Решение № 309 от 02.12.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. гр. Добрич, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна В.

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна В. Въззивно гражданско дело № 20243200500324 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба с вх. № 314 от 27.01.2023г. на К. В. Ж. с ЕГН ********** от гр. К., ***, чрез адвокат Ю. Отузбирова, и въззивна жалба с вх. № 367 от 01.02.2023г. на Д. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. К., ***, чрез адвокат П. А., двете срещу решение № 8 от 10.01.2023г. по гр.д.№ 138/2022г. по описа на Районен съд – К., което всяка от страните обжалва според интереса си, а именно:

К. В. Ж. обжалва решението в частта, в която е отменен нотариален акт № 131, том І, дело № ***г. на Районен съд - К., вписан с вх. рег. № 160, том 2, стр. 586, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК;

Д. Д. Х. обжалва решението в частта, в която е признато за установено по предявения иск от К. В. Ж. срещу Д. Д. Х., че договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място, с площ по документ за собственост 528 кв. м., а по скица - 541 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, с номер по предходен план 1101, кв. 38, находящ се в гр. К., ***, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *** на два етажа, със застроена площ от 98 кв.м., обективиран в нотариален акт № 131, том І, дело № ***г. на Районен съд - К., вписан вх. рег. № 160, том 2, стр. 586, е нищожен като симулативен, прикриващ дарение на имота, на основание чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, както и е прогласена за действителна прикритата сделка – дарение с дарител С. М. М. с ЕГН *** и дарен К. В. Ж. с ЕГН ********** на същия недвижим 1 имот (подробно описан), на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.

К. В. Ж. счита решението в обжалваната от нея част за неправилно по съображения да е постановено свръх петитум, доколкото искане за отмяна на нотариалния акт страната не е заявила. Настоява за отмяна на съдебния акт в тази част.

В отговора си по тази жалба Д. Д. Х. изразява становище за нейната основателност по съображения за недопустимост на съдебния акт като постановен свръх петитум. Счита, че решението в тази част следва да се обезсили, а разноските във връзка с обжалването му да останат за сметка на въззивницата, респективно на бюджета на първоинстанционния съд, постановил решение, непоискано от нито една от двете страни.

Д. Д. Х. счита решението в обжалваните от него части за недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, при необоснованост от доказателствата по делото, при несъобразяване на някои от тях, едностранчиво и превратно тълкуване на други, в несъответствие на съдебната практика, включително посочената в него.

Според жалбоподателя решението е и необективно, което потвърждавало основателността на направеното искане за отвод на съдебния състав. Съдът допуснал процесуално нарушение като, без доказателства за пречка за явяване на допуснатия на ищцата свидетел И. Д. Г., във второто съдебно заседание разпитал вместо него друг, воден от нея, свидетел – Д. Б. Ц.. Въпреки, че уважил главния иск, съдът разгледал, макар и само в мотивите на решението, и евентуалния, като го приел за основателен, а това, освен необосновано, правело решението и недопустимо. В обосноваване на жалбата си срещу решението, уважаващо иска по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът отрича приетия от съда правен характер на обратно писмо на представения от ищцата и едностранно съставен от нея документ. Навежда довод и, че съдът допуснал процесуално нарушение като приел въпреки настъпила преклузия представено едва в първото заседание доказателство искова молба от 19.10.1998г., подадена от майката на ищцата - С. М., както и, че неправилно оценил нейната доказателствена стойност като обратно писмо.

В подкрепа възражението си за съставяне за нуждите на делото на твърдяното едностранно обратно писмо от ищцата с недостоверната дата 06.05.1995г. изтъква, че същото не е било дори посочено от С. М. в исковата й молба от 19.10.1998г. В нарушение на чл. 165, ал. 2 от ГПК, при липса на начало на писмено доказателство, съдът допуснал събиране на гласни доказателства, както и не обсъдил същите според тяхното съдържание и във връзка с останалите доказателства, при дължима преценка и за вероятната им заинтересованост, изводима от отношения на фактическо съжителство със свидетеля Д. Д. и по извършване на услуги срещу заплащане със свидетеля Д.

Ц.. Недоказан счита да е и евентуалния иск на ищцата за право на собственост по давност, тъй като ангажираните от нея доказателства установявали само действия на обикновено управление, съответно не установявали ясно и безусловно заявената воля на ищцата пред съсобственика й (неин съпруг до 2

1999г.) да отблъсне неговото владение по недвусмислен начин. Данни за последното водените от ищцата свидетели не изнесли пред съда. Съдът не оценил и невярно посоченото от ищцата, че само тя била плащала данъците за имота, докато по делото било установено, че ответникът заплащал дължимите суми за ½ ид.част от имота, но този факт съдът не коментирал, както и не обсъдил материалите по ч.гр.д.№ 195/1998г. на КРС, от които се установявало, че ответникът е заявил имота като съпружеска имуществена общност в изява на собственическото му отношение. Настоява за обезсилване на решението с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, евентуално пълната му отмяна и произнасяне по същество на спора с отхвърляне на всички искове и присъждане на разноски за двете инстанции.

В отговор К. В. Ж. намира жалбата за неоснователна. Заявените в нея процесуални нарушения при допускане, събиране и обсъждане на гласните доказателства счита за недопуснати от районния съд, като излага и подробни съображения по всяко от оплакванията в жалбата. Изразява становище за наличието на две насрещни волеизявления за симулативност на двете страни по сделката, обективирани в съставеното от нея обратно писмо и в исковата молба на майка и от 1998г., сочещи истинската им воля. Аргументира допустимостта на гласните доказателства относно истинската воля на страните. Счита и, че доводите на жалбоподателя относно евентуалния иск са извън предмета на обжалване, доколкото по него районният съд не се е произнесъл с диспозитив, формиращ сила на пресъдено нещо. Настоява жалбата да не бъде уважавана, а решението – потвърдено, с присъждане на разноските във въззивната инстанция.

Всяка от жалбите е подадена от страна с правен интерес от оспорване на решението в неизгодната за нея част, чрез упълномощен адвокат, в срока по 259, ал. 1 от ГПК - въззивна жалба с вх. № 314 от 27.01.2023г. на дата 27.01.2023г. (преди изтичане на срока с начало 20.01.2023г. и край 03.02.2023г.), въззивна жалба с вх. № 367 от 01.02.2023г. на дата 31.01.2023г.

(по куриер преди изтичане на срока с начало 23.01.2023г. и край 06.02.2023г.).

Двете жалби са допустими.

Жалбите подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на настоящата инстанция – служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – К., в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Решението е недопустимо в обжалваната от К. В. Ж. част, в която е отменен нотариален акт № 131, том І, дело № ***г. на Районен съд - К., 3 вписан с вх. рег. № 160, том 2, стр. 586, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) - посочен от районния съд, чл. 537, ал. 2 от сега действащия ГПК.

Нотариалният акт обективира сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Страните не са отправили искане за отменяване на акта, това е постановено служебно от съда. Отмяната на охранителния акт по чл. 537, ал.

2 от ГПК е законна последица от уважаването на иск за собственост и Според приетото с ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС на отмяна по този ред подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. В тази част съдебният акт е недопустим и подлежи на обезсилване.

Решението е недопустимо и в останалата му обжалвана от Д. Д. Х. част, тъй като е постановено при ненадлежно упражнено право на иск от К. В. Ж. поради неучастието в производството на задължителен необходим другар, като съображенията за този извод на въззивния съд са следните:

Производството по гр.д.№ 138/2022г. по описа на Районен съд – К. е образувано по повод искова молба с вх.№ 1229/27.04.2022г., подадена от К. В.

Ж. с ЕГН ********** от гр. К., ***, уточнена по реда на чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК във въззивното производство с молба вх.№ 2849/03.05.2023г. (по в.гр.д.№ 221/2023г.) и молба вх.№ 4317/03.07.2023г. (по в.гр.д.№ 412/2023г.), с която против Д. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. К., ***, са предявени следните искове: за признаване за установено по отношение на ответника, че сключеният с нотариален акт № 131, том І, дело № ***г. на Районен съд - К., вписан вх. рег. № 160, том 2, стр. 586, между С. М. М. с ЕГН *** и ищцата К.

В. Ж. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място, с площ по документ за собственост 528 кв. м., а по скица - 541 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, с номер по предходен план 1101, кв. 38, находящ се в гр. К., ***, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *** на два етажа, със застроена площ от 98 кв.м., е нищожен като привиден, в хипотеза на относителна привидност и за установяване валидността на прикритата с него сделка – договор за дарение на имота, а в условията на евентуалност – за признаване за установено, че ищцата К. В. Ж. е собственик на недвижимия имот, придобит на основание давностно владение.

Исковете са обосновани със следните обстоятелства: ищцата придобила правото на собственост на дворно място, с площ по документ за собственост 528 кв. м, а по скица - 541 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с номер по предходен план 1101, кв. 38, находящо се в гр. К., ***, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *** на два етажа, със застроена площ от 98 кв.м., по силата на прехвърлителна сделка покупко-продажба, извършена на 06.04.1995г., обективирана в нот. акт № 131, том I, н.дело № ***г. на PC К., вписана с вх. per. № 160, том 2, стр. 586. С влязло в сила на ***г. решение по 4 бр.дело № ***г. на районен съд - К. бракът й с ответника Д. Д. Х. бил прекратен. Имотът бил изцяло нейна собственост, тъй като извършената покупко-продажба от майка й в нейна полза не била такава, а прикривала истинската сделка, която била дарение, според обективната воля на прехвърлителката. За това, че сделката била дарение, а не покупко-продажба, през 1998г. майката на ищцата завела дело срещу нея и Д. Д. Х. - № 231/1998г. по описа на Районен съд - К.. Делото било спряно по взаимно съгласие, по настояване на ответника Х., и след като не било поискано възобновяването му в срок, производството било прекратено. За това, че истинската сделка между ищцата и майка й била дарение, а не покупко-продажба, майка й притежавала обратно писмо от ищцата. По сделката пари не се броили и още при изповядването й страните по нея си оформили обратно писмо, в което обективирали реалната си воля, а именно, че се касае за дарение. Майката на ищцата държала имотът да остане на нея, но за да нямат другите й бъдещи наследници претенции, извършили прехвърлянето на собствеността върху него чрез покупко-продажба. Тъй като била спазена формата за прехвърляне на имота - нотариална, ищцата желае във външния мир тази симулация да бъде прогласена. По евентуално предявения иск са изложени твърдения, че за периода от прехвърляне на имота, а най - вече след прекратяване на брака им през 1999г., изключително и само ищцата стопанисвала къщата и двора, владеела ги, поддържала ги, извършвала всички ремонтни дейности по къщата, вкл. заплащала дължимите данъци. В нито един момент ответникът не се бил противопоставял на това нейно владение, не бил претендирал ползването на имота, не бил пращал покани за получаване обезщетение за лишаване от ползването, тъй като не считал, че притежава процесния имот, а напротив - че същият никога не е бил и не е негов. Ищцата владяла и владеела и понастоящем дворното място с построената върху него жилищна сграда, необезпокоявана от никого, явно, несмущавано, непрекъснато. С тези свои действия обективирала във външния мир намерението си да придобие имота по давност, което и сторила, изпълвайки фактическия състава на чл. 79 ал. 1 от ЗС.