Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 28.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 316/2021
Вид
Решение № 37
Подписан
28.09.2021
В сила
09.03.2023
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Елена Арнаучкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Мария П. Петрова

Елена Р. Арнаучкова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20215000500316 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г.З. против решение № 6/28.04.2021 г., постановено по гр.д. № 627/2020 г. по описа на П. окръжен съд, в частта, в която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като приетите за доказани вреди не са оценени в пълна степен и присъденото обезщетение е в занижен размер, което не отговаря на изискванията на чл. 52 от ЗЗД, поради което моли съда да го отмени в тази част и вместо това да постанови решение, с което да уважи иска в претендирания размер. Оспорва жалбата на П.Р.Б. и моли съда да я отхвърли. При уважаване на въззивната жалба моли да му бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство разноски в пълен размер.

Постъпила е въззивна жалба и от П.Р.Б. против същото решение в 1 частта, в която е осъдена да заплати на Г.З. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2017 г. до окончателното й изплащане, 100 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатска защита в наказателното производство, и 3 773,04 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи върху сумата 5 000 лв., внесена като парична гаранция по наложена мярка за неотклонение за периода 23.10.2007 г. – 17.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.04.2017 г. до окончателното им изплащане, както и разноски в размер на 3 258,13 лв. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и вместо това да постанови друго, с което изцяло да отхвърли исковете или да намали присъдените обезщетения. Не е взел становище по въззивната жалба на Г.З..

П.Р.Б. в качеството си на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че жалбата на ищеца е неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение, а тази на ответника е частично основателна и следва да бъде уважена, като бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както и размерът на присъдените разноски в производството.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Г. Д. З. против П.Р.Б. обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 23.10.2007 г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 215, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1 от НК, същия ден той бил задържан от П. за 72 ч., с определение на съда от 26.10.2007 г. му била определена постоянна мярка да неотклонение „Задържане под стража“, която той търпял до 14.06.2008 г., когато мярката 2 била изменена от П. в „Парична гаранция“, в хода на производството му било повдигнато и обвинение по чл. 321, ал. 1 от НК за организиране и ръководене на престъпна група, впоследствие конкретизирано по чл. 215, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а производството за престъплението по чл. 321, ал. 1 от НК било прекратено на 22.12.2010 г. По време на наказателното производство на ищеца било забранено да напуска пределите на Република България, считано от 14.05.2008 г., било му отнето законно притежаваното оръжие и му били иззети 120 000 долара като веществено доказателство, върнати му на 12.01.2015 г., като наказателното производство било прекратено на 17.04.2015 г. поради недоказаност на обвинението. В исковата молба се твърди, че отнемането на посочената парична сума причинило на З. унижение и сериозни финансови затруднения, забраната да напуска страната ограничила свободното му придвижване и осуетила много негови планове, а в резултат от незаконното обвинение за продължителен период от 7 години и половина, от които за 2 години и 9 месеца за две тежки умишлени престъпления, били накърнени честта и достойнството му, обвиненията го унизили и огорчили, подронили самоуважението му и привлекли вниманието на обществеността върху него, създали му стрес и напрегнатост, като в резултат от това и 8-месечния престой в ареста се влошило здравословното му състояние, там изживял тежки хипертонични кризи, наложили викане на спешна помощ, цял месец от срока на задържането прекарал в болница, а при по-леката мярка за неотклонение търпял непрекъснат дискомфорт поради необходимостта да се съобразява с ограниченията, произтичащи от нея, наложило се да отдели време за участие в различни процедури за организиране на защитата си и в много процесуални действия, бил третиран като престъпник, хората се отдръпнали от него, а обвиненията намерили сериозно отражение в местната и в централната преса и в интернет. Ищецът имал притеснения за отражението на обвинението върху близките му, най-вече върху съпругата и малолетното му дете, чувствал се безпомощен и се притеснявал, че обвиненията и престоят в ареста пречат на бизнеса и издръжката на семейството му. В исковата молба се твърди, че З. е претърпял и имуществените вреди в размер на 100 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, и 3 773,04 лв., представляващи законната лихва върху внесената парична гаранция от 5 000 лв. за периода от внасянето й на 14.06.2008 г. до 17.04.2015 г., когато 3 гаранцията била отменена. Доколкото за всички нанесени му неимуществени и имуществени вреди е отговорна П.Р.Б., ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за причинените му негативни психически и физически изживявания, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв., представляващи направени разходи за заплатен адвокатски хонорар, както и 3 773,04 лв., представляващи законната лихва върху внесената парична гаранция от 5 000 лв. за периода 14.06.2008 г. 17.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 17.04.2015 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът П.Р.Б. счита, че исковете са недоказани по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между претендираните вреди и незаконното обвинение, мярката за неотклонение била взета от съд и ако са търпени вреди от нея, те не са само в резултат на актове и действия на органи на П., не са събрани доказателства за другите мерки за процесуална принуда, в средствата за масова информация нямало изявления на органи на П., продължителността на наказателното производство се дължала на фактическата а правна сложност на същото и поведението на участниците в него, а по същото време против ищеца били водени още две наказателни производства, като е невъзможно да се разграничат вредите по всяко от тях. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като завишен и несъобразен с критерия по чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви за период повече от три години преди подаване на исковата молба.

С обжалваното решение е осъдена П.Р.Б. да заплати на Г.З. 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпления, за които образуваното наказателно производство е прекратено с постановление от 17.04.2015 г. по ДП №**/2013 г. по описа на ОСлО-ОП-П., обезщетение за имуществени вреди от същото незаконно обвинение в размер на 100 лв., представляващи разходи за адвокатска защита в наказателното производство, и 3 773,04 лв., представляващи пропуснати 4 ползи под формата на лихви върху сумата 5 000 лв., внесена като парична гаранция по наложената мярка за неотклонение за периода 23.10.2007 г. 17.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.04.2017 г. до окончателното им изплащане, и 3 258,13 лв. разноски съразмерно на уважената част от исковете, като са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. и за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода 17.04.2015 г. - 15.04.2017 г.

Решението е обжалвано от ищеца в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен, а от ответника в осъдителните му части, в които части то е предмет на въззивното производство, а в частта, в която исковете по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетенията са отхвърлени решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Не се спори между страните и от приетите по делото писмени доказателства и приложеното ДП №****/2007 г. по описа на ОДП – П., впоследствие трансформирано в ДП №**/2013 г. по описа на ОслО-ОП – П., се установява твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а именно:

С постановление от 28.08.2007 г. на Районна прокуратура – П. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че през август 2007 г. в гр. П. с цел да набави за себе си имотна облага е укрил, придобил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или друго обществено опасно деяние, като укривателството е с вещи, поставени под специален режим – движими паметници на културата по смисъла на Закона за паметниците на културата и музеите, което е престъпление по чл.

215, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1 от НК.

Със заповед от 22.10.2007 г. на СБОП при ОДП – П. Г.З. е задържан за 24 ч., а на 23.10.2007 г. е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление по чл. 215, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1 от НК, той е задържан за срок от 72 ч., а с определение от 26.10.2007 г., постановено по ч.н.д. № 2364/2007 г. на П. районен съд, му е взета мярка за неотклонение „Задържане 5 под стража“.

От постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – П. от 19.02.2008 г. е видно, че на 22.10.2007 г. при извършено претърсване и иземване в жилището, обитавано от З., са иззети полуавтоматичен пистолет марка „Р.“ и един пълнител за оръжието, съдържащ 15 бр. боеприпаси калибър 9 х 19 парабелум, марка „Д. и Б.“, които с посоченото постановление са предадени на служба „КОС“ при РПУ – П..

С постановление на дознател при ОДП – П. от 24.03.2008 г. З. е привлечен в качеството на обвиняем и за извършване на престъпления по чл.

321, ал. 1 от НК и по чл. 215, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК.

С постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – П. от 14.05.2008 г. на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Република България.

С постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – П. от 14.06.2008 г. е изменена мярката за неотклонение на обвиняемия от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лв., която е внесена същия ден.

С постановление на разследващ полицай при ОДМВР – П. от 25.06.2010 г. З. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че в периода август 2007 г. – 22.10.2007 г. в гр. П. с цел да набави за себе си имотна облага е придобил и укрил чужди движими вещи, подробно описани, общо 68 479 броя монети на обща стойност 134 000 лв., за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление по чл. 278а от НК и по чл. 278б от НК или друго общественоопасно деяние, като укривателството е с вещи, поставени под специален режим – движими паметници на културата по смисъла на ЗПКМ и е в големи размери.