Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 09.08.2021, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 219/2021
Вид
Решение № 56
Подписан
09.08.2021
В сила
22.11.2021
Състав
Павел Александров Ханджиев, Илияна Тодорова Балтова, Христина Захариева Марева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Ал. Ханджиев

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20212000500219 по описа за 2021 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 19 от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. 427/ 2020 г., Окръжен съд Сливен е осъдил „ЗАД Д. ж. и з.“ АД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район И., ж.к. Д., бул.

„Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. – заедно от поне двама изпълнителни директори, да заплати на ЕЛ. СТ. С., ЕГН **********, с адрес: с. Ж.В., община Сливен, ул. „П.М.“ №**, сума в размер на 18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие получените увреждания при пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 9.10.2019 г. в с. Ж.В., община Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2020 г., до окончателното изплащане, като искът над уважения до претендирания размер от 25 000 лв. е отхвърлен.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „ЗАД Д. ж. и з.“ АД , чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н.Г., срещу постановеното 1 решение, в която същото се оспорва, като неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Въвежда се искане за неговата отмяна, с намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Заявява се в жалбата, че присъденото е прекомерно завишено и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието справедливост, по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и с наличието на съпричиняване от страна на въззиваемата за настъпване на инцидента и вредите от него.

По мнение на въззивника, съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал в решението си, е анализирал едностранчиво и в полза на въззиваемата, игнорирайки част от установените по делото обстоятелства. В жалбата са развити оплаквания, че е пренебрегнат фактът, установен от свидетелските показания на водача на процесното МПС, че местопроизшествието не се характеризира като тротоарно пространство, а като паркинг, намиращ се пред магазин, както и обстоятелството, че водачът е потеглил от паркомястото си на заден ход, без да има възможност да забележи пострадалата, доколкото същата е била наведена зад автомобила, попадайки в мъртвата точка на видимост.

Изтъква се, че посоченият по изслушаната съдебна автотехническа експертиза механизъм на ПТП е непълен, неясен, необоснован и противоречив. Акцентира се на обстоятелството, че произшествието е било технически непредотвратимо, доколкото водачът обективно не е имал възможност да възприеме местоположението на пешеходката.

Във връзка с претърпените вреди, се релевират доводи, че по голямата част от травматичните увреждания на ищцата се характеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, не са налице усложнения и необратими последици за здравословното й състояние; въззиваемата не е провеждала рехабилитация, която би спомогнала за възстановяването й от инцидента.

2

Изразява се несъгласие с размера на обезщетението, като същото се квалифицира като завишено, несъответстващо на реално претърпените болки и страдания.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от ЕЛ. СТ. С. , чрез пълномощника й адв. Е.П., в който същата се оспорва, като неоснователна и се прави искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и справедливо.

Подчертава се, че по делото е била установена вината на водача на увреждащия автомобил, който е предприел технически неправилна маневра на заден ход, в зоната на тротоарното пространство, където се е движила въззиваемата.

Излагат се съображения, че не е установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като мястото на удара е на тротоара, извън платното за движение.

Подкрепя се изводът на съда от първа инстанция за причинна връзка на причинените увреждания с процесното ПТП, както и преценката му относно справедливото обезщетение. Сочи се, че присъдената сума не надхвърля обичайно определяната такава по сродни казуси. Изводите на първоинстанционния съд относно обема на вредите и дължимото обезщетение са съобразени със задължителната съдебна практика, поддържа въззиваемата.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на 3 страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е претенция за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззиваемата, като следствие от пътен инцидент, от който тя е пострадала, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззивник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – И.С.И..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззиваемата е отправила до застрахователното дружество писмена застрахователна претенция по чл.498, 4 ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, поради несъгласие с изплатеното от застрахователя обезщетение от 5000 лв., е инициирала настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът й е допустим за разглеждане по същество.

Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото същият е платил извънсъдебно обезщетение по застраховката. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта. Не следва да се обсъждат, в този смисъл, оплакванията във въззивната жалба на застрахователя за случайно събитие и липса на вина на делинквента – застрахован, въведени като твърдения за непредотвратимост на инцидента.

Горната установеност поражда в полза на увреденото лице право да получи от застрахователя адекватна имуществена обезвреда на болките и страданията от деликта.

Видно от данните по делото, на 9.10.2019 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което въззиваемата е била увредена, като пешеходец, в с. Ж.В., на тротоарното пространство, югозападно от ул. „И.Г.“, пред железарски магазин, когато, при маневра движение на заден ход, предприета от водача на лек автомобил Пежо, с рег. № ДР ***** АТ, е била ударена със задната част на автомобила.

В резултат на настъпилия сблъсък, на въззиваемата са причинени следните увреждания, установени на базата на ангажираните в производството писмени доказателства и изпълнената съдебно – медицинска експертиза: контузия на главата, с наличие на разкъсно-контузна рана в дясната половина на челото, на границата на окосмената част на главата, наложила извършването на хирургична обработка и шев; контузия на гръдния кош без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури, участващи в изграждането му и други усложнения или травматични увреждания; контузия на лявата ръка с клинични и рентгенологични данни за счупване на лъчевата кост на ръката на типично 5 място, в нейния долен край, над гривнената става, наложило имобилизирането на ръката с гипсова имобилизираща превръзка за период от месец и половина. Вещото лице по експертизата, при проведения актуален преглед на пострадалата, е констатирало, че в дясната половина на челната област, на границата на окосмената част на главата, се вижда белег от разкъсно-контузна рана, разположен хоризонтално, с дължина около 3,5 - 4 см, със следи от хирургични шевове от двете му страни, с бледорозов цвят и на нивото на околната кожа; налице е слабо изразена оточност в областта на гривната става на лявата ръка, с опипване на костна неравност в долния край на лъчевата кост, без палпаторна болезненост, като подвижността на ръката в гривнената става е възстановена в обем, съответстващ на обема на движение на здравата дясна ръка, с леко ограничение при свиване на китката на ръката в посока нагоре. Възстановителният процес за най-сериозните по тежест увреди е с продължителност, според вещото лице, от три - четири месеца. Изразен е в експертизата и при разпита на вещото лице в съдебно заседание извод за пълно възстановяване функциите на крайника, с незначителни остатъчни затруднения – незначително ограничение в движението и леко изразена деформация, които не оказват значимо негативно влияние в ежедневието на въззиваемата.

По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление в случая обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, като изброяването е примерно. Преценката следва да е индивидуална във всеки конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.

6

Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за общественоикономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение на ВКС по чл.290 ГПК № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.