Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 621 от 12.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 197/2025
Вид
Решение № 621
Подписан
12.01.2026
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110100197 по описа за 2025 година

С искова молба вх. № 336/02.01.2025г. ищецът И. В. В. е предявил срещу ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД следните искове: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК против „Кеш кредит мобайл“ ЕАД за прогласяване за нищожен на целия договор за предоставяне на потребителски кредит ******** г. поради противоречие със закона, а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 60.59лв., представляваща недължимо платена за периода 04.02.2023 г. до 04.04.2023 г. от ищеца сума за възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 4 от договор за предоставяне на потребителски кредит ******** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2025г., до окончателното плащане.

С исковата молба ищецът И. В. В. е предявил срещу ответника „Кредит гаранция“ ЕООД следните искове: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК против „Кредит гаранция“ ЕООД за прогласяване за нищожен на целия договор за възлагане на поръчителство от 04.01.2023 г. - поради заобикаляне на закона; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника „Кредит гаранция“ ЕООД, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 311.76лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчителство по чл. 2, ал. 1 от договор за възлагане на поръчителство от 04.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2025г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит ******** г., въз основа на който на ищеца е предоставена сума в общ размер от 1000 лв., с кредитен лимит от 6000 лв., със 1 задължение да я върне на три месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване на 04.04.2023 г., при посочен годишен лихвен процент от 36.00%, като годишният процент на разходите съгласно Приложение № 1 е 42.16%. Твърди, че в ГПР следва да бъдат включени освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. Поддържа, че тези суми не са включени в ГПР, като в случай на включването им би се надхвърлил многократно предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение, което било предоставено от втория ответник „Кредит гаранция“ ЕООД чрез сключване на договор за поръчителство, за което е определено възнаграждение в размер на 311.76 лева, който разход е следвало да бъде включен в ГПР по кредита. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради неверен ГПР, посочен единствено като цифрова величина, различен от действително приложеният, доколкото дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, като ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания и разходи, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Поддържа, че на връщане подлежи само чистата стойност на кредита в размер на 1000 лева, а платеното над тази сума е получено от ответника при изначална липса на основание с оглед недействителността на договорите, поради което подлежи на връщане.

Възнаграждението по гаранционната сделка представлявало разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Сключването на този договор за допълнителна услуга твърди да е задължително условие за получаване на кредита, както и предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество. Излага, че целта за сключването на договора за предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва, с оглед на което е налице заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че от сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба ищецът е заплатил всички задължения по договора, като с оглед недействителността на договора, сумите за договорна лихва в размер на 60.59 лева, както и възнаграждение за предоставено поръчителство в размер на 311.76 лева са получени от ответниците без правно основание. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД. Признава обстоятелството, че между страните е бил сключен процесният договор за кредит с посочените в исковата молба параметри, в т.ч. и ГПР в размер на 42,16%, по който ищецът е усвоил сумата от 1000 лева. Връщането на кредита следвало да стане на три вноски, всяка в размер на 353,53 лева, което било изпълнено от ищеца и кредитът бил изцяло изплатен. Общата сума, която е заплатена от ищеца, възлиза на 1060,59 лева, която включва 1000 лева - главница и 60,59 лева – възнаградителна лихва.

Поддържа, че договорът е сключен при спазване на всички задължителни елементи, посочени в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и че в договора е уговорен размер на ГПР от 2

42.16 %. Излага доводи, че законодателят не изисква от кредитора да предостави методика или начина на изчисляване на ГПР, а „допусканията“, които са използвани за неговото изчисляване, като на базата на допусканията и конкретните параметри на кредита ГПР може да бъде изчислен посредством законоустановената в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула за изчисляване. Сочи, че не разполага с информация общи разходи по кредита да са били договаряни от страна на потребителя, както и да са заплащани от него, поради което и възнаграждението на поръчителя не е включено в размера на ГПР. Поддържа, че с подписването на договор за поръчителство не се заобикаля нормата н чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредит гаранция“ ЕООД, в който признава иска. Прави искане да бъде постановено решение, съобразно направеното признание. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен препис на договор за потребителски кредит № ***** от 04.01.2023г., от който се установява, че на посочената дата между И. В. В.

(кредитополучател) и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит. В чл. 1, ал. 1 от него е посочено, че дружеството предоставя на кредитополучателя описания в договора потребителски кредит под формата на кредит тип „кредитна линия“, а кредитополучателят го усвоява при предвидените условия и срок в съответствие с ОУ. Описано е, че кредитополучателят може да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка на кредитоспособността. В чл. 1, ал. 2 е предвидено, че кредитополучателят се задължава в 5дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да осигури като обезпечение по кредита поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500лв., одобрено от кредитодателя дружество – поръчител; или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка съгласно списък на одобрени банки. В ал. 4 са предвидени параметрите на кредита – минимална усвоена сума – 200лв., кредитен лимит – 6000лв., лихвен процент по кредита – 36,00%, условия за издължаване – анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума. Относно годишния процент на разходите е посочено, че размерът му за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в приложение № 1, представляващо неразделна част от настоящия договор, а общата сума, дължима от потребителя е съгласно погасителния план за всяка усвоена сума.

В представения погасителен план към договора е уговорено, че страните се съгласяват, че същият има силата на споразумение между тях относно размера на усвоената сума от 1000 лева за срок от 3 месеца, отпусната по искане за усвояване на сума по кредит тип 3

„Кредитна линия“ № 100520096. Вноските по Договора за кредит ще бъдат погасени в размер и срок съгласно погасителния план, като за периода 04.02.2023 г. – 04.04.2024 г. се дължало ежемесечно погасяване на кредита в размер на 353,53 лв., от която главница и лихва. Няма дължими от потребителя такси. Общата дължима сума е в размер на 1060,59 лева.

Представено е искане № 100520096/04.01.2023 г. за усвояване на сума по кредит тип „Кредитна линия“ за сумата 1000 лева и срок на погасяване 3 месеца.

Представен е също така и договор за възлагане на поръчителство от 04.01.2023г., от който се установява, че „Кредит Гаранция“ ЕООД се е задължил да отговаря солидарно за всички задължения на И. В. В. при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ***** от 04.01.2023г. сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. В чл.

1, ал. 2 е уговорено, че този договор влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие, само ако кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с ,инимално месечно възнаграждение в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка съгласно списък. В чл. 2, ал. 1 и ал. 2 е предвидено, че размерът на възнаграждението на поръчителя е определено в погасителен план, а според представения погасителен план това възнаграждение е в размер на 311,76 лева, платимо на 3 равни месечни вноски от по 103,92 лева с падежи, съвпадащи с падежите на месечните вноски по договора за потребителски кредит.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона; обективно съединени с обусловени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит и договор за поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, включващи процесните клаузи, предвиждащи задължение за предоставяне на обезпечение (трето лице или банкова гаранция), както и клаузата, определяща размера на ГПР. В тежест на ответниците е да докажат валидността на договорите за кредит и поръчителство и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит ******** г. и договор за 4 поръчителство от 04.01.2023г. с твърдените клаузи, в който случай ответниците следва да докажат, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи, предвиждащи задължение за предоставяне в посочен в договора срок на обезпечение (трето лице или банкова гаранция), както и клаузата, определяща размера на ГПР, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е налице заобикаляне на закона.