Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 208 от 29.07.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 324/2024
Вид
Решение № 208
Подписан
29.07.2024
В сила
20.09.2024
Състав
Диана Георгиева Дякова, Анна Великова, Станимир Тодоров Ангелов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. гр. Добрич, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна В.

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Р.а като разгледа докладваното от Анна В. Въззивно гражданско дело № 20243200500324 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивното производство е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод постъпили две въззивни жалби срещу различни части от решение № 8 от 10.01.2023г. по гр.д.№ 138/2022г. по описа на Районен съд – К.: 1) въззивна жалба с вх. № 314 от 27.01.2023г., подадена от К. В. Ж. с ЕГН ********** от гр. К., ***, чрез адвокат Ю. О., срещу решението, в частта с която е отменен нотариален акт № ***г. на Районен съд - К., вписан с вх. рег. № 160, том 2, стр.

586 на основание чл. 431, ал. 2 ГПК; 2) въззивна жалба с вх. № 367 от 01.02.2023г., подадена от Д. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. К., ***, чрез адвокат П. А., срещу решението, в частта с която е признато за установено по предявения иск от К. В. Ж. срещу Д. Д. Х., че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място, с площ по документ за собственост 528 кв. м., а по скица - 541 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, с номер по предходен план 1101, кв. 38, находящ се в гр. К., ***, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *** на два етажа, със застроена площ от 98 кв.м., обективиран в нотариален акт № ***г. на Районен съд - К., вписан вх. рег. № 160, том 2, стр. 586, е нищожен като симулативен, прикриващ дарение на имота, на основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, както и е прогласена за действителна прикритата сделка – дарение с дарител С. М. М. с ЕГН *** и дарен К. В. Ж. с ЕГН ********** на същия недвижим имот (подробно описан), на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.

Подадена е и въззивна жалба с вх.№ 568/10.02.2024г. от Д. Д. Х. с ЕГН 1

********** от гр. К., ***, чрез адвокат П. А., срещу решение № 11/23.01.2024г., с което е допусната поправка на очевидна грешка в решение № 8 от 10.01.2023г. Тази жалба е предмет на разглеждане сега, след като с определение № 461/10.06.2024г. е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по в.гр.д.№ 324/2024г. в частта по двете въззивни жалби с вх. № 314 от 27.01.2023г. и с вх. № 367 от 01.02.2023г. срещу решение № 8 от 10.01.2023г. по гр.д.№ 138/2022г. по описа на Районен съд – К., до приключване с влязъл в сила акт на производството по въззивна жалба с вх.№ 568/10.02.2024г. срещу решение № 11/23.01.2024г. по гр.д.№ 138/2022г. по описа на Районен съд – К..

Д. Д. Х. обжалва решение № 11/23.01.2024г. по гр.д.№ 138/2022г. по описа на Районен съд – К. като недопустимо с искане за неговото обезсилване и връщане на делото за ново произнасяне от районния съд, евентуално като неправилно. Според жалбоподателя с постановеното решение вътрешното логическо противоречие в акта на първоинстанционния съд не е отстранено, грешката в него не само не е поправена, а е задълбочена. Едно от оплакванията в подадената въззивна жалба срещу поправеното решение се свеждало до това, че в мотивите РС - К. се е произнесъл както по главния иск, така и по евентуалния, като е приел, че и двата иска са основателни. Като резултат районният съд приел, че ищцата е собственик на процесния имот на две отделни взаимноизключващи се основания – сделка и придобивна давност. Това оплакване ОС - Добрич възприел като такова за наличие на очевидна фактическа грешка в решението на РС - К., изразяваща се в това, че липсва диспозитив по изразената в мотивите на съда воля за основателност на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Със сега обжалваното решение РС - К. допълвал диспозитива на решението си от 10.01.2023г. с изявлението, че, с оглед уважаването на иска с правно основание чл. 17, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, не дължи произнасяне по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, който е предявен в условията на евентуалност. Тази поправка, според въззивника, е недопустима и логически неиздържана. Въззивникът счита, че след като РС - К. се е произнесъл по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС в мотивите на решението от 10.01.2023г., обсъдил е събраните по него доказателства и е приел, че той също е основателен, дължи диспозитив, с който уважава иска. Дали подобен диспозитив е допустим или законосъобразен, е въпрос, по който следва да се произнесе въззивният съд по повод подадената въззивна жалба срещу решението, след неговата поправка.

Различното от това произнасяне в диспозитива, според въззивника, е недопустимо, евентуално неправилно.

Насрещната страна К. В. Ж. е подала отговор чрез адвокат Ю. О., с който оспорва жалбата и настоява да не бъде уважавана. Посочила е, че дори съдът за пълнота на решението да се е произнесъл само в мотивите на акта си по евентуалния иск, в диспозитива на решението след поправката му ясно е изразил волята си, като се съобрази, че, според разясненията по т. 18 от ТР 1/04.01.2001г. по тълк.дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, със сила на 2 пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на решението.

Като постави на разглеждане въззивната жалба с вх.№ 568/10.02.2024г., Окръжен съд – Добрич установи следното:

Жалбата е допустима – подадена е от страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен адвокат, в двуседмичния срок, считано от 05.02.2024г. (на дата 19.02.2024г.) и подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд.

Районен съд – К. е сезиран с искова молба на К. В. Ж., с която против Д.

Д. Х. са предявени: главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл.

17, ал. 1 от ЗЗД: за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба на недвижим имот (описан), сключен във формата на нотариален акт № ***г. на Районен съд - К., вписан вх. рег. № 160, том 2, стр. 586, като привиден - прикриващ дарение; за разкриване на прикритата с договора сделка – дарение. В обективно евентуално съединяване с тези искове ищцата е предявила иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 108 от ЗС – за установяване правото й на собственост върху ½ ид.част от недвижимия имот (описан), придобито на основание давностно владение.

Районният съд е постановил решение по съществото на спора - решение № 8 от 10.01.2023г., с което е уважил облигационните искове и е постановил отмяна на нотариален акт № ***г. на РС - К., вписана във вх. рег. № 160, том 2, стр. 586, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК, съответно е разпределил отговорността на страните за разноски.

Срещу това решение, съответно на своя интерес, всяка от страните е подала въззивна жалба. Жалбата с вх. № 367 от 01.02.2023г., подадена от Д. Д.

Х., е насочена срещу частта от решението, с което облигационните искове против него са уважени, но в нея са изложени доводи и срещу разгледан и приет за основателен само в мотивите на решението евентуален иск за установяване правото на собственост на ищцата върху недвижимия имот, с отправено искане за обезсилване на решението, евентуално неговото отменяване. Посочено е, че при предявен от ищцата главен иск за установяване на привидна и прикрита сделка и предявен спрямо него като евентуален (при отхвърляне на главния) иск за установяване, че ищцата е придобила по силата на давностно владение правото на собственост върху идеалната част на ответника от процесния имот, съдът, въпреки че уважил главния иск, разгледал, макар и само в мотивите на решението, и евентуалния, като го приел за основателен. Последното, освен необосновано, правело решението и недопустимо. Поискано е обезсилване, евентуално отменяване на решението. Тези оплаквания във въззивната жалба са възприети от въззивния съд, разглеждащ в.гр.д.№ 412/2023г. по описа на ОС – Добрич като такива за допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка в постановеното решение, изразяваща се във необективиране в диспозитива на акта на формираната от съда в мотивите воля за основателност на евентуалния иск, поради което и с определение № 788/25.09.2023г. е прекратил 3 производството по в.гр.д.№ 412/2023г. и е върнал делото на районния съд с указание за разглеждане и произнасяне по наведените от Д. Д. Х. във въззивна жалба с вх. № 367 от 01.02.2023г. оплаквания за допусната в решение № 8 от 10.01.2023г. по гр.д.№ 138/2022г. очевидна фактическа грешка по реда на чл.

247 от ГПК.

В изпълнение на горното, като е приел, че производството за поправка на очевидна фактическа е инициирано от въззивния съд, с разпореждане № 502/03.10.2023г. районният съд е изпратил на двете страни по спора съобщение с указание да представят писмено становище в едноседмичен срок.

Становище е депозирано от ищцата по делото К. В. Ж. и според него в диспозитива на съдебното решение съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск за придобиване правото на собственост от ищцата касателно процесния имот по давност, което обаче следва да бъде изрично посочено и в този смисъл следвало да бъде произнасянето на съда по реда на чл. 247 от ГПК.

Ответникът по делото Д. Д. Х. не е представил становище.

Със сега обжалваното решение № № 11/23.01.2024г. районният съд е приел, че има допусната очевидна фактическа грешка в решение № 8 от 10.01.2023г., която следва да бъде поправена. Посочил е в съобразителната част на акта, че в решение № 8 от 10.01.2023г. съдът е изложил мотиви за основателност на предявения при условията на евентуалност иск за установяване правото на собственост на ищцата върху недвижимия имот, но липсва произнасяне в диспозитива на постановеното решение по този иск.

Приел е, че липсата на обективирана в диспозитива на решението изразена в мотивите воля на съда по предявения при условията на евентуалност иск за установяване правото на собственост на ищцата върху недвижимия имот съставлява очевидна фактическа грешка и, че са налице основанията на чл. 247 от ГПК. Посочил е, че в процесния случай при условията на евентуално обективно съединяване е предявено едно материално право, като предмет на главния иск, разгледан е главният иск, а съединеният с него евентуален иск се разглежда в зависимост от изхода по главния иск; евентуалният иск за придобиване правото на собственост от ищцата върху имота по давност не следва да бъде разглеждан поради ненастъпване на процесуалните предпоставки за разглеждането му. Съобразил е, че действително са изложени мотиви за основателност на предявения при условията на евентуалност иск за установяване правото на собственост на ищцата върху недвижимия имот, но разглеждането на евентуалния иск се обуславя от неуважаването на главния иск, а в процесния случай с оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне в диспозитива на съдебното решение по предявения при условията на евентуалност иск, което обаче изрично следва да бъде посочено, доколкото съдът се е произнесъл по първоначално предявения иск. По тези съображения съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 8 от 10.01.2023г. по гр.дело № 138/2022г. по описа 4 на Районен съд - К., като е постановил, че с оглед уважаването на предявения установителен иск с правно основание чл. 17, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за установяване нищожността поради привидност на извършената покупкопродажба на недвижим имот и валидността на прикритото с нея дарение, по отношение на предявеният в условия на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаването на ищцата К. В. Ж. за изключителен собственик на недвижимия имот (описан), придобит чрез давностно владение, съдът не дължи произнасяне, поради ненастъпване на процесуалните предпоставки за разглеждането му.

В откритото заседание на 03.07.2024г. по настоящото дело процесуалният представител на въззивника Д. Д. Х. е обосновал, че с решение № 8 от 10.01.2023г. районният съд е разгледал и главните искове и евентуалния иск, намерил е последния за основателен, но по него не се е произнесъл в диспозитив. Посочил е като неправилно това, че в диспозитива на акта няма произнасяне по отношение на евентуалния иск с оглед мотивите на решението, защото в мотивите този иск е разгледан и съдът го е приел за основателен. Произнасянето, според въззивника би било недопустимо, предвид уважаването на главните искове (в какъвто смисъл са изложени и доводи във въззивната жалба срещу решение № 8 от 10.01.2023г.), но щом съдът е разгледал иска и го е намерил за основателен, той дължал диспозитив съответно на така приетото. Уточнил е, че в петитума на въззивната жалба срещу решение № 8 от 10.01.2023г. въззивникът не е отправил искане в тази посока, а посочването на фактите във връзка с разглеждането на евентуалния иск е в аргументиране качеството на съдебното решение на районния съд, но е застъпил позицията, че районният съд е следвало да постанови диспозитив за уважаване на иска за собственост, съобразно изложените от него мотиви.