Решение № 640 от 29.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002105358 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците О. В. Т. и Т. К. Ц. срещу въззивно решение № 1091 от 17.08.2023 год., постановено по в. гр. дело № 1891/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което, като е потвърдено решение № 7272 от 28.10.2019 год., постановено по гр. дело № 751/2016 год. по описа на Софийски градски съд, І-9 с-в, на основание чл. 135 ЗЗД са обявени за недействителни спрямо В. В. Г., както следва: 1/ брачен договор от год., сключен между К. В. Ц. и О.

В. Т., вписан в служба по вписванията под № , том , рег. № , с който първият ответник прехвърля в изключителна собственост на втория ответник собствената си / ид. част от недвижими имоти, придобити по време на брака: АПАРТАМЕНТ № , находящ се в гр.

С., Община С., ул. П. ш.“ №, ет., с площ от кв.м., състоящ се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници на имота: коридор, апартамент № , двор, улица и апартамент № , заедно с прилежащото към апартамента МАЗЕ № , находящо се в същата сграда на сутеренно ниво кота минус м., с площ от кв.м., при съседи: мазе № , двор, мазе № и коридор, заедно със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ с площ от кв.м., представляващ УПИ в кв. по плана на гр. С., м. "Г. М.-П.-Р.", при граници: ул. „П. ш.“, УПИ ; УПИ и УПИ и ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № , с площ от кв.м., разположен в сутерена на монолитна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „П. ш.“ № , при граници: мазе № , мазе № , коридор, пътека и подземен гараж № , заедно със съответните принадлежащи към гаража идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място и 2/ договор за дарение от год., сключен между О. В. Т. и Т. К. Ц. с нотариален акт № , т. , рег. № , дело № 1927/2015 год. по описа на нотариус Д. Д., на / 1 ид.ч. от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № , находящ се в гр. С., Община С., ул. П. ш.“ № , ет. , с площ от кв.м., състоящ се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници на имота: коридор, апартамент № , двор, улица и апартамент № , заедно с прилежащото към апартамента МАЗЕ № , находящо се в същата сграда на сутеренно ниво кота минус м., с площ от кв.м., при съседи: мазе № , двор, мазе № и коридор, заедно със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ с площ от кв.м., представляващ УПИ в кв. по плана на гр. С., м. "Г. М.-П.-Р.", при граници: ул. „П. ш.“, УПИ УПИ и УПИ .

С определение № 836 от 21.02.2025 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения?

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че при извършване на верига от увреждащи сделки се касае за отделни искове поради разлика в петитума на претенциите и страните по тях. Предявеният по делото основен иск бил за обявяване недействителността на брачния договор от 22.12.2014 год. С уточняваща молба от 18.12.2022 год., подадена във въззивното производство, при повторно разглеждане на делото, ищецът бил разширил предмета на делото, като бил предявил нов иск по отношение на втората сделка – договора за дарение. Следователно с иск за обявяване недействителността на втората разпоредителна следка първоинстанционният съд не бил сезиран – видно от решение № 68 от 24.06.2022 год. на ВКС по гр. дело № 2019/2021 год., ІV г. о., с което е обезсилено първото въззивно решение. Разглеждането от въззивния съд на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с предмет дарението на / ид.ч. от процесния имот, било лишило ответниците от възможността да осъществят правото си на защита на една съдебна инстанция. Сезирането на съда с нов иск едва във въззивната инстанция не можело да се приеме за отстраняване на нередовност на исковата молба. В случая въззивният съд не се бил произнесъл по възражението на ответниците за недопустимостта на този иск /становище от 25.11.2022 год./. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не бил допуснал до разглеждане и не се произнесъл по направеното от ответниците възражение за погасителна давност по отношение на втората разпоредителна сделка. Дарението било извършено на 07.12.2015 год., от която дата започвал да тече давностният срок, а уточняваща молба на ищеца, с която била предявена претенцията, била подадена на 18.10.2022 год. Неправилни били изводите на въззивния съд, че възражението за личен принос на ответницата О. Т. е преклудирано, както и че не следва да бъдат кредитирани събраните гласни доказателства във връзка с това обстоятелство.

Въззивният съд бил допуснал нарушение на чл. 15, ал. 1 – 6 от Закона за закрила на детето.

Ответникът по касационната жалба В. В. Г. счита, че въззивното решение е допустимо и правилно. Поддържа, че въззивният съд не е допуснал сочените от касаторите процесуални нарушения. Детето Т. Ц. е било представлявано от адвокат в процеса. Сочи, че при поредица от прехвърляния на имущество кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки, като правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД му дава защита и спрямо последващите приобретатели.

Необходимият другар на касаторите К. В. Ц. не изразява становище.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

2

Според задължителните разяснения, дадени в т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год., ОСГК, приетото в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тъл. дело № 1/2013 год., ОСГТК и формираната трайно непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 264 от 18.12.2013 год. на ВКС по гр. дело № 915/2012 год., ІV г. о., ГК /цитирано от касаторите/, решение № 228 от 01.10.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1060/2014 год., І г. о., ГК, решение № 77 от 17.03.2015 год. на ВКС по гр. дело № 2040/2014 год., ІV г. о., ГК, решение № 260 от 12.01.2017 год. на ВКС по гр. дело № 1511/2016 год., ІV г. о, ГК, решение № 104 от 26.11.2020 год. по т. дело № 2441/2019 год., ІІ т. о., решение № 86 от 06.07.2020 год. на ВКС по т. дело № 761/2019 год., ІІ т. о., ТК, решение № 243 от 15.01.2021 год. на ВКС по гр. дело № 481/2020 год., ІV г. о., ГК и др., която се споделя от настоящия съдебен състав, дейността на въззивната инстанция при действащия ГПК е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение я продължава. Тя има за предмет разрешаването на самия материалноправен спор, като контролът над първоинстанционния съдебен акт е страничен, а не пряк резултат от дейността на въззивния съд, която е решаваща.

Поради това въззивният съд, давайки собствено разрешение по спорния предмет на делото въз основа на извършената самостоятелна преценка на събрания пред него и в първоинстанционното производство относим и допустим доказателствен материал, е длъжен да даде и самостоятелен отговор на всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, дори и когато сподели мотивите на първоинстанционното решение. След изведените собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, задължение на въззивната инстанция е да направи също и констатация за частичното им или пълно съвпадение с тези на първоинстанционния съд и в съответствие с последната да се произнесе по основателността на наведените във въззивната жалба оплаквания и противостоящи им защитни тези. Извършването на тези последователни процесуални действия, насочени към постановяването на въззивното решение са гаранция както за спазване на принципа на състезателност в гражданския процес, така и за реалното осъществяване на правото на защита на страните в процеса. Необсъждането и непроизнасянето от въззивния съд по всички своевременни възражения и доводи при разглеждане на спора по същество е съществено процесуално нарушение.

По същество на касационната жалба:

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е валидно и допустимо. С оглед така дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и заявените касационни основания /чл. 290, ал. 2 ГПК/, въззивното решение се явява правилно като краен резултат.

Правото да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка или действие, извършени от длъжника, е материално преобразуващо право, което възниква ex lege, с осъществяването на определен фактически състав, включващ в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД: съществуващо вземане /парично или непарично/, увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъжника и от субективна страна – знание на длъжника, а при възмездност – и на третото лице съконтрахент – за увреждането. Последиците от уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД се изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата сделка, остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приоретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора-ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя.

Според разясненията, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 год., ОСГТК, кредиторът може да се защити срещу увреждането му поради извършено последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл. 135 ЗЗД не само по отношение на сделката, сключена между 3 длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни – знаели са за неговото увреждане, или са придобили правата безвъзмездно от праводател, по отношение на когото са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Когато последният приобретател е придобил имуществото безвъзмездно, дори и да е бил добросъвестен, правното му положение е идентично с това на неговия праводател, т.е. искът може да бъде уважен, ако спрямо праводателя са налице предпоставките за уважаване на иска. Поради това, когато последният приобретател е придобил безвъзмездно имуществото от праводатели, които също са го придобили безвъзмездно, искът по чл. 135 ЗЗД следва да бъде уважен.

В случая правилно въззивният съд е приел, че ищецът е кредитор на първия ответник К. В. Ц. с парични вземания, възникнали по договор за поръчка, сключен през 2010 год.; че със сключения между длъжника и ответницата О. В. Такова брачен договор и със сключения между последната и ответника Т. К. Ц. договор за дарение е извършено безвъзмездно разпореждане с процесните имоти, както и че тези сделки увреждат кредитора, тъй като намаляват възможността му да се удовлетвори от длъжниковото имущество.

Правилно е прието от въззивния съд, че с оглед безвъзмездността на атакуваните сделки е без значение обстоятелството дали приобретателят по всяка от тях е знаел за увреждането.

При разпореждане с несеквестируемо имущество /каквото се твърди да е процесното/, длъжникът сам се е лишил от привилегията на несеквестируемостта, поради което в този случай интересът на кредитора следва да се постави пред интереса на длъжника. Несеквестируемостта е предназначена да защитава само длъжника и не може да бъде използвана от трети лица, дори и те да имат интерес от защитата на определени активи. Интересът на детето – приобретател по втората от процесните сделки /§ 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето/, не може да преодолее признатите от закона субективни права на кредитора на длъжника – прехвърлител по тази сделка.