Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10074 от 27.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3702/2026
Вид
Решение № 10074
Подписан
27.05.2026
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.200, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 106 · Кодекс за застраховането
  • чл. 108, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 108, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.390, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.390, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.7, ал.2, т.4 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 10074 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110103702 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „БУЛИТ“ ЕООД срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД.

Предявени са искове с правно основание чл.405 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало застрахователно правоотношение по силата договор за имуществена застраховка „Каско“ при клауза „Пълно каско“ (полица № **** със срок на валидност 22.05.2024 г. – 21.05.2025 г.) за л.а. „Мазерати Гибли“, peг. № ******, по който дължимата застрахователна премия е заплатена.

Твърди, че на 16.02.2025 г. управляващият ищцовото дружество Г.Б.К. паркира автомобила на адрес: гр. ********, а сутринта на следващия ден – 17.02.2025 г. около 09:00 часа установява, че за времето от 21:00 часа на 16.02.2025 г. до 09:00 часа на 17.02.2025 г. неизвестно лице е нанесло множество материални щети по автомобила, за което при застрахователя е образувана щета № ******** по заявление на ищеца от 17.02.2025 г.

Твърди, че стойността за възстановяване на щетите възлиза на сумата 85 740 лв., която надвишава действителната стойност на автомобила към датата на събитието – 60 000 лв. Застрахователят е изплатил сумата 37 377, 34 лв. на 26.09.2025 г., като е налице неизплатен остатък в размер на 22 622, 66 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати: сумата 11 552, 19 евро (22 622, 66 лв.), представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на 1 исковата молба до окончателното изплащане; сумата 2 472, 06 евро (4 834, 92 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 14.03.2025 г. – 11.11.2025 г., представляваща сбор на: сумата 2 787, 84 лв. мораторна лихва върху изплатената сума от 37 377, 34 лв. за периода 14.03.2025 г. – 26.09.2025 г.; сумата 2 047, 08 лв. мораторна лихва върху неизплатения остатък от главницата за периода 14.03.2025 г. – 11.11.2025 г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с който оспорва исковете. Счита, че с изплащане на сумата 37 377, 34 лв. е погасил изцяло задължението си. Твърди, че при наличието на тотална щета ищецът е отказал да прекрати регистрацията на автомобила, поради което дължимото обезщетение е изчислено като 60% от действителната стойност на автомобила, преизчислено впоследствие на 65%. По отношение на претенцията за мораторна лихва оспорва да е изпаднал в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

С протоколно определение от 29.04.2026 г. е допуснато увеличение на размера на предявения иск за главницата до сумата 12 236, 58 евро (23 932, 67 лв.).

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че помежду им е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ при клауза „Пълно каско“ (полица № **** със срок на валидност 22.05.2024 г. – 21.05.2025 г.) за л.а. „Мазерати Гибли“, peг. № ******.

Безспорно е между страните, че застрахованият е изплатил дължимата застрахователна премия в пълен размер.

Безспорно е между страните, че на 16.02.2025 г. управляващият ищцовото дружество Г.Б.К. е паркирал автомобила на адрес: гр. ********, а сутринта на следващия ден – 17.02.2025 г. около 09:00 часа е установил, че за времето от 21:00 часа на 16.02.2025 г. до 09:00 часа на 17.02.2025 г. неизвестно лице е нанесло множество материални щети по автомобила, за което при застрахователя е била образувана щета № ******** по заявление на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение от 17.02.2025 г.

Безспорно е между страните, че на 26.09.2025 г. застрахователят е изплатил сумата 37 377, 34 лв.

Безспорно е между страните, че регистрацията на автомобила не е прекратена.

Установява се от заключението на АТЕ по делото, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени, възлиза 2 на сумата 31 467, 45 евро. Действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие възлиза на сумата 31 347, 31 евро. Стойността на увреждането, определена при условията на тотална щета след приспадане на запазените части в размер на 30%, възлиза на сумата 21 943, 11 евро.

Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че когато възстановяването на едно превозно средство надхвърли неговата действителна стойност, е икономически нецелесъобразно възстановяване на същото. То може да се възстанови, но срещу много по-висока стойност, отколкото е стойността на превозното средство. В този случай от техническа гледна точка се изчислява тотална щета. Вещото лице е посочило, че дори и таванът на автомобила да е за подмяна, ще се увеличи възстановителната стойност, но пак ще е налице тотална щета и нито един от изводите в заключението няма да се промени.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл.405 КЗ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на договора на соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, действителния размер на вредите – обстоятелства, които в случая са налице с оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, които се подкрепят от ангажираните писмени доказателства.

Предвид обстоятелството, че в конкретния случай е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ - с оглед на това, че стойността на разходите, необходими за възстановяването на застрахованото МПС и привеждането му в изправно техническо състояние е по-голяма от определената от АТЕ действителна стойност на същото към момента на събитието, от определената действителна стойност следва да се приспадне стойността на запазените части, които не могат да надвишават 30% от действителната стойност /в посочения смисъл – решение № 165/2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/, какъвто е настоящият случай.

Съобразно изложеното размерът на дължимото обезщетение при тотална щета на увреденото МПС възлиза на сумата 21 943, 11 евро (42 916, 99 лв.).

Безспорно е между страните, че на 26.09.2025 г. застрахователят е изплатил сумата 37 377, 34 лв., с оглед на което е налице непогасен остатък в размер на сумата 2 832, 38 евро (5 539, 65 лв.).

До посочения размер искът се явява основателен, а над тази сума до пълния предявен размер следва да се отхвърли.

Възражението на ответника, че ищецът е отказал да прекрати регистрацията на автомобила, е неотносимо към претенцията за 3 застрахователно обезщетение.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца да докаже съществуването на главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

Установи се по делото наличието на главен дълг, с оглед изводите на съда по предявения иск по чл. 405 КЗ.

В чл. 108, ал. 1 КЗ е регламентирано задължението на застрахователя да се произнесе по претенцията по застраховка по Раздел ІІ, б. „А“, т. 3 от приложение № 1 към КЗ, каквато е настоящата, в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 КЗ.

В случая застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие на 17.02.2025 г. Срокът за произнасяне по щетата е изтекъл на 10.03.2025 г., поради което застрахователят е изпаднал в забава, считано от 11.03.2025 г.

С оглед изложеното и при спазване принципа на диспозитивното начало в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва, както следва: върху заплатената на 26.09.2025 г. сума от 37 377, 34 лв. за периода от 14.03.2025 г. до датата на плащането – 26.09.2025 г. в размер на сумата 1 305, 60 евро, определен по реда на чл. 162 ГПК посредством електронен лихвен калкулатор на НАП; върху неизплатения остатък от 2 832, 38 евро за периода 14.03.2025 г. – 11.11.2025 г. в размер на сумата 236, 60 евро, определен по реда на чл. 162 ГПК посредством електронен лихвен калкулатор на НАП, т.е. общо за мораторна лихва в размер на сумата 1 542, 20 евро за периода 14.03.2025 г. – 11.11.2025 г.

До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до пълния предявен размер – да се отхвърли.

По отношение на възражението на ответника, че ищецът е отказал да прекрати регистрацията на автомобила, съдът намира следното:

Съгласно чл.390, ал.1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.

В случая страните не спорят, че регистрацията на автомобила не е прекратена.

Според актуалната съдебна практика по приложението на чл. 390, ал. 1 КЗ във връзка с изискването ищецът да представи доказателства за дерегистрация на автомобила, за бъде поставен ответникът в забава, това 4 изискване е относимо към доброволното изплащане от застрахователя на обезщетение при условията на тотална щета, т. е. в хипотезата на чл. 108, ал.

1, т. 1 КЗ, което следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ.

Когато застрахователят обаче не е определил или не е изплатил обезщетение в предвидения от КЗ срок или отказва да изплати обезщетение, непредставянето на удостоверение за прекратяване на регистрацията не освобождава застрахователя от задължението за заплащане на лихва /в този смисъл – определение № 2575/28.08.2025 г. по к. т. д. № 844/2025 г. на ВКС; определение № 2170/10.07.2025 г. по к. т. д. № 350/2025 г. на ВКС/.

С оглед изложеното липсата на доказателства за дерегистрация на автомобила е ирелевантна за претенцията за мораторна лихва върху неизплатения остатък от обезщетението.

Що се отнася до доброволно изплатената от застрахователя част от обезщетението, следва да се има предвид, че след преразглеждане на щетата, застрахователят е определил и изплатил, и то след срока за това, обезщетение по експертна оценка, посочвайки, че не е необходимо да бъде прекратявана регистрацията на автомобила, видно от писмо изх. № 100-1321/18.08.2025 г.

От тълкуването на чл. 390, ал. 1 КЗ следва, че изискването за представяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство е относимо само когато застрахователят е взел решение по чл. 108, ал. 1, т. 1 КЗ за изплащане на обезщетение в определен размер и то е платимо при условията на тотална щета. Само тогава застрахованият би могъл да дерегистрира автомобила „поради настъпила тотална щета“. При липса на такова решение не може да се иска застрахованият да дерегистрира автомобила. В случая застрахователят е платил доброволно по експертна оценка, посочвайки изрично, че не е необходимо да бъде прекратявана регистрацията на автомобила. По тази причина застрахователят е в забава по отношение и на доброволно платената част от обезщетението.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 630, 04 евро разноски по делото, съобразно уважената част от исковете

Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 600 евро. От страна на ответника своевременно е заявено възражение за прекомерност. Съдът, като съобрази естеството на спора, вида и обема на осъществената правна защита, броя на проведените ОСЗ (2 бр.), минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (в ред., приложима към датата на сключване на договора за правна защита – 23.03.2026 г. – 1 509, 03 евро), намира възражението за неоснователно.