Определение № 588 от 13.10.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 570/2022
- Вид
- Определение № 588
- Подписан
- 13.10.2025
- Състав
- Анета Николова Братанова, Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- член 16 · Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II )
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 588 гр. Варна, 13.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. М. като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000570 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Д. П. А., И. В. И., Д. В. Е. и И. И. Д., представлявани от адвокат Р. П., в която е отправено искане за изменение на решение № 160/02.06.2025 година в частта досежно произнасянето по разноските.
В молбата се изразява несъгласие с разпределението на разноските между страните пред въззивната инстанция и с определения размер.
Определените разноски в полза на ответника C. V. се смятат за завишени и се иска тяхното намаляване. Възразява се и срещу определения от въззивната инстанция размер на определеното адвокатско възнаграждение на адв. Р. П., осъществила правна защита пред въззивната инстанция по реда на чл. 38, ал.2 ЗА и съобразно отхвърлителната част на въззивната жалба на C. V. Молителят се позовава на отправено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК и на относима практика на СЕС.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция и отхвърлителната се твърди, че следва присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Р. П. в размер на 5 343, 91 лв. за осъществената правна защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, която има правен интерес от изложеното в молбата искане. В преклузивните срокове страната е представила списък на разноските. С оглед на изложеното съдът приема производството за допустимо.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните 1 съображения:
Производството е образувано по подадени две въззивни жалби, съответно от ищците Д. П. А., действаща лично и като законен представител на И. В. И.; Д. В. Е. и И. И. Д., чрез адв. Р.П. и от ответника застраховател C. V., чрез адв. Б. Н. против съответната част на решение № 239 от 17.06.2022 г., постановено по т. д. № 240/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Всяка от страните е упражнила правото си на писмен отговор.
Постановено е спирането на производството до произнасянето по образуваното пред Съда на Европейския съюз по дело С – 86/23, образувано по отправено преюдициално запитване от ВКС свързано с тълкуването на приложими разпоредби на член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент "Рим II") съотнесени към разпоредба от националното право свързани с прилагането на принципа на справедливост при определяне размера на обезщетенията на неимуществени вреди при смърт на близки лица, настъпила при деликт и следва тази разпоредба от националното законодателство да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на регламента.
След постановяването на решение в производството по преюдициалния въпрос, с определение от 10.10.2024 година, производството пред въззивния съд е възобновено.
В производството се е наложило събирането на доказателства.
Изслушана е комплексна съдебна експертиза за установяване релевантни факти около механизма на произшествието и приноса на пострадалото лице.
По делото е извършено приобщаване на писмени доказателства, изискани от Районен съд – Алтьотинг в **********по предвиден в Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета, описани в определението постановено в подговителното заседание по чл. 267 ГПК.
За събирането на доказателствата, изслушването на експертизата и при наличие основанията по чл. 633 ГПК, делото е отлагано, проведени са две открити съдебни заседания.
По размера на присъденото адвокатско възнаграждение на застрахователя:
Действително след постановяване на решение по дело C-438/2022 г. на СЕС е формирана практика на ВКС - определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д.
№ 961/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на 2 страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Размерите следва да служат само като ориентир при определяне размер на възнаграждение.
Поради това в практиката на ВКС по приложението на въпросното решение на СЕС е формирано становище, че размерът на адвокатско възнаграждение следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставената услуга (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко - с оглед фактическата и правна сложност на делото. Именно тези критерии е спазила въззивната инстанция при определеното в полза на застрахователя възнаграждение.
Производството е такова по предявена пряка претенция срещу застраховател, но при настъпило ПТП на територията на друга държава членка. Извършена е преценка по приложимото право Приложимото право съгласно Регламент /ЕО/ № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Регламент Рим II/. Затова е приложено немското право. Страните е следвало да съобразят поведението и да организират защитата си съобразно установеното немско законодателство, към момента на инцидента – 25.09.2019 година. Разгледани и са взети предвид въпроси предмет на преюдициално запитване по дело С-86/23 на СЕС, както и приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД в хипотеза на „особено тясна връзка“ съгласно решението по дело С-86/23 на СЕС. Както се изложи, в производството са събрани писмени доказателства, изслушана е комплексна съдебна експертиза. Процесуалният представител на застрахователя е проявил активна позиция при защита на своя представляван, като е подал на свой ред въззивна жалба и отговор на въззивна жалба на ищците, взел е становище по спора с депозирани молби и становища, и е участвал в проведените съдебни заседания.
В този смисъл спорът се характеризира с особености, които да го отличават спрямо типичните случаи на искове по чл. 432, ал. 1 КЗ. Предмет на производството са кумулативно съединени искове на Д. П. А., действаща лично и като законен представител на И. В. И.; Д. В. Е. и И. И. Д., съответно при интерес от претендирани 130000 лева, 180000 лева и по 130000 лева за Д.
В. Е. и И. И. Д..
С оглед на посочените съображения, съдебният състав счита определения размер на адвокатско възнаграждение за представителство на застрахователя пред въззивната инстанция за справедлив. Искането на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК е оставено основателно и мотивирано без уважение с оглед на актуалната съдебна практика като определеният размер съответства на мотивите и становището по решение по дело C-438/2022 3 година.
По размера на възнаграждението на адвокат Р. П., предоставила защита по реда на чл. 38 ЗА:
Видно от представения с молба от 10.10.2023 година и приложения към нея списък по чл. 80 ГПК, адвокат Р. П. е предоставила безплатна правна защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на ищците. Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв . Константна е практика за липсата на необходимост клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв . във връзка с чл. 78 ГПК/. Поради това съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и частичното отхвърляне на жалбата на застрахователя, разноски се дължат в полза на адвоката на ищците предоставил защита по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Жалбата на ищците – въззивници е отхвърлена като неоснователна.
Въззивната жалба на застрахователя по отношение Д. П. А. и И. В. И. е уважена изцяло, като въззивната инстанция е присъдила обезщетение в размер от 19558,30 лева за всяко от лицата, представляващо левовата равностойност на сумата от 10000 евро. Въззивната жалба на застрахователя по отношение Д.
В. Е. и И. И. Д. е приета за неоснователна, доколкото по отношение на тези лица, застрахователят е отправил искане за отхвърляне на тяхната претенция като недоказана по основание и размер. Видно от мотивите на постановеното решение, сумата от 14668,72 лева (левовата равностойност на 7500 евро) е определена като справедлив размер на обезщетение, като са приспаднати платените в рекламационното производство 2500 евро от страна на дружеството застраховател. Съобразявайки практиката, според която подлежащите на възмездяване разноски ще са доказани по размер, ако възнаграждението е доказано разделно, съответно за процесуално представителство за защита срещу жалбата на противната страна или когато дължимото по размер адвокатско възнаграждение е определено винаги като минимален дължим размер, по обективен критерий поради осъществявано процесуално представителство по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА и на основание чл. 38, 4 ал. 2 ЗА във вр. чл. 36, ал. 2 ЗА /в този смисъл определение № 104 от 05.03.2021 г. постановено по ч.т.д. № 272/2021 г., на I т.о., ТК на ВКС, определение № 155 от 01.04.2021 г. постановено по ч.т.д. № 608/2021 г., на I т.о., ТК на ВКС/, то в полза на процесуалния представител на ищците – въззивници следва да се присъди адвокатско възнаграждение за предоставената защита по въззивната жалба на застрахователя отправена против претенциите на Д. В. Е. и И. И. Д..
Както се изложи в настоящите мотиви след постановяване на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., е формирана многобройна практика, съобразно която предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението и на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Застрахователят не е отправил искане по чл. 78, ал. 5 ГПК в преклузивните за това срокове. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба на застрахователя следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото. За определянето на тези критерии настоящия състав препраща към изложените в настоящото определение мотиви съобразно определения справедлив размер на възнаграждение за процесуалния представител на застрахователя. Така дължимото възнаграждение следва да бъде определено в размер на по 2414,92 лева за защита по всяко от обжалванията отправено срещу претенциите на Д.
В. Е. и И. И. Д.. Сумата се формира като се умножи следващото се адвокатско възнаграждение в общ размер 18 091,1664 лева по уважения дял на претенциите общо в размер на 29337,44 лева и се раздели на интереса, въведен пред въззивната инстанция в размер на 109 889,58 лева.
По тези съображения молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна, решението в произнасянето по разноските следва да бъде изменено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 160/02.06.2025 година по в.т.д. № 570/2022 година, в частта имаща характер на определение по отношение на определените разноски като допълва решението, както следва:
ОСЪЖДА C. V., със седалище Saarbrücken,
Германия да заплати на адвокат Р. П. сумата от общо 4829,84 лева /четири хиляди осемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците пред въззивната инстанция, на основание чл. 38 ал. 2 ЗА.