Решение № 53 от 16.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 53

*****, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20263001000035 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по две въззивни жалби, съответно подадени от ищцата Н. Н. Г., представлявана от адвокат С. С. и от В. В. К., конституиран като третото лице – помагач на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, представляван от адвокат Б. Б., и една насрещна въззивна жалба подадена от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, представляван от Г. С. срещу решение № 383/07.10.2025 година, постановено по търг. дело № 39/2022 година на ВОС, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати сумата от 84 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата Н. Н. Г., следствие смъртта на съпруга й С.В.Г., в резултат на ПТП, настъпило на 22.05.2020 година, по вина на В. В. К., осъден с влязла в сила присъда по НОХД 364/2022 г. по описа на ОС – *****, при доказано валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС „Ауди“ с рег. № ***** и ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, като исковата претенция е отхвърлена за разликата над присъдените 84 000 лева до претендираните 200 000 лева като неоснователна.

Предмет на въззивната жалба на Н. Н. Г. е решението в неговата отхвърлителна част, което въззивницата намира за незаконосъобразно.

Основните възражения на страната са свързани с неправилно приложение на 1 материалния закон, конкретно чл. 52 ЗЗД и заложеният там принцип за справедливост при определяне размера на неимуществените вреди, както и приетото наличие на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер на 30 %. Поддържа се, че вследствие на произшествието ищцата е претърпяла внезапна загуба на близък и скъп за нея човек, което е довело до преживени от нея силни болки и страдания, силен емоционален срив и негативни психични изживявания, които не са преодолени и към настоящия момент. Твърди се, че инцидентът е отнел една от най-важните фигури в живота на ищцата – нейният съпруг, с когото споделяли едно домакинство, живели са в разбирателство и са разчитали един на друг в своето ежедневие. Присъденото обезщетение, съобразно конкретиката на настоящата хипотеза, се определя като силно занижено, неотговарящо и на заложените застрахователни лимити в договора. Изразява несъгласие с процентното изражение на приноса на пострадалото лице за настъпване на вредата. Изтъква, че деликвентът е управлявал процесното превозно средство с висока скорост и след употреба на наркотични вещества.

По тези причини се иска отмяна на решението в обжалваната част и се иска присъждането на разноски в производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори на въззивната жалба на ищцата от страна на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, както и на В. В.

К.. С подадените отговори въззивната жалба на ищцата се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Застрахователното дружество оспорва наведените в жалбата твърдения за неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съответно за занижен размер на справедливата обезвреда, като сочи, че изводи в обратен смисъл не се следват от установеното по делото. Противопоставя се на твърденията свързани с приноса на пострадалото лице, като смята, че размерът на съпричиняването е занижен.

Обосновавайки своята позиция за неоснователност на въззивната жалба, третото лице-помагач, в своя отговор акцентира върху данните от допуснатата по делото КСМАТЕ, данните от която безспорно установяват приноса на увреденото лице. С оглед нарушените правила от пострадалия на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 2 ЗДвП, смята, че първопричина за произшествието е именно поведението това лице.

С въззивната жалба на третото лице-помагач – В. В. К., се обжалвано решението в осъдителните му части, за разликата над 30 000 лева до присъдените 84 000 лева. Страната смята решението за незаконосъобразно, постановено в при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва изводът на съда по повод приноса на пострадалото лице, като смята същият за занижен. Намира, че пострадалото лице е основна причина за настъпване на произшествието, съпоставяйки действията му с тези на деликвента. Общият размер на определената от съда обезвреда счита за завишен и несправедлив, както и твърди неправилно да е приложен чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по прилагането на нормата. Иска отмяна на решението в обжалваната част.

2

В законовия срок е постъпил писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с който въззивната жалба на третото лице-помагач, се определя като основателна, с оглед събраните доказателства по делото, като се излага че определеният процент на съпричиняване е занижен.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подал насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението в неговата осъдителна част, за разликата над 60 000 лева до присъдените 84 000 лева, като незаконосъобразно и необосновано. Съображения за това извежда от неправилното приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съответно определения размер на принос, който пострадалото лице има за настъпване на увреждането. Твърди се, че неправилно са преценени събраните по делото доказателства относно обстоятелствата свързани с настъпване на ПТП, като се оспорва и размера на съпричиняването. Позовава се на данните по допуснатата пред първата инстанция КСМАТЕ, според която първопричина за произшествието е поведението на пострадалия, който е управлявал МПС.

Сочи се, че увреденият е имал видимост от 100 метра за идващите спрямо него автомобили, поради което той е можел да предвиди и възприеме движението, съответно скоростта на насрещно движещите се превозни средства. Твърди се че пострадалият е имал задължението да спре и да изчака движещите се на път с предимство превозни средства, преди да предприеме съответните маневри по навлизане в пътното платно. Поради това намира, че приносът следва да бъде определен в размер от 50 %, с които да бъде намален размерът на определеното обезщетение. Позовава се на относима съдебна практика. По тези съображения иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждането на разноски сторени по спора.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба подаден от В. В. К., в който се излага становище за допустимост и основателност на жалбата.

Анализирайки поведението на пострадалото лице, към момента на настъпване на ПТП, се прави извод, че същото е допринесло в значителна степен за процесното произшествие.

В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните изразяват становища по депозираните от тях жалби. Главните страни в процеса са направили искане за присъждане на разноски, като застрахователя навел възражение по за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, доводите на страните и приложимите правни норми, съдът, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания, разгледана е пряка претенция на лице за вреди от деликт, отправена срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 КЗ и правото на иск е надлежно упражнено, 3 поради което производството и решението са допустими. Решението е постановено при участието на застрахования деликвент В. В. К., като трето лице - помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс“ АД.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта - в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. С оглед предмета на двете въззивни и насрещната въззивна жалби, решението е останало необжалвано в осъдителната част, с която в полза на ищцата е присъдена сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди. В тази част решението е влязло в законна сила.

Основният спорен момент между страните пред настоящата инстанция е свързан с определяне справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилия деликт, като пред настоящата инстанция се поддържат и въпросите за приноса на пострадалото лице за вредоносния резултат.

Пред въззивната инстанция не се спори по отношение легитимацията на ищцата – съпруга на пострадалото лице, която има право на обезщетение за претърпени вреди от неговата смърт, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. и № 5/24.11.1969 г. и т. 1 от ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Доказано е наличието на валидна застраховка „ГО на автомобилистите“, по отношение на процесното МПС управлявано от деликвента. Изпълнена е абсолютната процесуална предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ. Страните не спорят по механизма на настъпилото произшествие, по вина на В. В. К. (конституиран като трето лице-помагач в настоящото производство), като за противоправните последици на деянието е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която се взема предвид от настоящия съд съобразно правилата на чл. 300 ГПК. Установява се, че В. В. К. е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С.В.Г. (съпруг на ищцата), което деяние извършил след употреба на наркотични вещества. Осъществен е състава на функционалната отговорност на застрахователя.

По отношение размера на следващото се обезщетение за понесени неимуществени вреди, информация за релевантни факти се носи от събраните по делото гласни доказателства и допуснатата КСМАТЕ. Пред първата инстанция е разпитана свидетелката Р.В.Г. (сестра на пострадалото лице), чиито показания настоящ състав кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал. От разпита на свидетеля се установява, че между нейният брат и ищцата е съществувала дългогодишна семейна връзка (продължила 52-53 години), характеризираща се с обич, привързаност и разбирателство. Били са задружно семейство. Загубата на нейния брат С.Г. е била неочаквана за всички, включително за ищцата, и се отразила тежко на нейното емоционално и психично здраве. Поради факта на смъртта, ищцата изпитвала мъка, страдала, изпитвала силна липса от загуба на дългогодишния спътник в нейния живот.

Понастоящем ищцата живеела сама, като приживе разчитала изключително 4 много на своя съпруг (на неговата морална и физическа подкрепа).

Свидетелката често контактувала с ищцата и непосредствено е възприела промяната в нейната личност – станала тъжна, унила, нервна, с нарушени социални контакти. Така и не успявала да прежали съпруга си.

Трайно и непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд, се поддържа, че при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е длъжен да анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост с оглед и на икономическите условия към датата на увреждането. В настоящата хипотеза следва да се вземе предвид особено травмиращия, нелеп и внезапен характер на настъпилата загуба за ищцата; дългогодишния им семеен живот, продължил 52-53 години; трайно установените им отношения, които са безвъзвратно разрушени; силната им емоционална връзка, отличаваща се с близост, подкрепа, взаимна обич и доверие; особено негативното отражение на смъртта върху психиката и емоционалното състояние на преживялата съпруга и продължителността на тези негативни за нея последици, които продължава да търпи години по-късно. Установява се по делото (от гласните доказателства), че макар и пострадалият да е бил на 77 години към момента на инцидента, той е бил в отлично за възрастта си здравословно състояние, активен (работещ, въпреки възрастта си), деен, поради което загубата му не е била предполагана от ищцата. Последната е загубила безвъзвратно дългогодишен партньор, с който е споделяла общ дом, семейство и емоции, в момент от живота си, в който трудно би създала връзка, от която да получи отношения и подкрепа, заместващи загубените, след кончината на загиналия си съпруг. Случилото се е дало негативно отражение върху начина й на живот, нейните навици, комуникацията с близки и приятели. Съобразявайки момента на настъпване на инцидента – към средата на 2020 година, настоящият състав съобразява утвърдената практика на съдилищата, поради което приема за справедлив размер на обезвреда сумата от 120 000 лева, който съответства на гореописаните обстоятелства, на болките и страданията претърпени от ищцата, както и на крайно негативното отражение, което събитието е дало върху живота й.