Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 02.06.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 570/2022
Вид
Решение № 160
Подписан
02.06.2025
Състав
Анета Николова Братанова, Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.503 · Кодекс за застраховането
  • чл. 44, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 44, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на международното частно право
  • член 16 · Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II )

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Варна, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. М. при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000570 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Подадена е въззивна жалбa от Д. П. А., действаща лично и като законен представител на И. В. И.; Д. В. Е. и И. И. Д., чрез адв. Р. П. против решение № 239 от 17.06.2022 г., постановено по т. д. № 240/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените главни искове с правно основание § 115 от Закона за застрахователния договор вр. § 844, ал. 3 и § 288, ал. 1 от Германския граждански кодекс, съответно над сумите: от 25 000 лв. до предявения размер от 130 000 лв., от 35 000 лв. до предявения размер от 180 000 лв. и от 20 110.42 лв. до предявените по 130 000 лв. – обезщетения за претърпени неимуществени вреди от Д. А., И. И., Д.

Е. и И. Д., както и в частта, в която са отхвърлени предявените акцесорни искове за заплащане на законна лихва над посочените суми.

Въззивниците излага доводи за неправилност, поради нарушения 1 на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост. Излагат подробни доводи относно неправилно определения справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Позовават се на заключението на СПЕ, от което се установява, че смъртта на В. И. представлява и за четиримата ищци тежко психотравмено събития, вследствие на което връзката между починалия и близките му е безвъзвратно прекъсната. Излагат подробни доводи, че и понастоящем ищците трудно приемат внезапната загуба на пострадалия, не са преработили и приели същата, като продължава проявата на негативни отклонения в емоционалното им равновесие. За неправилен намират извода за съпричиняване от пострадалия на резултата. Молят за отмяна на решението в обжалваната част.

Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В законоустановения срок е депозиран отговор от Cosmos Versicherung, чрез адв. Б. Н.. В същия се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че не са налице законови предпоставки за присъждане на обезщетения в претендираните от ищците размери и че по делото са установени вреди в презумираните за такова житейско събитие вид, обем и продължителност, с оглед на които приложимото немско право предвижда уместно обезщетение, с което да се компенсира в морален аспект загубата. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.

Претендира разноски. Прави доказателствени искания.

Подадена е въззивна жалба и от Cosmos Versicherung, чрез адв. Б.

Н. против осъдителната част на решение № 239 от 17.06.2022 г., постановено по т. д. № 240/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд. Съобразно тълкуване на немското право се навеждат доводи, че претърпените от ищците неимуществени вреди са обичайна последица от загуба на близък, като не се установява същите да са довели до патологични здравословни и/или психологически 2 изменения, които да предполагат по изключение приложението на нормата на § 253 от Немския граждански кодекс. С оглед горното се сочи, че видът и обемът на неимуществените вреди на ищците предполага обезщетяване в рамките на приетия от немското право и практика ориентир около 10 000 евро. Моли съда да отмени частично обжалваното решение в осъдителната му част, като се намалят присъдените в полза на Д. А. и И. И. обезщетения за неимуществени вреди, които да се изчислят при по-ниски първоначални обезщетения, които да се редуцират с приетото съпричиняване в размер на 50 %, а исковете на Д. Е. и И. Д. да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани по размер, като се приеме, че вече платеното от застрахователя обезщетение на всеки един от тях по 2 500 евро репарира законосъобразно и уместно причинените им вреди.

Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д.

П. А., действаща лично и като законен представител на И. В. И.; Д. В.

Е. и И. И. Д., чрез адв. Р. П., в който се сочат доводи за неоснователността на жалбата. Излагат се съображения, че първоинстационното решение е правилно и законосъобразно в осъдителната му част. По подробно изложени доводи относно правилното прилагане на немското материално право в случая, се оспорват твърденията, наведени във въззивната жалба, че размерът от 10 000 евро е приетият от „немското право и практика праг“ на обезщетение за неимуществени вреди. За неоснователно намират и възражението за допуснато от първоинстанционния съд прилагане по аналогия на критериите, включени в понятието „уместен размер“ по смисъла на § 844, ал. 3 от ГГЗ и „по справедливост“ по смисъла на чл.

52 от ЗЗД. Молят съда да остави въззивната жалба без уважение.

Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Предварителните въпроси в производството и произнасянето по 3 исканията по доказателствата на страните е сторено посредством определение № 760/16.11.2022 година по подготовка на производството.

Постановено е спирането на производството до произнасянето по образуваното пред Съда на Европейския съюз по дело С – 86/23, образувано по отправено преюдициално запитване от ВКС със следния поставен въпрос: "Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент "Рим II") да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?".

След постановяването на решение в производството по преюдициалния въпрос, с определение от 10.10.2024 година, производството пред въззивния съд е възобновено.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон Варненския апелативен съд възприема следната фактическа и правна обстановка:

В исковата си молба ищецът се е позовал на настъпило на 02.08.2017г. в близост до гр.Меринг, Република Германия произшествие, при което водачът на лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег.№ ***** - У.Е., преодолявайки дълъг десен завой, навлязъл в насрещната пътна лента, където настъпил удар с правомерно движещото се тежкотоварно МПС - автовлак "Ман" с рег.

№ *****. В резултат на възникналия инцидент е причинена смъртта на В. И. И. и телесни повреди на други лица. Ищците в производството 4 са легитимирани като близки на пострадалия, неговата жена, с която е живеел на семейни начала Д. А., синът му И. И., и неговите родители Д. Е. и И. Д.. Нанесени са им непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от възникването на произшествието. Вредите се изразяват в морални болки и страдания.

Конкретни твърдения за това са описани в исковата молба.

Претенцията е отправена към немско застрахователно дружество, към което деликвента има застрахователно правоотношение. Затова с молба вх. № 31ОВ039574/14.05.2018г. сезирали ответника, чрез "ДЖЕНЕРАПИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - представител по чл.503 от КЗ, с искане за репариране на претърпените от Д. Е. и И. Д. неимуществени вреди, а с молба вх.№ 310066284/04.09.2018г. - с искане за репариране на претърпените от Д. А. и И. И. неимуществени вреди. След първоначално получен отказ по първата им молба, с имейл от 12.04.2019г. били уведомени, че немското застрахователно дружество е одобрило обезщетения за неимуществени вреди на родителите на починалия в размер на по 2 500 евро, при отчетено съпричиняване в съотношение 50%. Тези суми са преведени на ищците Д. Е. и И. Д.. С имейл от 06.08.2019г. били информирани, че на съжителстващата на семейни начала с починалия се отказва изплащане на обезщетение, поради липса на сключен граждански брак, а с имейл от 27.02.2020г., че се отказва и изплащането на обезщетение за неимуществени вреди на детето И. И., тъй като същия получава наследствена пенсия за дете. С това се обосновава правния интерес от водената искова претенция.

Постъпил е писмен отговор от COSMOS VERSICHERUNG, в който исковете са оспорени. Не се спори относно настъпването на произшествието, механизма на настъпването и съществуването на валидна застраховка. Оспорват се твърдените неимуществени вреди по основание и размер. Застрахователят прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, т.к. той не е 5 ползвал обезопасителен колан и е знаел, че се вози в МПС управлявано от водач, употребил алкохол.

По въпроса за приложимото право:

Приложимото право съгласно Регламент /ЕО/ № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Регламент Рим II/ е немското материално право. Приложимите норми към 25.09.2019г. по делото са установени. Нормата на § 844 ал.3 от Германския граждански кодекс предвижда заплащане на подходящо парично обезщетение на родител на лицето, комуто е причинена смърт.

Съставът на въззивния съд е изискал информация по реда на процедурата, предвидена в Европейската конвенция за обмен на правна информация за това как и по какви критерии се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди на трети лица в случай на причиняване на смърт на техен близък, какви размери на обезщетения обичайно се присъждат от немските съдилища в подобни хипотези. Изискани са и съдебни решения с прецедентно значение или тълкувателен характер по приложението на нормата, евентуално разяснителни коментари, като бъде съобразена датата на произшествието.

От представените от немска страна материали съставът на въззивния съд намира, че размерът на „подходящото обезщетение“ трябва да бъде определен от съда във всеки отделен случай.

Обстоятелствата, които характеризират отделния случай трябва да бъдат взети под внимание, по-специално интензивността на претърпяното страдание, интензивността на действителната социална връзка между убитото лице и оцелелия, степента на вина на нарушителя и икономическите обстоятелства на оцелелия, ако те са имали формиращ ефект върху психологическото състояние на опечаления.

6

Посочено е, че в правителствения проект за въвеждане на право на обезщетение за преживяло лице е посочена сума от 10 000 евро за щети от удари в случай на смърт на близък роднина, която съдилищата присъждат средно като компенсация за болка и страдание. Като е възможно това да дава насоки за правото на обезщетение за преживяло лице. Посочено е също така, че обезщетението за преживяло лице не изисква увреждане на здравето. Има за цел да облекчи душевното страдание. За да се избегнат противоречия в оценката, сумата, присъдена на преживелия роднина в отделни случаи, трябва по правило да е по-ниска от сумата, на която той би имал право, ако психическото страдание, което е претърпял, има качеството на увреждане на здравето.

С Решение от 05.09.22024г., постановено по дело С-86/23, Съдът на Европейския съюз прие, че член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 („Рим II“), трябва да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда, че обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките роднини на починало при пътнотранспортно произшествие лице, се определя от съда по справедливост, не може да се счита за „особена повелителна норма “ по смисъла на този член, освен ако – когато разглежданото правно положение има достатъчно тясна връзка с държавата членка на сезирания съд – въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тази национална разпоредба сезираната юрисдикция констатира, че нейното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред на тази държава членка, тъй като преследва цел за защита на съществен обществен интерес, която не може да бъде постигната чрез прилагане на правото, определено съгласно член 4 от този регламент. Следователно – приложението на чл. 52 ЗЗД, изисква наличието на две кумулативни предпоставки – достатъчно тясна връзка с държавата на сезирания съд и особена повелителност на прилаганата национална правна норма.