Определение № 40 от 29.01.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 35/2026
- Вид
- Определение № 40
- Подписан
- 29.01.2026
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- Марин Георгиев Маринов, Диана Димитрова Митева, Магдалена Кръстева Недева
Други актове по делото
- Разпореждане № 132 от 02.02.2026 · Диана Димитрова Митева
- Разпореждане № 142 от 04.02.2026 · Диана Димитрова Митева
- Решение № 53 от 16.03.2026 · Марин Георгиев Маринов, Диана Димитрова Митева, Магдалена Кръстева Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 102з ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал. 1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 89, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40 гр. Варна, 29.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Марин Г. Маринов
Членове:
Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20263001000035 по описа за 2026 година
Производството по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, съответно подадени от ищцата Н.
Н. Г., представлявана от адвокат С. С. и от В. В. К., конституиран като третото лице – помагач на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, представляван от адвокат Б. Б., и една насрещна въззивна жалба подадена от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, представляван от Г. С. срещу решение № 383/07.10.2025 година, постановено по търг. дело № 39/2022 година на ВОС, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати сумата от 84 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата Н. Н. Г., следствие смъртта на съпруга С.В.Г., в резултат на ПТП, настъпило на 22.05.2020 година, по вина на В. В. К., осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 364/2022 г. по описа на ОС – Варна, при доказано валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС „****“ с рег. № ********* и ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, като исковата претенция е отхвърлена за разликата над присъдените 84 000 лева до претендираните 200 000 лева като неоснователна.
По допустимостта на обжалването:
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен актове по същество. Жалбите са подадени в предвидените срокове и са процесуално допустими, вземайки предвид и изявлението на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, направено в молба от 10.12.2025 година, според което се поддържа подадената от същото насрещна въззивна жалба.
Жалбите изхождат от страни с процесуална легитимация, при наличие 1 на правен интерес от обжалването, поради което се преценяват от въззивния съд като допустими и редовни. Процесуалните действия по подаване на насрещна въззивна жалба и отговори на жалби направени от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, са извършени от редовно преупълномощен процесуален представител с пълномощно приложено към ОИМ от 19.06.2025 година. Жалбите са надлежно администрирани. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83 ал. 1, т.4 ГПК.
Доклад по жалбите:
Предмет на въззивната жалба на Н. Н. Г. е решението в неговата отхвърлителна част, което въззивницата намира за незаконосъобразно.
Основните възражения на страната са свързани с неправилно приложение на материалния закон, конкретно чл. 52 ЗЗД и заложеният там принцип за справедливост при определяне размера на неимуществените вреди, както и приетото наличие на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер на 30 %. Поддържа се, че вследствие на произшествието ищцата е претърпяла внезапна загуба на близък и скъп за нея човек, което е довело до преживени от нея силни болки и страдания, силен емоционален срив и негативни психични изживявания, които не са преодолени и към настоящия момент. Твърди се, че инцидентът е отнел една от най-важните фигури в живота на ищцата – нейният съпруг, с когото споделяли едно домакинство, живели са в разбирателство и са разчитали един на друг в своето ежедневие. Присъденото обезщетение, съобразно конкретиката на настоящата хипотеза, се определя като силно занижено, неотговарящо и на заложените застрахователни лимити в договора. Изразява несъгласие с процентното изражение на приноса на пострадалото лице за настъпване на вредата. Изтъква, че деликвентът е управлявал процесното превозно средство с висока скорост и след употреба на наркотични вещества.
По тези причини се иска отмяна на решението в обжалваната част и се иска присъждането на разноски в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори на въззивната жалба на ищцата от страна на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, както и на В. В.
К.. С подадените отговори въззивната жалба на ищцата се смята за неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Застрахователното дружество оспорва наведените в жалбата твърдения за неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съответно за занижен размер на справедливата обезвреда, като сочи, че изводи в обратен смисъл не се следват от установеното по делото. Противопоставя се на твърденията свързани с приноса на пострадалото лице, като смята, че размерът на съпричиняването е занижен.
Обосновавайки своята позиция за неоснователност на въззивната жалба, третото лице-помагач, в своя отговор акцентира върху данните от допуснатата по делото КСМАТЕ, данните от която безспорно установяват приноса на увреденото лице. С оглед нарушените правила от пострадалия на чл. 50, ал. 1 2
ЗДвП и чл. 25, ал. 2 ЗДвП, смята, че първопричина за произшествието е именно поведението това лице.
С въззивната жалба на третото лице-помагач – В. В. К., се обжалвано решението в осъдителните му части, за разликата над 30 000 лева до присъдените 84 000 лева. Страната смята решението за незаконосъобразно, постановено в при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва изводът на съда по повод приноса на пострадалото лице, като смята същият за занижен. Намира, че пострадалото лице е основна причина за настъпване на произшествието, съпоставяйки действията му с тези на деликвента. Общият размер на определената от съда обезвреда е завишен и несправедлив.
Неправилно е приложен чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по прилагането на нормата. Иска отмяна на решението в обжалваната част.
В срок е постъпил писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с който въззивната жалба на третото лице-помагач, се определя като основателна.
Намира за установено, с оглед събраните доказателства по делото, че определеният процент на съпричиняване е занижен.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подал насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението в неговата осъдителна част, за разликата над 60 000 лева до присъдените 84 000 лева, като незаконосъобразно и необосновано. Съображения за това извежда от неправилното приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съответно определения размер на принос, който пострадалото лице има за настъпване на увреждането. Неправилно са преценени събраните по делото доказателства относно обстоятелствата свързани с настъпване на ПТП, оттам и размера на съпричиняването. Позовава се на данните по допуснатата пред първата инстанция КСМАТЕ, според която първопричина за произшествието е поведението на пострадалия, който управлявал МПС. Сочи се, че увреденият е имал видимост от 100 метра за идващите спрямо него автомобили, поради което той е можел да предвиди и възприеме движението, съответно скоростта на насрещно движещите се превозни средства. Твърди се че пострадалият е имал задължението да спре и да изчака движещите се на път с предимство превозни средства, преди да предприеме съответните маневри по навлизане в пътното платно. Поради това намира, че приносът следва да бъде определен в размер от 50 %, с които да бъде намален размерът на определеното обезщетение. Позовава се на относима съдебна практика. По тези съображения иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждането на разноски сторени по спора.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба подаден от В. В. К., в който се излага становище за допустимост и основателност на жалбата.
Анализирайки поведението на пострадалото лице, към момента на настъпване на ПТП, се прави извод, че същото е допринесло в значителна степен за процесното произшествие.
Въззивната инстанция констатира, че страните не правят 3 доказателствени искания и съобразно предмета на производството не са налице основания за даване указания на страните да ангажират доказателства пред въззивния съд. Не са налице основанията на т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС за служебно допускане на доказателствени средства във връзка с приложение на императивна материалноправна норма или поради обосновани твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.
Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество. Във връзка с исканията за присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото /чл. 80 ГПК/.
За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от ищцата Н. Н. Г., представлявана от адвокат С. С. и въззивна жалба от В. В. К., конституиран като третото лице – помагач на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, представляван от адвокат Б. Б., и насрещна въззивна жалба подадена от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, представляван от Г. С. срещу решение № 383/07.10.2025 година постановено по търг. дело № 39/2022 година на ВОС, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати сумата от 42948,52 евро (превалутираната равностойност на 84 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата Н. Н. Г., вследствие смъртта на съпруга
С.В.Г., в резултат на ПТП, настъпило на
22.05.2020 година, по вина на В. В. К., осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 364/2022 г. по описа на ОС – Варна, при доказано валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС „****“ с рег. № ********* и ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, като исковата претенция е отхвърлена за разликата над присъдените 42948,52 евро (превалутираната равностойност на 84 000 лева) до претендираните 102258,38 евро (превалутираната равностойност на 200 000 лева) като неоснователна.
НАСРОЧВА производството в открито съдебно февруари 2026 г. от 14.00 часа.
4 заседание на 18
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
УКАЗВА на осн. чл. 7 ГПК на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, представляван в производството по делото от адвокат Геновена С., че на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК следва да посочи в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от настоящото определение електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК . При неизпълнение на посоченото указание в срок, съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на осн. чл. 89, т.2 ГПК, както и ще възложи на задължената по чл. 38, ал.2 ГПК страна допълнително разноски за изготвяне на служебните преписи по реда на чл. 102з ал.3 ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението .
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5