Решение № 230 от 28.10.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Монтана, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500200 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Г.

Г. Г. вх. № 7604/26.09.2024г. , подадена срещу Решение № 243/19.08.2024г. на РС Лом постановено по гр.дело № 1714/2022г. .

С решение № 243/19.08.2024г. РС Лом е отхвърлил като неоснователен иска на Г. Г. Г. против К. М. С. и „А.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД - за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на: Договор за наем, вписан в CB-Лом дв. вх.рег. № 5167/28.08.2019 г., акт. № 189, т 7, в сила от 1.10.2022 г., Договор за наем, вписан в CB-Лом с дв. вх.рег. № 5168/ 28.08.2019 г., акт. № 190, т 7, в сила от 1.10.2025 г., Договор за наем, вписан в CB-Лом с дв. вх.рег. № 5169/ 28.08.2019 г., акт. № 191, т 7, в сила от 1.10.2028 г., Договор за наем, вписан в CB-Лом дв. вх.рег. № 1850/30.03.2021 г., акт. № 229, т 3, в сила от 1.10.2031 г., Договор за наем, вписан в CB-Лом с дв. вх.рег. № 1849/30.03.2021 г., акт. № 228, т 3, в сила от 1.10.2036 г. и Договор за аренда, вписан в CBЛом с дв. вх.рег. № 5565/02.08.2022 г., акт № 16, т 10, в сила от 01.10.2023 г..

Със същото решение е отхвърлен иск на Г. Г. Г. против К. М. С. и „А.“ ЕООД по чл.

16, ал. 5 от ЗАЗ - за изменение на Договор за наем, вписан в CB-Лом, дв. вх.рег. № 5166/28.08.2019 г., акт. № 188, т 7, сключен с «А.“ ЕООД като наемател и К. М. С. като наемодател, в частта относно размера на уговореното арендно плащане, за увеличение на арендното плащане за стопанската 2021-2022 г. за имота, предмет на договора за наем, на 85 лв./дка предоставена площ, като неоснователен.

1

Твърди се във въззивната жалба, че предмет на обжалване са части от решението, които жалбоподателят счита за неправилни. Излага доводи, че иск по чл. 124,ал.1 ГПК срещу физическото лице К. М.С. не е предявявал и решението на РС Лом тази му част е недопустимо, евентуално неправилно, като неправилно са присъдени разноски на К. С. като ответник по иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, както и на К. ЕООД като ответник по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Излага пространни доводи относно иска с правно основание чл. 26 ЗЗД за нищожност на договори поради накърняване на добрите нрави, като твърди, че заобикалянето на закона е елемент от противоречието с добрите нрави и по това заявено от него основание за нищожност районният съд не се е произнесъл. Изрично сочи във въззивната жалба, че не обжалва решението на РС Лом в частта, с която се е произнесъл по иск по чл. 26 ЗЗД на основание липса на съгласие, включ. аргументите, че Г. Г. не е страна по договорите. Поддържа неправилност на решението на РС Лом в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от него иск с правно основание чл. 16 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ за изменение наемната цена , дължима по договор за наем с твърдения, че съдът неправилно е тълкувал сключения договор за наем, съответно неправилно е приел, че същият няма характер на договор за аренда. Изложени са съображения за установена средна арендна цена по договора за стопанската 2021/2022г. на 85 лева на дка. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 16 ЗАЗ и се постанови ново, с което размера на рентното плащане за стопанската 2021/2022г. се измени на сумата 85 лева за дка площ със съответното изменение относно дължимите з производството по този иск разноски.

Въззиваемите страни К. М. С. и А. ЕООД, с подадени в срок чрез адвокат Р. Б. писмени отговори с идентично съдържание, оспорват жалбата като неоснователна.

Претендират разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок от надлежна страна. Същата е допустима за разглеждане в нейната цялост предвид постановеното от Апелативен съд София по в.ч.гр.дело № 1671/2025г. определение № 1666 от 24.06.2025г. , с което е отменено като неправилно определение № 305/10.04.2024г. на МОС в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на Г.

Г. Г. в частите, с които са наведени доводи по отношение произнасянето на РС Лом по гр.дело № 1714/2022г. по описа му относно исковете с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 26,ал.1 ЗЗД –противоречие на договори за наем с добрите нрави.

Предмет на разглеждане в настоящето въззивно производство е и частна жалба на Г.

Г. Г., подаден в срок срещу разпореждане № 1497/10.07.2024г. на РС Лом по гр.дело № 1714/2022г., с което съдът на основание решение № 5/08.01.2024г. е издал на К. С. и на А.

ЕООД изпълнителни листа за присъдените им с това решение разноски.

Предмет на разглеждане в настоящето производство е и частна жалба на Г. Г. Г., подадена в срок срещу Определение № 132/30.01.2025г., с което съдът е оставил без разглеждане молбата му с правно основание чл. 250,ал.1 ГПК за допълване Решение 5/08.01.2024г. .

2

По всяка от частните жалби са подадени отговори от насрещните страни с доводи за неоснователност и претенции за разноски.

Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт Решение № 243/19.08.2024г. по гр.дело № 1714/2022г. по описа на РС Лом във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г. Г. Г., подадена на 21.09.2022г. срещу К. М. С. от село З. и търговското дружество А. ЕООД, с. З., с която са предявени обективно и субективно съединени няколко иска, както следва:

- иск по чл. 124, ал. 1 ГПК против К. М. С. за признаване за установено по отношение на К. М. С. , че ищецът Г. Г. Г. е собственик на новообразуван поземлен имот с идентификатор № ***.215 по КККР на с. Д. с площ 24232, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, образуван от имот с идентификатор № ***.6 с площ от 55263 кв.м.;

-иск по чл. 108 ЗС против „А.“ ЕООД - за признаване за установено по отношение на „А.“ ЕООД, че ищецът е собственик на новообразуван поземлен имот с идентификатор № ***.215 по КККР на с. Д. и осъждане на ответника да предаде владението върху имота;

- искове против К. М. С. и „А.“ ЕООД по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността поради накърняване на добрите нрави и по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на: Договор за наем, вписан в CB-Лом дв. вх.рег. № 5167/28.08.2019 г., акт. № 189, т 7, в сила от 1.10.2022 г., Договор за наем, вписан в CBЛом с дв. вх.рег. № 5168/ 28.08.2019 г., акт. № 190, т 7, в сила от 1.10.2025 г., Договор за наем, вписан в CB-Лом с дв. вх.рег. № 5169/ 28.08.2019 г., акт. № 191, т 7, в сила от 1.10.2028 г., Договор за наем, вписан в CB-Лом дв. вх.рег. № 1850/30.03.2021 г., акт. № 229, т 3, в сила от 1.10.2031 г., Договор за наем, вписан в CB-Лом с дв. вх.рег. № 1849/30.03.2021 г., акт. № 228, т 3, в сила от 1.10.2036 г. и Договор за аренда, вписан в CBЛом с дв. вх.рег. № 5565/02.08.2022 г., акт № 16, т 10, в сила от 01.10.2023 г.;

-иск по чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ против К. М. С. и „А.“ ЕООД за изменение на Договор за наем, вписан в CB Лом, дв. вх.рег. № 5166/28.08.2019 г., акт. № 188, т 7, сключен с «А.“ ЕООД като наемател и К. М. С. като наемодател, в частта относно размера на уговореното арендно плащане, като се увеличи дължимото арендно плащане за стопанската 2021-2022 г. за имота, предмет на договора, на 85 лв./дка предоставена площ.

Така заявените искове и правното им основание са посочени в съобщения на страните с определението по чл. 140 ГПК проект на доклад по чл. 146,ал.1 ГПК от РС Лом, 3 като в първото съдебно заседание, проведено на 11.07.2023г. изрично е заявено от ищеца Г.

Г. Г., че не възразява по проекта за доклад с искане да се обяви за окончателен, като съдът с протоколно определение е обявил за окончателен проекта на доклад по чл. 146,ал.1 ГПК, обективиран в определение от 05.06.2023г. .

След провеждане на съдебно дирене и събиране на допуснатите доказателства по делото е постановено Решение № 5 от 08.01.2024г. , с което е уважен предявения срещу К.

М. С. установителен иск за собственост на Г. Г. по отношение процесния имот в село Д..

По иска с правно основание чл. 108 ЗС срещу А. ЕООД е признато за установено, че ищецът е собственик на процесния имот в село Д., като е отхвърлен иска за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имота.

Искът с правно основание чл. 26,ал.2,изр. 1,пр.2 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради липса на съгласие на процесните договори е оставен без разглеждане и в тази част производството е прекратено.

Искът с правно основание чл. 26,ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради нарушаване добрите нрави процесните договори е отхвърлен като неоснователен.

Искът с правно основание чл. 16,ал.5 ЗАЗ е оставен без разглеждане като недопустим и производството в тази част е прекратено.

С решението от 08.01.2024г. ищецът е осъден да заплати на всеки от ответниците по 1603.95 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Така постановеното решение е било предмет на въззивен контрол по жалба на Г. Г. Г., по която е образувано в.гр.дело № 184/2024г. по описа на Окръжен съд Монтана. С решение № 178/27.06.2024г. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение № 5/08.01.2024г. в частите, с които двата иска са оставени без разглеждане и в тези части делото е върнато на РС Лом за разглеждане исковете по същество. С въззивното решение е потвърдено решението на РС Лом в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 26,ал.1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради противоречие с добрите нрави процесните договори.

Потвърдено е и в частта относно присъдените разноски, като относно исковете по чл.

124,ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС е прието, че решението на ЛРС като необжалвано е влязло в сила.

Въззивното решение № 178/27.06.2024г. е влязло в сила на датата на постановяването му, поради това, че е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, така както е посочено в него. На 08.08.2024г. жалбоподателят Г. Г. Г. е подал молба до въззивния съд с искане да допълни решението си по отношение произнасяне по ревандикационния иск с правно основание чл. 108 ЗС. С определение № 644/23.10.2024г. по в.гр.дело № 184/2024г. МОС е приел молбата с правно основание чл. 250,ал.1 ГПК за недопустима за разглеждане като просрочена. Това определение е връчено на Г. Г. Г. на 31.10.2024г. чрез пълномощник адвокат В. П.. Не е обжалвано в указания едноседмичен срок и е влязло в сила, като искането на Г. Г. Г. от 04.11.2024г. за продължаване срока за обжалване е оставено без уважение на основание чл. 63,ал.3 ГПК с определение № 680/05.11.2024г. . Това определение е връчено на Г. Г. Г. на 12.11.2024г., не е обжалвано и е влязло в сила.

4

Делото е върнато на РС Лом за произнасяне по същество по отношение на исковете с правно основание чл. 26,ал.2 ЗЗД – прогласяване за нищожни, поради липса на съгласие процесните договори и по чл. 16,ал.5 ЗЗД за увеличение арендното плащане по договор за наем вписан в CB Лом, дв. вх.рег. № 5166/28.08.2019 г., акт. № 188, т 7, сключен с «А.“ ЕООД като наемател и К. М. С. като наемодател за стопанската 2021/2022г. на 85 лева за дка площ.

След връщане на делото е постановено обжалваното с въззивната жалба вх. № 7604/26.09.2024г. на Г. Г. Г. Решение № 243/19.08.2024г. на РС Лом по гр.дело № 1714/2022г.

., по която жалба е образувано настоящето въззивно производство.

С решение № 243/19.08.2024г. РС Лом се е произнесъл по исковете за прогласяване нищожност на договори поради липса на съгласие и за увеличение размера на арендното плащане по договора за наем от 28.08.2019г. като е приел и двата иска за неоснователни, поради което и ги е отхвърлил.