Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 836 от 21.02.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 5358/2023
Вид
Определение № 836
Подписан
21.02.2025
В сила
21.02.2025
Състав
Владимир Йорданов, Хрипсиме Мъгърдичян, Димитър Димитров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836 гр. София, 21.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002105358 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците О. В. Т. и Т. К. Ц. срещу въззивно решение № 1091 от 17.08.2023 год., постановено по в. гр. дело № 1891/2022 год. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 7272 от 28.10.2019 год., постановено по гр. дело № 751/2016 год. по описа на Софийски градски съд, І-9 с-в, с което е обявен за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД спрямо В. В. Г. брачен договор от 22.12.2014 год., сключен между К. В. Ц. и О. В. Т., вписан в служба по вписванията под № , том , рег. № , с който първият ответник прехвърля в изключителна собственост на втория ответник собствената си / ид. част от недвижими имоти, придобити по време на брака: 1/ АПАРТАМЕНТ № , находящ се в гр. С., Община С., ул. П. ш.“ № , ет. , с площ от кв.м., състоящ се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници на имота: коридор, апартамент № , двор, улица апартамент № , заедно с прилежащото към апартамента М № , находящо се в същата сграда на сутеренно ниво кота минус м., с площ от кв.м., при съседи: мазе № , двор, мазе № и коридор, заедно със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ с площ от кв.м., представляващ УПИ , в кв. по плана на гр. С., м. "Г. М.-П.-Р.", при граници: ул. „П. ш.“, УПИ , ; УПИ , , и УПИ и / П. Г.№ , с площ от кв.м., разположен в сутерена на монолитна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „П. ш.“ № , при граници: мазе № , мазе № , коридор, пътека и подземен гараж № , заедно със съответните принадлежащи към гаража 1 идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място и е обявен за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД спрямо В. В. Г. договор за дарение от 0. год., сключен между О. В. Т. и Т. К. Ц. с нотариален акт № , т. , рег. № , дело № 1927/2015 год. по описа на нотариус Д. Д., на ид.ч. от / ид.ч. от следния недвижим имот: А. № , находящ се в гр. С., Община С., ул. П. ш.“ № , ет. , с площ от кв.м., състоящ се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници на имота: коридор, апартамент № , двор, улица и апартамент № , заедно с прилежащото към апартамента М. № , находящо се в същата сграда на сутеренно ниво кота минус м., с площ от кв.м., при съседи: мазе № , двор, мазе № и коридор, заедно със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ с площ от кв.м., представляващ УПИ , в кв. по плана на гр. С., м. "Г. М.-П.-Р.", при граници: ул. „П. ш.“, УПИ , УПИ , , и УПИ .

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че при извършване на верига от увреждащи сделки се касае за отделни искове поради разлика в петитума на претенциите и страните по тях. Предявеният по делото основен иск бил за обявяване недействителността на брачния договор от 22.12.2014 год. С уточняваща молба от 18.12.2022 год., подадена във въззивното производство, при повторно разглеждане на делото, ищецът бил разширил предмета на делото, като бил предявил нов иск по отношение на втората сделка – договора за дарение. Следователно с иск за обявяване недействителността на втората разпоредителна следка първоинстанционният съд не бил сезиран – видно от решение № 68 от 24.06.2022 год. на ВКС по гр. дело № 2019/2021 год., ІV г. о., с което е обезсилено първото въззивно решение. Разглеждането от въззивния съд на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД с предмет дарението на / ид.ч. от процесния имот било лишило ответниците от възможността да осъществят правото си на защита на една съдебна инстанция. Сезирането на съда с нов иск едва във въззивната инстанция не можело да се приеме за отстраняване на нередовност на исковата молба. В случая въззивният съд не се бил произнесъл по възражението на ответниците за недопустимостта на този иск /становище от 25.11.2022 год./. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не бил допуснал до разглеждане и не се произнесъл по направеното от ответниците възражение за 2 погасителна давност по отношение на втората разпоредителна сделка. Дарението било извършено на 07.12.2015 год., от която дата започвал да тече давностният срок, а уточняваща молба на ищеца, с която била предявена претенцията, била подадена на 18.10.2022 год. Неправилни били изводите на въззивния съд, че възражението за личен принос на ответницата О. Т. е преклудирано, както и че не следва да бъдат кредитирани събраните гласни доказателства във връзка с това обстоятелство.

Въззивният съд бил допуснал нарушение на чл. 15, ал. 1 – 6 от Закона за закрила на детето.

В изложението на касаторите по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, като е поставен следния правен въпрос: Допустимо ли е разглеждането на новопредявен иск във въззивното производство; съставлява ли това разглеждане на този иск на една съдебна инстанция и лишава ли ответниците от възможността да осъществят защитата на правата си?

В изложението са формулирани и следните правни въпроси, за които се поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора:

1/ Конституирането на ответник при иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, но непредявяването на иск по отношение на сделката, в която той участва, счита ли се за нередовност на исковата молба или е пропуск на кредитора да предяви иск за обявяване на относителна недействителност на цялата поредица от сделки?

2/ Може ли да бъде саниран пропускът на кредитора да заведе иск и по отношение на втората разпоредителна сделка при иск по чл. 135 ЗЗД, след като искът му по отношение на първата сделка вече е предявен и разгледан? Счита ли се искът по отношение на втората разпоредителна сделка, предявен пред въззивния съд при повторното разглеждане на делото, за новопредявен иск?

3/ При отстраняване на нередовност на исковата молба във въззивното производство при повторно разглеждане на делото, с което на практика се предявява нов иск с ново правно основание, който предстои да бъде разгледан, кога се преклудират възраженията на ответниците за погасителна и придобивна давност?

4/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото, които имат значение за решението по делото?

5/ Длъжен ли е съдът да допусне събиране на нови доказателства, поискани от ответниците, при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция, след като при отстраняване на нередовност на исковата молба ищецът е въвел за разглеждане нов иск, който следва да бъде разглеждан?

3

6/ Съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението от въззивния съд на указанията, дадени от ВКС, при повторното разглеждане на делото да бъде сезирана на основание чл. 15, ал. 1 – 6 ЗЗДетето компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене на малолетното дете и липсата на становище и социален доклад по делото при иск по чл. 135 ЗЗД?

7/ Съставлява ли увреждане на кредитора действието на разпореждане, по повод развод, с несеквестируемо имущество, представляващо семейно жилище, извършено в полза на малолетните деца от брака, от което кредиторът не би могъл да се удовлетвори?

8/ Защитата на интересите на малолетните деца при предстоящ развод и придобиване на семейното жилище от майката може ли да бъде счетено за действие, което уврежда кредиторите на бащата?.

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че въпросите от т. 1 до т. 5 от изложението са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 264 от 18.12.2013 год. на ВКС по гр. дело № 915/2012 год., ІV г. о., ГК, решение № 1302 от 12.11.2008 год. на ВКС по гр. дело № 5625/2007 год., V г. о., ГК, решение № 537 от 17.12.2012 год. на ВКС по гр. дело № 214/2012 год., ІV г. о., ГК, определение № 492 от 28.07.2017 год. на ВКС по т. дело № 711/2017 год., ІІ т. о., ТК и определение № 1051 от 05.10.2012 год. на ВКС по гр. дело № 214/2012 год., ІV г. о., ГК, а останалите въпроси – от т. 6 до т. 8, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба В. В. Г. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е допустимо и правилно.

Обжалваното решение е постановено след повторно разглеждане на делото от въззивния съд – с решение №68 от 24.06.2022 год. на ВКС по гр. дело №2019/2021 год., ІV г. о., ГК, е обезсилено първото въззивно решение и делото е върнато на друг състав на Апелативен съд – София за отстраняване нередовностите на исковата молба по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу О. В. Т. и Т. К. Ц., за прогласяване за недействителен по отношение на ищеца на сключения на 07.12.2015 год. договор за дарение, както и за съобразяване на правилото на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е посочил, че в изпълнение на указанията на ВКС, дадени с горепосоченото решение, е оставил исковата молба без движение, като на 18.10.2022 год. ищецът е депозирал молба, с която е уточнил, че както брачния договор, сключен на 22.12.2014 год. между първите двама ответници К. В. Ц. и О. В. Т., така и последващия договор за дарение от 07.12.2015 год., сключен между втория ответник О. В. Т. и Т. К. Ц., са извършени с цел да се избегне 4 принудително удовлетворяване на кредитора-ищец от собственото на първия ответник имущество. В срока за становище по уточнената искова молба е постъпил на 25.11.2022 год. отговор от ответниците О. В. Т. и Т. К. Ц., с който е релевирано възражение за погасяване по давност на предявения срещу тях иск за обявяване на относителната недействителност на договора за дарение по отношение на / ид. ч. от дарения имот.

Въззивният съд е приел на първо място, че предявеният иск за обявяване за относително недействителен на договора за дарение /последваща сделка/ е допустим.

Счел е за неоснователно възражението на ответника Т. Ц. за недопустимост на предявения срещу него иск поради липсата на правен интерес от търсената защита и поради несеквестируемост на недвижимия имот, като е изложил съображения, че в хипотезата на чл. 135 ЗЗД целта на ищеца е обявяване на увреждащата сделка за недействителна спрямо него, за да удовлетвори вземането си чрез насочване на изпълнението към прехвърленото имущество. Правният интерес на ищеца за предявяване на този иск отпада когато вземането му е удовлетворено изцяло преди предявяването на иска или в хода на производството по делото, и пълното погасяване на вземането не се оспорва от ищеца. В случая не се твърди, нито се установява вземането на ищеца да е напълно удовлетворено. Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД има обезпечителен характер и уважаването му няма вещноправно действие. При успешното му провеждане прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а единствено се предоставя възможност на кредитора по паричното вземане да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в петримониума на трето за сделката лице. Поради това защитата на длъжника по чл. 444, т. 7 ГПК е неприложима в производството по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.