Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 29.01.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 200/2025
Вид
Решение № 33
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Аделина Тушева, Албена Миронова, Таня Живкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 16,ал.5 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Монтана, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500200 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 250 и чл. 248,ал.1 от ГПК.

С искане , подадено по пощата на 27.11.2025г. , страната по делото Г. Г. е поискал допълване на решение № 230/28.10.2025г. на Окръжен съд Монтана по в.гр.дело № 200/2025г. поописа му с твърдения, че съдът не се е произнесъл по жалбата му по отношение иска с правно основание чл. 108 ЗС, като не е съобразил определението на САС, според което с въззивната жалба е обжалвано решение № 5/08.01.2024г. по гр.дело № 1714/2022г. на ЛРС в цялост.

Със същото искане е поискал правилно да изчислят присъдените му разноски, като бъдат отменени разноските, присъдени на ответниците, които е заплатил след частична отмяна от МОС на решението на ЛРС.

Молбата е адресирана до Апелативен съд София чрез Окръжен съд Монтана, като копие от същата е подадено и в Апелативен съд София, който с писмо от 01.12.2025г. я е изпратил на Окръжен съд Монтана по компетентност.

Компетентен да се произнесе по искания за допълване на решение и такива за изменение на решение в частта за разноските е съдът постановил съответното решение, а това в случая е Окръжен съд Монтана.

Въззиваемите страни К. С. и А. *ЕООД, при надлежно връчен препис от молбата на 22.12.2025г., не са изразили становище.

1

По искането с правно основание чл. 250,ал.1 ГПК:

Съдът намира искането за допълване въззивното решение за допустимо, но неоснователно.

Предмет на въззивен контрол за законосъобразност съобразно подадената от Г.Г. въззивна жалба, по която е образувано въззивното производство , е Решение № 243 от 19.08.2024г. на РС Лом, постановено по гр.дело № 1714/2022г. по описа му. Това е видно както от заглавната част на въззивната жалба, където е посочено, че е срещу Решение № 243/19.08.2024г., така и в искането към същата, с което жалбоподателят е поискал от въззивния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Решение № 243 от 19.08.2024г. по гр.дело № 1714/2022г. по описа на РС Лом.

С определението на САС № 1666/24.06.2025г. по ч.гр.дело № 1671/2025г. апелативният съд е отменил определението на МОС, с което се оставя без разглеждане депозираната от Г. Г. от гр. *въззивна жалба срещу решение от 19.08.2024 г., по гр.дело № 1714/22 г. на РС - Лом, в частта по отношение на исковете с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и е върнал делото на Окръжен съд – Монтана за продължаване на процесуалните действия чрез произнасяне по депозираната въззивна жалба в нейната цялост. В мотивите си апелативният съд е приел, че въпреки че във въззивната жалба жалбоподателят Г. Г. – ищец в първоинстанционното производство, е посочил , че обжалва отделни части от решение от 19.08.2024 г. по гр.дело № 1714/22 г. на РС- Лом, в петитума на същата е завил ясно и недвусмислено, че претендира неговата пълна отмяна от въззивния съд. Прието е, че Окръжен съд Монтана валидно и допустимо е сезиран с въззивна жалба, в която е наведено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение в неговата цялост. Относно обстоятелството, че във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на предходни съдебни решения, постановени по същото първоинстанционно производство /решение от 08.01.2022 г. по гр.дело № 1714/22 г. на РСЛом, / е прието в определението на САС, че това не обосновава недопустимост на въззивната жалба, тъй като е въпрос, който следва да бъде обсъден от въззивния съд в мотивите на постановения от него съдебен акт по съществото на спора.

При така развитите от апелативния съд съображения за отмяна определението на МОС във връзка с допустимостта на жалбата, то е несъмнено , че предмет на въззивно обжалване с подадената въззивна жалба е единствено постановеното от РС Лом решение № 243/19.08.2024г. по гр.дело № 1714/2022г. по описа му.

От съдържанието на Решение № 243/19.08.2024г. е видно, че то е постановено по искове с правно основание чл. 26,ал.2 ЗЗД – прогласяване за нищожни, поради липса на съгласие процесните договори и по чл. 16,ал.5 ЗЗД за увеличение арендното плащане по договор за наем вписан в CB *, дв. вх.рег. № */28.08.2019 г., акт. № *, т *, сключен с «А. *“ ЕООД като наемател и К. С. като наемодател за стопанската 2021/2022г. на 85 лева за дка площ. Произнасяне с това решение по искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, чл.

108 от ЗС и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД-нищожност на договори за наем поради противоречие с добрите нрави с това решение няма, поради което и въззивният съд , сезиран с жалба срещу 2

Решение № 243/19.08.2024г. на ЛРС няма законово основание да се произнасяне по искове, които първостепенният съд с обжалваното решение не е разглеждал. Изрично в определението на Апелативен съд София, на което се позовава молителят е посочено, че предмет на обжалване с въззивната жалба е именно Решение № 243/19.08.2024г. .

С решението си № 230/28.10.2025г. въззивният съд се произнесъл именно по Решение № 243/19.08.2024г. на РС Лом, съобразявайки исковете, които първостепенният съд е разгледал с това решение, поради което и непълнота по смисъла на чл. 250,ал.1 ГПК не е налице. Съобразявайки мотивите на определението на САС, а именно, че по наведените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на предходни съдебни решения, постановени по същото първоинстанционно производство /решение от 08.01.2022 г. по гр.дело № 1714/22 г. на РС- Лом, / , въззивният съд следва да обсъди в мотивите на постановения от него съдебен акт по съществото на спора, то въззивният съд подробно в решението си е проследил хронологията на производството пред РС Лом по подадената искова молба, предявените искове и наличието на влязло в сила решение по исковете с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 26,ал.1,т.3 ЗЗД, които не са били предмет на разглеждане с обжалваното в настоящето производство решение № 243/19.08.2024г..

Твърденията в искането за допълване на решението, че в определението си САС е посочил, че е обжалвал в цялост решение № 5/08.01.2024г. по гр.дело № 1714/2022г. на ЛРС не се установяват от съдържанието и диспозитива на определение № 1666/24.06.2025г. на САС.

Предвид гореизложеното не е налице твърдяната непълнота на въззивното решение , поради което и молбата за допълване на постановеното въззивно решение е неоснователна.

По искането с правно основание чл. 248,ал.1 ГПК, съдът приема следното:

С въззивното решение, след отмяна решение № 243/19.08.2024г. на ЛРС относно иска с правно основание чл. 16,ал.5 ЗАЗ и постановяване на ново решение, с което този иск на Г. Г. е уважен, съдът на основание чл. 78,ал.1 ГПК е присъдил на Г. Г. разноски за първоинстанционното производство в размер на 121.58 лева платена държавна такса и 250 лева разноски за вещо лице, както и такива за въззивното производство -60.79 лева платена държавна такса и 1100 лева платено адвокатско възнаграждение. В молбата си Г. Г. не сочи в какво се състои според него неправилното изчисляване на тези разноски. Твърдението, че съдът е следвало да отмени разноски, които са присъдени на ответниците е неоснователно.

Видно от решение № 243/19.08.2024г. , което е било предмет на въззивно обжалване, в него произнасяне от първостепенният съд по разноски в полза на ответниците липсва, поради което и не е налице акт на първоинстанционния съд, който да подлежи на отмяна от въззивния съд като последица от уважаване иска с правно основание чл. 16,ал.5 ЗАЗ.

Настоящето решение не подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 250,ал.3 ГПК решението за допълване подлежи на обжалване по общия ред, т.е доколкото и решението, за чието допълване е била подадена молба, подлежи на 3 обжалване.

Аналогична е и разпоредбата на чл. 248,ал.3 ГПК – акта на съда, с който се произнася по искане за изменение решение в частта за разноските, се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая въззивното решение № 230/28.10.2025г. не подлежи на касационно обжалване, поради което и настоящето решение също не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 250 и чл. 248,ал.1 от ГПК , съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от Г. Г. искане с вх. № 5407/5724 от 01.12.2025г. за допълване постановеното на 28.10.2025г. решение № 230 по в.гр.дело № 200 /2025г. , като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от Г. Г. искане с вх. № 5407/5724 от 01.12.2025г. за изменение постановеното на 28.10.2025г. решение № 230 по в.гр.дело № 200 /2025г. в частта за разноските , като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4