Решение № 417 от 16.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Варна, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500272 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 103708/20.12.2024г. по регистратурата на РСВарна и въззивна жалба с вх.№ 103859/20.12.2024г. първата подадена от процесуалния представител на Н. К. С. и М. Я. С., а втората – лично от тях срещу решение № 4360/03.12.2024г. постановено по гр.д.№ 12215/2023г. по описа на РС-Варна, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподателите срещу „Шанс – 95“ ЕООД, ЕИК 813205155, А. П. К. и Д. М. К. иск за изкупуване на 0,77 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18- 32/26.04.2011г., на ИД на АГКК /последно изменение, засягащо поземления имот от 26.07.2023г./, целият с площ 229 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници: поземлени имоти с идентификатор: ***; ***; ***; ***; ***; ***, както и паркомясто № 2, с площ 15 кв.м., находящо се в гр.Варна, р-н Одесос, ул. „Д.Г.“ ***, в незастроената част на дворното място, при граници: север - паркомясто № 1, изток- двор, юг- зъболекарски кабинет, западстълбище на жилищна сграда, както и 0.0034 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за сумата от 4 000 евро, при същата цена и условия на правната сделка, сключена между ответниците „Шанс–95“ ЕООД, ЕИК 813205155 и А. П. К. ЕГН **********, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том III, рег. № 2719, дело № 324 от 2023 г. на нотариус Д.Б., с рег.

№ 012 в регистъра на НК, вписан с акт № 70, том, LXI, дело №13940/2023г. вх.рег. № 23101, 1 дв.вх.рег.22952 от 02.08.2023г. на Служба по Вписванията - гр.Варна, като се определи срок, считано от влизане на решението в законна сила ищците Н. К. С. ЕГН ********** и М. Я. С.

ЕГН********** да заплатят на ответниците А. П. К. ЕГН ********** и Д. М. К. ЕГН ********** сумата от 4000 евро, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, ОСЪДЕНИ СА да заплатят на „Шанс – 95“ ЕООД, ЕИК 813205155 сумата от 800 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, а на А. П. К. и Д. М.

К. сумата от 2400 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение

Въззивниците - Н. С. и М. С., чрез процесуалния си представител оспорват решението с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и постановяване при нарушение на процесуалноправните норми.

Излагат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че предмет на предявения иск за изкупуване е и паркомясто № 2. Твърдят, че заявената от тях претенция в исковата и уточняващите я молби е за изкупуване на 0,77 кв.м. ид.части от ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, които са били прехвърлени от продавача „Шанс-95“ ЕООД в полза на купувачите К.и, като считат тази сделка за действителна, поради което с произнасянето си и по отношение на паркомястото съдът се е произнесъл в отклонение от петитума на исковата претенция с недопустим съдебен акт.

Отделно от това считат, че съдът неправилно е разгледал въведеното от ответниците К.и възражение за нищожност на сделката по нот.акт № 26/2023г., като не е съобразил, че ищците С.и не са страна по него, тъй като не са страна и по сделката. Считат, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск за изкупуване, който освен всичко друго е предявен и в рамките на законоустановения срок, поради което молят обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС бъде уважен. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В депозираната лично от жалбоподателите С.и жалба вх.№ 103859/20.12.2024г. са формулирани оплаквания идентични на тези в жалбата подадена от тяхно име от процесуалния им представител – за произнасяне на първоинстанционния съд свръх петитум, доколкото посочват, че са искали да изкупят единствено 0,77 кв.м. от дворното място, не и на паркомясто № 2. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявеният иск за изкупуване да бъде уважен.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивните жалби oт въззиваемата страна – А. П. К. и Д. М. К., чрез процесуалния им представител. Считат жалбите за неоснователни, а решението на РС - Варна за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при правилно установена фактическа обстановка и анализ на доказателствата.

Възразяват срещу твърденията във въззивните жалби, че съдът е излязъл извън предмета на спора, като посочват, че ищците са поискали да встъпят в правата на купувача 2 по сделката за покупко-продажба обективирана в нот.акт № 26/2023г., която обаче съдът е приел за нищожна поради невъзможния предмет на главната вещ – продаденото паркомясто.

Възразяват и срещу становището, че нямат качеството на страна по възражението за нищожност, поради което то не е следвало да бъде разглеждано от първоинстанционния съд.

Излагат, че доколкото въпросът за действителността на сделката е преюдициален по отношение на иска за изкупуване, въведното възражение за нищожност правилно е било разгледано от съда. Посочват, че именно поради невъзможният предмет на сделката, тя е нищожна и по отношение на нея не може да се упражни право на изкупуване, защото законът изисква това изкупуване да стане при същите условия на сделката. В случая идеалните части от земята са прехвърлени не като самостоятелен обект на собственост, а като идеални части към несъществуващ обект – паркомясто.

Молят обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Писмен отговор на депозираните въззивни жалби е подаден от въззиваемата страна „Шанс-95“ ЕООД, чрез пълномощника на дружеството. Заявеното становище е за неоснователността на жалбите, а искането е за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд за нищожност на договора за покупкопродажба на паркомясто и принадлежащите към него идеални части от дворното място. При извод за действителност на договора се поддържа заявеното становище за неоснователност на иска за изкупуване.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища по жалбата. Претендират за присъждане на сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.

Съобразно разписаните правомощия на въззивната инстанция по чл.269 от ГПК, съдът дължи служебна проверка за валидността решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По възраженията за неправилност и или незаконосъобразност на решението, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая се обжалва първоинстанционното решение в цялост, като при проверка на валидността му съдът не открива пороци водещи до неговата нищожност. Въззивниците са въвели възражения за недопустимост на крайния съдебен акт поради наличието на произнасяне по непредявена искова претенция за изкупуване на самостоятелен обект представляващ - паркомясто № 2 с площ от 15 кв.м. находящо се в незастроената част от дворното място с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна. Позоваването е на това, че предмет на исковата претенция винаги е било признаване на ищците на правото на изкупуване на 0,77 кв.м. ид.части от дворното място, поради което произнесеното в отклонение от въведения предмет на правна защита се явява процесуално недопустимо.

За да се произнесе по въведеното възражение за недопустимост на обжалваното решение, настоящият съдебен състав съобрази следното:

3

ВРС е бил сезиран с искова молба, уточнена с молби от 23.10.2023г., от 16.01.2024г. и от 16.02.2024г., с която е бил предявен иск от Н. К. С. и М. Я. С. срещу „Шанс – 95“ ЕООД, А. П. К. и Д. М. К. с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за признаване на ищците на правото да изкупят продадените от дружеството в полза на ответниците К.и 0,77 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр.Варна, целият с площ 229 кв.м., при граници: ПИ с ид. ***; ***; ***; ***; ***; ***, както и паркомясто № 2, с площ 15 кв.м., находящо се в гр.Варна, район Одесос, ул.„Д.Г.“ ***, в незастроената част на дворното място, при граници: север - паркомясто № 1, изток- двор, юг- зъболекарски кабинет, запад-стълбище на жилищна сграда, както и 0,0034 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за сумата от 4 000 евро, при същата цена и условия на правната сделка, обективирана в нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том 3, рег. № 2719, дело № 324 от 2023г.

Правният интерес от предявения иск е обоснован с твърдения, че съсобственикът в дворното място „Шанс - 95“ ЕООД се е разпоредил с идеални части от дворното място в полза на ответниците К.и, без преди това да е предложил на останалите съсобственици да ги изкупят при същите условия и цена от 4000 евро.

Предметът на исковата защита се очертава от ищеца в исковата молба чрез излагане на фактически твърдения за спорното право и чрез посочване на конкретното искане до съда касателно него. В случая с три последователни уточняващи исковата молба изявления, ищците са посочили, че в качеството си на съсобственици в дворно място с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна желаят да им бъде признато правото да изкупят при условията на вече сключената сделка – покупко-продажба по нот.акт № 26/2023г. продаденото от съсобственика им „Шанс-95“ ЕООД, а именно: 0,77 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр.Варна, целият с площ 229 кв.м., както и паркомясто № 2, с площ 15 кв.м., находящо се в гр.Варна, район Одесос, ул.„Д.Г.“ ***, в незастроената част на дворното място, при граници: север паркомясто № 1, изток- двор, юг- зъболекарски кабинет, запад-стълбище на жилищна сграда.

Освен с изрично формулирания петитум на исковата претенция в молбите от 23.10.2023г., от 16.01.2024г. и от 16.02.2024г. включващ като предмет на исковата защита както паркомясто № 2 с площ от 15 кв.м., така и 0,77 кв.м. ид.части от ПИ с ид.*** по Кадастралната карта, ищците са посочили като цена на иска данъчната оценка на двата обекта – общо 15,77 кв.м. ид.части от дворното място. С този предмет на иска за изкупуване е извършен доклада на съда по чл.140 от ГПК, както и окончателния доклад по чл.146 от ГПК, срещу който ищците не са направили възражение. Именно по този заявен от ищеца предмет на исковата претенция по чл.33, ал.2 от ЗС е постановено първоинстанционното решение, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице произнасяне „свръхпетитум“ и обжалваното съдебно решение не е недопустимо на това основание.

В допълнение следва да се отбележи, че макар да навежда твърдения за порок в обжалвания съдебен акт досежно липсата на идентитет между заявения и произнесения от 4 съда предмет на искова защита, въззивниците отново са формулирали петитум на искането си във въззивната жалба - за допускане на изкупуване в полза на Н. и М. С.и на 0,77 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр.Варна, целият с площ 229 кв.м., както и паркомясто № 2, с площ 15 кв.м., находящо се в гр.Варна, район Одесос, ул.„Д.Г.“ ***, в незастроената част на дворното място, при граници: север - паркомясто № 1, изток- двор, юг- зъболекарски кабинет, запад-стълбище на жилищна сграда, което подкрепя направеният по – горе извод досежно предмета на исковата защита.

Ответниците - А. П. К. и Д. М. К., чрез процесуалния си представител са оспорили като неоснователен иска по чл.33, ал.2 от ЗС с твърдения, че в полза на ищците не се е породено правото на изкупуване по отношение на сделката за покупко-продажба обективирана в нот.акт № 26/2023г., тъй като не са били в състояние да изкупят дела от съсобствеността. При извод за наличие на предпоставки за изкупуване се отправя възражение за нищожност на процесната сделка за покупко-продажба, поради невъзможен предмет – паркомясто.