Решение № 733 от 08.07.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1923/2025
- Вид
- Решение № 733
- Подписан
- 08.07.2026
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Други актове по делото
- Определение № 4486 от 30.09.2025 · Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
- Разпореждане № 6063 от 10.10.2025 · Даниела Димова Томова
- Разпореждане № 6241 от 20.10.2025 · Даниела Димова Томова
- Протокол № 1534 от 24.10.2025 · Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
- Протокол № 1790 от 21.11.2025 · Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
- Разпореждане № 5969 от 18.08.2026 · Даниела Димова Томова
- Разпореждане № 6508 от 08.09.2026 · Даниела Димова Томова
- Разпореждане № 7716 от 22.10.2026 · Даниела Димова Томова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.63, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.83, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.395, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.395, ал.4 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 733 гр. Варна, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20253100501923 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №69832/11.08.2025г. по описа на ВРС на ответника „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, седалище град София, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л. М. – Л..
Предмет на обжалване е решение №2807/22.07.2025г. на Варненски районен съд, 26-ти състав, постановено по гр.д. № 2035/2024 г. по описа на ВРС, с която ответното дружество – настоящ жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца П. Г. П., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 7 000 лева - частичен иск от общо 46 259,65 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, полица № 0306X0783259, за л.а. „Тойота Ц ХР“ с peг.
****, за настъпило на 19.11.2023 г. пътнотранспортно произшествие в Румъния, ведно със законната лихва от предявяване на иска и разноски.
Решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според въззивника, правилно първоинстанционният съд е приел, че единствената причина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е обстоятелството, че водачът на 1 застрахованото МПС е заспал по време на управление на автомобила, но въпреки това неправилно, незаконосъобразно и необосновано е приел, че същото представлява застрахователно събитие и като поведението на водача не представлява проявена груба небрежност. Като прави анализ на събраните по делото доказателства и заключенията на назначените в хода на първоинстанционното производство експертизи – автотехническа и психиатрична, въззивникът счита, че допускането от страна на водача на МПС да заспи докато управлява автомобил не може да се приеме за обикновена небрежност. Според въззивника, водачът е имал възможност да усети и възприеме симптомите на умора и/или сънливост и е бил длъжен да предприеме съответни мерки по предотвратяване на заспиването по време на управление на МПС, същият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на вредоносни последици. С оглед на това и позовавайки се на уговореното в т. 10.11 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС въззивникът счита, че в случая е налице изрично изключение от предоставяното по договора застрахователно покритие, процесното събитие не представлява покрит риск и застрахователят не дължи обезщетение за настъпилите имуществени вреди. В условие на евентуалност се поддържа обоснованото в хода на първоинстанционното производство възражение за неизпълнение на съществени, уговорени в застрахователния договор задължения на застрахования, а именно да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, както и да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди - нарушение по т. 76.1, т. 76.2 и т. 76.14 от Общите условия, даващо основание на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Евентуално се настоява, че установеното неизпълнение на съществени задължения от страна на застрахования, довели пряко до реализиране на събитието и вреди по застрахованото имущество следва да бъде отчетено като съпричиняващо в по-висок размер, съответно застрахователното обезщетение следва да бъде намалено с 90%, а не само с 25% както неправилно е приел първоинстанционният съд.
При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Осъществена е размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания 2 двуседмичен срок ищецът П. Г. П., чрез пълномощника си по делото адвокат Й. А., ВАК, е подал писмен отговор вх. №72733/22.08.2025г., в който обосновава становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, обосновано с подробно изложени аргументи и доводи по наведените от въззивника оплаквания.
Счита, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно, добре мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
За да се произнесе по спора, въззивният съд съобрази следното:
Предявен е иск от застрахования собственик срещу застрахователя по сключена между страните застраховка „Каско” на МПС по застрахователна полица №0306X0783259 със срок на застрахователно покритие 20.01.2023 19.01.2024 год., за заплащане на обезщетение за щети по застрахованата вещ, причинени вследствие на настъпило на 19.11.2023 г. застрахователно събитие.
Искът е предявен като частичен за сумата 7 000 лева (след допуснато увеличение на иска) – част от дължимото обезщетение, цялото в размер на 46 259, 65 лева, като същата се претендира ведно с дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
По делото не е налице спор, че между ищеца П. Г. П., ЕГН **********, с адрес **** и ответника „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, седалище град София, е бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС”, клауза „Пълно Каско” по полица №0306X0783259 от 10.01.2023 г. относно л.а. „Тойота Ц ХР“, с рег. № **** собствен на ищеца, по който договор уговорената застрахователна премия е била платена изцяло от застрахования по уговорения в договора начин и срокове.
Липсва спор и по отношение на факта, че на 21.11.2023 г. застрахованият собственик е подал до застрахователя писмено уведомление за щета за увреди по автомобила вследствие на ПТП, настъпило на 19.11.2023 г. в Румъния, на главен път ДН-2/Е-85 в посока от гр. Яш към гр. Роман, като ответния застраховател е завел претенцията, извършил е и оглед, при който е установил и посочил щетите и необходимите действия за тяхното отстраняване.
Основният спорен въпрос по делото, поддържан и с въззивната жалба, е съставляват ли действията на застрахования при управление на автомобила му 3 към момента на настъпване на пътното произшествие груба небрежност.
Установено е по делото, че ищецът П. Г. П. заедно със съпругата си свидетелката О. О. Г. пътувал със собствения си автомобил „Тойота Ц ХР“, с peг. № **** от Украйна към България, връщайки се от посещение на близки на съпругата. Градът, от който започнали пътуването на 18.11.2023 г., отстоял на ок. 180 км от границата на Украйна с Румъния като пътят изминали за около три часа (свид. Г.). Преминали границата след полунощ като около 02,00 часа се движили в участъка от гр.
Яш към гр. Роман. Пътят бил междуградски, в добро състояние, неосветен, тъкмо паднал лек сняг, но асфалта не бил заледен, нямало движение на други превозни средства. На прав участък в близост до с. Траян ищецът неусетно заспал на волана. При неуправляемото движение на автомобила последният се отклонил в ляво, пресякъл насрещната пътна лента, напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно дърво, разположено в левия банкет. Въз основа на анализа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че основна причина за настъпилото произшествие е обстоятелството, че водачът е заспал и в резултат на това е изгубил контрол над автомобила. Този извод съдът е основал на твърденията на самия ищец както пред контролните органи в Румъния, озовали се на мястото на произшествието (протокол PNTX №0356288 от 19.11.2023 г. от разследващ полицай от Пътна служба Кордун, протокол от 19.11.2023 г. от двама полицейски служители от състава на Селски полицейски участък №3 Събъоани, декларация от водача №15 от 19.11.2023 г.), така и пред застрахователя при уведомяването му за настъпилото събитие и произтеклите от това вреди по застрахованата вещ (проведен непосредствено след ПТП телефонен разговор със служител на ответното дружество, заявление от 21.11.2023 г. за изплащане на обезщетение за вреди, попълнен въпросник-декларация на 29.11.2023 г.). Така установения факт, послужил като основание за отчитане от страна на първоинстанционния съд на процент на съпричиняване на вредите от страна на застрахования собственик, не е оспорен от заинтересованата страна по реда на инстанционното обжалване.
В българското застрахователно право понятието груба небрежност не е легално дефинирано в Кодекса за застраховането, но неговото съдържание е детайлно изяснено в практиката на Върховния касационен съд. Грубата 4 небрежност се разглежда като по-тежка форма на вината в сравнение с обикновената небрежност и се изразява в неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. Тя представлява съзнателно виновно противоправно поведение, при което лицето не предвижда настъпването на вредоносните последици, въпреки че те са били лесно предвидими за всеки, или лекомислено се надява да ги предотврати. В контекста на управлението на моторно превозно средство грубата небрежност се разглежда като съзнателно виновно противоправно поведение, при което водачът нарушава основни правила за безопасност, съзнавайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, но лекомислено се надява да го предотврати. Тези изводи са потвърдени в Определение № 2457 от 1.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 447/2025 г. и Определение № 749 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1935/2023 г..
Управлението на превозно средство в състояние, което създава опасност (включително преумора), е нарушение на общото задължение на водача да бъде внимателен и да не застрашава живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди, в т.ч. и на застрахованото имущество. В случая липсата на каквато и да е защитна реакция (спирачен път или маневра) преди удара в дървото е ясен индикатор за заспиване на водача, което следва да се тълкува като неполагане на дължимата грижа. Като се има предвид продължителността на осъщественото пътуване и времето около настъпване на ПТП (нощно време, на прав, неосветен участък, без движение, ангажиращо вниманието на водача) обосновано може да се приеме, че заспиването не е било внезапно медицинско състояние, а резултат от съзнателно пренебрегване на умората и правилата за почивка. При шофиране в такова състояние водачът действа изцяло на свой риск и отговорност. Той е длъжен да съзнава, че опасността от увреждане на автомобила поради невъзможност да бъде овладян и контролиран при евентуално задрямване/заспиване в резултат продължителното шофиране на дълги разстояния, особено в нощните часове, когато натоварването върху организма е по-голямо, и проявата в резултат на това на критична умора. При нощно шофиране водачът е длъжен да бъде повнимателен и да предвиди възможното настъпване на умора. Като въпреки това се е съгласил с възможните неблагоприятни последици от евентуално ПТП вследствие заспиване на волана и загуба на контрол над автомобила, ищецът е действал с груба небрежност, тъй като не е положил дължимата 5 грижа на добрия стопанин за опазване на застрахованото имущество, която и най-небрежният застрахован водач трябва да положи при подобни условия съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 ЗЗД. Водачът на МПС е длъжен по закон (ЗДвП) да избягва всякакви действия, които могат да станат причина за настъпване на пътни произшествия. Съгласно чл.395, ал.1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество под страх от отказ на застрахователя от заплащане на обезщетение, ако събитието е настъпило вследствие на неизпълнение на това задължение от застрахования и застрахователят го е предвидил изрично в договора (чл.395, ал.4 КЗ).
От всичко изложено по-горе следва изводът, че в случая са налице изключени рискове съгласно Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя - неразделна част от процесния застрахователен договор по застрахователна полица №0306X0783259/10.01.2023 г. за застраховка Пълно Каско, съответно по т.10.11 – умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на застрахования, предизвикали застрахователното събитие и по т.76.2 - „да предприема всички необходими предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, както и да не допуска поведение, което води до повишаване на риска“, при които застрахователят не отговаря за загуба или частична щета на застрахованото МПС. И съгласно чл.83, ал.2 ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне като положи грижи на добър стопанин. Ето защо, искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Разпечатката съдържа 27 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f526523b-817f-4647-baee-c0d0f553698b