Решение № 342 от 06.07.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 753/2021
- Вид
- Решение № 342
- Подписан
- 06.07.2022
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова
Други актове по делото
- Протокол № 312 от 03.12.2021 · Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
- Протокол № 385 от 20.06.2022 · Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова
- Разпореждане № 1167 от 07.07.2022 · Надежда Иванова Желязкова Каличкова
- Определение № 317 от 14.09.2022 · Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 342 гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000753 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260070 от 26.05.2021г., постановено по т.д.№ 13 по описа за 2020 г. на ОС Х., в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Д. Т. ЕГН ********** с. Б., обл. Х. иск да бъде осъдено ЗАД „ОЗК-З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Св. С. № 7, ет.5 да й заплати сумата над присъдените 70 000 лв. до пълния претендиран размер от 160 000 лв., частично от 220 000 лв. и предявения от ЗЛ. Ж. Т. ЕГН ********** от с. С., обл. Х., ул. С.К. № 16 иск да бъде осъдено ЗАД „ОЗК-З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Св. С. № 7, ет.5 да му заплати сумата над присъдените 50 000 лв. до претендираните 160 000 лв., частично от 220 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Ж.З.Ж., настъпила на 28.11.2018г., вследствие ПТП, станало на същата дата около 03.00 ч. по общински път между селата Р. и Д., Община Х. в посока път 11-76 на около 5 км. + 420 м. от него при управление на л.а. „О.В.“ с рег. № ..... с водач АС. С.
Д., както и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на законната лихва за периода от 05.12.2018г. до 29.04.2019г..
Решението в посочените отхвърлителни части е обжалвано от ищците Д. Д. Т. ЕГН ********** и ЗЛ. Ж. Т. ЕГН ********** с адрес за призоваване 1 гр. К., ул. С. № 6, офис 10, представлявани от адв. П.К. с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, а искането отправено до въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете бъдат уважени изцяло в заявените размери от по 160 000 лв., частично от 220 000 лв., както и да бъде присъдена законната лихва, считано от 05.12.2018г., евентуално от 25.01.2019г. до окончателното заплащане на сумите. Претендират разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Св. С. № 7, ет.5, представляван от адв. К.Т., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Св.
С. № 7, ет.5, представлявано от адв. К.Т. против решение № 260070 от 26.05.2021г., постановено по т.д.№ 13 по описа за 2020 г. на ОС Х., в частта, с която са уважени предявения иск от Д. Д. Т. ЕГН ********** с. Б., обл. Х. да бъде осъдено ЗАД „ОЗК-З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Св. С. № 7, ет.5 да й заплати сума в размер на 70 000 лв.., частично от 220 000 лв. и предявения иск от ЗЛ. Ж. Т. ЕГН ********** от с. С., обл. Х., ул. С.К. № 16 за сумата от 50 000 лв., частично от 220 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Ж.З.Ж., настъпила на 28.11.2018г., вследствие ПТП, станало на същата дата около 03.00 ч. по общински път между селата Р. и Д., Община Х. в посока път 11-76 на около 5 км. + 420 м. от него при управление на л.а. „О.В.“ с рег. № ..... с водач АС. С. Д.. Оспорени са като неправилни и необосновани изводите на съда, досежно приетите за справедливи размери на обезщетенията, както и тези свързани с наведеното възражение за съпричиняване, като искането е решението да бъде отменено, в частта, с която в полза на Д.Т. е присъдена сума над 30 000 лв. и иска за разликата над тази сума до 70 000 лв. да бъде отхвърлен, както и в частта, с която в полза на З.Т. е присъдена сума над 20 000 лв. и иска за разликата до 50 000 лв. да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по субективно активно съединени искове на Д. Д. Т. ЕГН ********** и ЗЛ. Ж. Т. ЕГН ********** с адрес за призоваване гр. К., ул. С. № 6, офис 10, представлявани от адв. П.К. срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД със седалище и адрес на управление гр.
С., п.к. ..., ул. Св. С. № 7 с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г.. Твърденията в исковата молба, на които се основават 2 исковете се свеждат до следното: ищците са родители на Ж.З.Ж., починала на 28г. при ПТП станало на 28.11.2018г. около 3.00 ч. на общински път между селата Р. и Д. в посока път ІІ – 76 на около 5 км. + 420 м. от него при управление на л.а. О.В. с рег. № ....., след като водачът АС. С. Д. нарушил правилата за движение по пътищата и загубил контрол над управляваното от него МПС, което излязло от пътното платно и се ударило в крайпътно дърво. роздан за което зИщците сочат, че по случая е образувано ДП № 613/2018г. по описа на РУ Х., пр.пр. № 1405/2018г. по описа на ОП Х., което не е приключило с окончателен съдебен акт. Като твърдят, че гражданската отговорност на водача на увреждащия лек автомобил към датата на ПТП-то е застрахована при ответника, ищците сочат, че са отправили застрахователна претенция до ЗАД „ОЗК-З.“ АД, получена на 25.01.2019г., по която застрахователя е отказал плащане на заявеното обезщетение. Въз основа на изложеното и като сочат, че смъртта на дъщеря им, им е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания и като се отчете, че починалата е била в млада, трудоспособна възраст, активна и в добро здраве, както и че между ищците и тяхната дъщеря е съществувала връзка, характеризираща се с чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност, а и факта, че загубата на дете е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството и налага постоянна скръб и страдание, настояват съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от 25 500 лв., частично от 200 000 лв., представляващата обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2018 г. – денят, следващ датата на изтичане на срока по чл. 429, ал.3 вр. с чл. 430, ал.1 КЗ до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски.
Предявените искове са изменени като са увеличени от 25 500 лв. до 160 000 лв. за всеки един от ищците, за което е четено изрично определение от първоинстанционния съд в проведеното на 26.04.2021г. съдебно заседание.
Ответникът – ЗАД „ОЗК-З.“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва посоченият в исковата молба механизъм на ПТП и извършения деликт от водача Д.. Оспорва твърденията за съществуващи между ищците и тяхната починала дъщеря отношения, характеризиращи се с обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност, като твърди, че същите са били влошени, а родителите разведени, което е довело до отчуждаването им. Оспорва и претендираните размери на обезщетенията, като твърди, че същите са завишени и несъответни на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Навежда възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан и е приела да се вози в автомобил, водача на който е употребил алкохол и такъв, който не притежава свидетелство за правоуправление. Претендира разноски.
Третото лице помагач – АС. С. Д. ЕГН ********** не агажира конкретно 3 становище по спора.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция, по която с писмо изх. № 99- 4 49 от 29.01.2019г. е уведомил заявителя, че следва да представи допълнителни доказателства, което след като не е изпълнено с писмо изх. № ЦУ99-1829 от 30.04.2019г. увредените са уведомени за постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да заплати на ищците застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
Няма спор между страните, че с влязла в законна сила на 19.04.2022г. присъда № 11 от 01.04.2022г., постановена по НОХД № 2/2022г. подсъдимия АС. С. Д., род. на 27.02.1989г. в гр. Х. е признат за виновен в това, че на 28.11.2018г. на общински път между селата Д. и Р., община Х., обл. Х. при управление на МПС - лек автомобил марка «О.», модел «В.» с рег. № ..... в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1.37 на хиляда/ и без да има необходимата правоспособност е нарушил правилата за движение чл. 20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице, а именно Ж.З.Ж. и тежка телесна повреда на още едно лице, за което му е наложено съответното наказание.
Не се спори и че гражданската отговорност на АС. С. Д. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, а това се установява и от представената застрахователна полица – л.96.
Няма спор и, че ищците са родители на починалата, вследствие ПТП то на Ж.З.Ж., което се установява от представените удостоверение за съпруга и родствени връзки – л. 11.
Спорните между страните във въззивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивните жалби – първоначална и насрещна, които се свеждат до това правилно ли е приложен материалния закон и конкретно чл. 52 ЗЗД при определяне дължимия размер на обезщетението на увредените, вкл. и досежно заявените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат.
4
За отговор на поставените спорни въпроси от значение са събраните гласни доказателства и приетата комплексна съдебно автотехническа и съдебно медицинска.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитан И.А. Д., чиито показания съдът преценява с приложението на чл.
172 ГПК и кредитира, доколкото са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят твърди, че живее с Д. на съпружески начала от 22 години, като заедно са отглеждали и Ж.. Отношенията между Д., Ж. и З. определя като «добри» и «нормални». Свидетелят сочи, че майката и бащата приели случилото се с Ж. като голяма трагедия, постоянно плачели и изпитвали тъга. Уточнява, че Ж. е семейна от 15 годишна и има четири деца.
В аналогичен смисъл са и показанията на другия разпитан свидетел Г.П., която сочи, че Ж. била «златно дете», както и че от много години живее с мъжа си А., а след като родителите й се развели живеела при майка си преди да се омъжи, а с баща си подържала връзка, който редовно ходел при нея на гости. Свидетелката сочи, че станалото било голяма трагедия за родителите й, като уточнява, че не е виждала З. след смъртта на Ж., а Д. била в тежко състояние и непрестанно плачела за детето си.
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Установява се, че в резултат на причиненото противоправно деяние, извършено от А.Д. и настъпилата, вследствие същото смърт на Ж. ищците търпят болки и страдания с висок интензитет и с постоянен характер. При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f697c254-a632-4a82-9c87-fad5d7dfa182