищожност на договора за покупкопродажба на паркомясто и принадлежащите към него идеални части от дворното място. При извод за действителност на договора се поддържа заявеното становище за неоснователност на иска за изкупуване.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба /по същество подадените две въззивни жалби следва да се разглеждат като една изходяща от въззивниците Н. С. и М. С./ е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
С въззивната жалба и отговорите на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
За разглеждане на въззивната жалба следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 103708/20.12.2024г . и въззивна жалба с вх.№ 103859/20.12.2024г. и двете по регистратурата на РС-Варна на Н. К.
С. и М. Я. С. срещу решение № 4360/03.12.2024г. постановено по гр.д.№ 12215/2023г. по описа на РС-Варна.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 272/2025г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез 3 пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилите писмени отговори на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4