Решение № 974 от 27.05.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 883/2021
- Вид
- Решение № 974
- Подписан
- 27.05.2021
Други актове по делото
- Определение № 1354 от 14.04.2021 · Ирена Николова Петкова, мл.с. Лазар Кирилов Василев, Наталия Панайотова Неделчева
- Протокол № 894 от 29.04.2021 · Ирена Николова Петкова, мл.с. Лазар Кирилов Василев, Наталия Панайотова Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 974 гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ирена Н. Петкова
Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100500883 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Прокуратурата на Република България срещу Решение №260405/11.02.2021г., постановено по гр.д. №3916/20г. по описа на ВРС, 21-ви с-в, в частта, с която е осъден въззивника да заплати на П. И. Я., ЕГН **********, сума в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнато й обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което Я. е оправдана с присъда №77/22.11.2018г., постановена по ВНОХД № 1165/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва от 08.12.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е незаконосъобразно в атакуваната част и следва да бъде отменено, а искът отхвърлен изцяло. Сочи се, че ВРС не е съобразил, че до внасяне на делото в съда, до който момент Прокуратурата е господар на производството, е минал твърде кратък период от време, през който вреди в подобен размер не са претърпени от ищцата. Освен това се излага, че въззивникът не носи вина за продължителността на съдебното производство. Сочи, че твърдяното заболяване- мигрена, не е в пряка причинноследствена връзка с воденото срещу ищцата производство. Твърди, че не действията на въззивника са причина за търпените от ищцата вреди, а и размерът е твърде завишен.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна П.Я., която оспорва жалбата. Твърди, че решението е законосъобразно, мотивирано и правилно. Сочи, че дори въззивникът да няма вина за продължителността на съдебното производство, то инициатор на същото е именно той. Твърди, че размерът на обезщетението съответства на обема и вида на вредите. Моли решението да бъде потвърдено в атакуваната част.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.2 т.3 ЗОДОВ се излагат следните твърдения от страните:
1
Твърди се от ищцата Я., че на 10.08.2017г. е била привлeчeна в качеството й на обвиняем по ДП №320/2016г. по описа на ІІІ-то РУ при ОД на МВР Варна, за престъпление по чл. 343, ал.3 пр.последно, б. “а“, предложение 2-ро вр. чл. 342, ал.1, пр.3-то НК. По време на досъдебното производство са осъществени с участието й процесуално – следствени действия както следна на: 01.08.2016г. оглед на местопроизшествие и химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта;02.08.2016г. – разпит на свидетел, 09.12.2016г. – очна ставка, 16.01.2017г.- разпит на свидетел, 14.03.2017г.- разпит на свидетел, 10.08.2017г. – привличането й в качество на обвиняем и разпит в това й качество, на 30.08.2017г. – предявяване на разследване, на 27.10.2017г.- внесен обвинителен акт Твърди, че въз основа на внесен обвинителен акт в съда е образувано НОХД № 4965/2017г. по описа на ВРС, по което дело ищцата е била призната за виновна по така повдигнатото й обвинение по чл. 343, ал.3 пр.последно, б“а“, предложение 2-ро вр. чл. 342, ал.1, пр.3-то НК, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“, което е отложено за срок от 3 години. Вследствие въззивно обжалване с нова присъда №77/22.11.2018г., постановена по ВНОХД № 1165/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, ищцата е призната за невинна по така повдигнатото й обвинение.
Излага, че за периода от привличането й като обвиняем до постановяване на оправдателната присъда е претърпял неимуществени вреди, които са се изразявали в изпитване чувство на унижение, уронване на престижа и доброто име на ищцата в обществото. Ищцата се е затворила в себе си, ограничила е контакти със свои приятели, като е изпитвала страх за собственото си бъдеще и това на своето семейство. По време на осъществените открити съдебни заседания в съдебната фаза на наказателния процес, от които две при първоинстанционното разглеждане на делото и две на въззивна инстанция е изпитвала силно притеснение. Впоследствие е навела твърдения, че се е появило и силно главоболие, диагностицирано като „мигрена“. Моли съда да осъди Прокуратурата на Република България да й заплати сумата от 15 000 лева (съобразно допуснато изменение на предявеният иск с протоколно определение от о.с.з. проведено на 18.09.2020г.), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на повдигнато й обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдана с влязла в сила оправдателна присъда №77/22.11.2018г., постановена по ВНОХД № 1165/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.08.2017г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Прокуратурата на Република България. С отговора искът се оспорва, като се излага, че искът не е доказан по основание, доколкото настъпилите вреди не са в причинно-следствена връзка с действията на Прокуратурата. Сочи, че ищцата сама твърди, че състоянието й се е влошило след постановяване на присъдата от съда. Освен това излага, че не са извършени множество следствени действия и времето, през което е била привлечена като обвиняем, е кратко. Моли искът да бъде отхвърлен. В евентуалност се излага, че искът е завишен по размер.
Доколкото неоснователно е искането за присъждане на претендираната главница, то намира и че искането за присъждане на лихва за забава също следва да бъде отхвърлено.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С постановление за привличане на обвиняем от 10.08.2017г., ищцата Я. е 2 привлечена в качеството й на обвиняем, за това че на 01.08.2016г. в гр. Варна, при управление на МПС, нарушила ЗДвП и по непредпазливост е причинила на пешеходец средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втора метатарзална кост, обуславяща трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за около 2 – 2,5 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека, което съставлява престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК. В деня на привличането й за обвиняем ищцата е разпитана в това й качество.
С обвинителен акт от 27.10.2017г. на ВРП е повдигнато обвинение на ищцата за престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК, за това че на 01.08.2016г. в гр. Варна, при управление на МПС, нарушила ЗДвП и по непредпазливост е причинила на пешеходец средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втора метатарзална кост, обуславяща трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за около 2 – 2,5 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
При внасяне на обвинителния акт в съда не е взета мярка за неотклонение.
С Разпореждане от 01.11.2017г. постановено по НОХД № 4965/2017г. на ВРС е насрочено открито съдебно заседание, като ищцата в качеството й на подсъдима е призована по делото.
Проведено е на 04.12.2017г. разпоредително заседание по НОХД №4965/2017г. на ВРС, на което Я. лично се явява.
Проведено е на 24.01.2018г. о.с.з. по НОХД № 4965/2017г. на ВРС, в което ищцата в качеството й на подсъдима се явява лично. В хода на съдебното заседание Я. в качеството й на подсъдима се е възползвала от правото си да даде обяснения във връзка с повдигнатото й обвинение.
На 05.02.2018г. е проведено о.с.з. по НОХД № 4965/2017г. на ВРС, на което ищцата се явява лично, в което заседание е изслушана последната.
На 23.03.2018г. е проведено о.с.з. по НОХД № 4965/2017г. на ВРС, при което Я. се явява лично, което съдебно заседание е отложено с оглед необходимост от изготвяне на назначена по делото съдебна експертиза.
Проведено е на 04.07.2018г. о.с.з., на което ищцата присъства лично, възползва се от правото си да даде последна дума. С присъда №191/04.07.2019г. ищцата е призната за виновна по повдигнатото й престъпление, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години.
Депозирана е въззивна жалба от 09.07.2018г. срещу присъда №191/04.07.2019г на ВРС, като е образувано ВНОХД №1165/2018г. на ВОС, по което е постановено определение от 22.10.2018г., с което производството по делото е насрочено за 22.11.2018г.
На 22.11.2018г. е проведено о.с.з. по ВНОХД № 1165/2018г., в което ищцата в качеството и на подсъдим се явява. С присъда №77/22.11.2018г., постановена по ВНОХД № 1165/2018г. на ВОС Я. е оправдана по така повдигнато й обвинение.
Приета по делото е съдебно – психологична експертиза на в.л. А.Ц., в което експертът посочва, че осъщественото ПТП и последвалото обвинение са възприети от ищцата като събития със силно травматичен характер. Експерта посочва, че ищцата при изготвяне на експертизата е споделила отношението си към настъпилото ПТП и невиновното си поведение, като разбирайки, че е призната за виновна е започнала да 3 изпитва проблеми със съня, отслабнала е с около 6 кг. В съдебно заседание при приемане на експертизата, в.л. посочва, че свалянето на килограми е характерно при наличие на стрес в организма на човек. Посочва се, че е изпитвала притеснения предвид това, че е самотна майка и й се е налагало сама да отглежда детето си, с подкрепа на своите родители.
Повдигнатото обвинение и последвалата осъдителна присъда са създали дълготрайно негативно състояние у последната. Отчита се, че към момента на извършване на изследването, ищцата до известна степен е в подобрено емоционално състояние, но не се отчита напълно възстановяване. Експерта посочва, че психотерапевтична намеса би оказала положителен ефект и същата има препоръчителен характер за редукция на негативните преживявания. В открито съдебно заседание в.л. допълва, че по време на изготвяне на заключението си, ищцата не е споделила за наличието на други травматични събития, които да повлияят негативно върху емоционалното й състояние.
Прието по делото е заключение по назначена съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р. В.С.. Посочва се в заключението на експерта, че след инцидента на 01.08.2016г., ищцата е започнала да получава силни главоболия, при което съобразно осъществения преглед на приложената към делото медицинска документация на 12.01.2017г., на Я. е поставена диагноза „мигрена“. При преглед на документацията за периода от 01.12.2009г. до настъпване на пътно – транспортното произшествие – 01.08.2016г. не се установяват данни за заболяването „мигрена“ при ищцата. В заключение се посочва, че стресът от възникналото ПТП се явява отключващ фактор на пристъпите. В о.с.з. по приемане на заключението експерта посочва, че основната причина за развитие на заброяването „мигрена“ не е известна за медицината. Характерен фактор, отключващ проявните форми на заболяването е стреса.
Свидетелката Т.П.Т. – майка на ищцата сочи, че ПТП ищцата започнала да получава главоболие, като 2- 3 месеца след този момент, тя непрекъснато за това мислила. Посочва, че от главоболие ищцата започнала да повръща, при което през 2017г. потърсила медицинска помощ, вследствие на което й била поставена диагноза „мигрена“. До настъпване на инцидента с пътно – транспортното произшествие не е страдала от главоболие. След призоваването си по образуваното в последствие наказателно дело е настъпило влошаване на нейното състояние. Ищцата е започнала да приема медицински препарати с оглед подобряване на състоянието й. Влошаване на състоянието й е настъпило при постановяване на осъдителната присъда, ищцата станала раздразнителна, плачела при повдигане на въпроса. С постановяване на оправдателната присъда свидетеля наблюдавала у ищцата подобряване на емоционалното й състояние, последната не притеснявала по-малко, включително и че ще си намери работа, доколкото в свидетелството й за съдимост няма да пише, че е осъждана. При постановяване на осъдителната присъда свидетеля посочва, че Я. отслабнала с около 5-6 кг., като в последствие с постановяване на оправдателната присъда е възвърнала нормалните си килограми. Посочва, че в колата по време на инцидента е било и детето, при което ищцата вследствие реакцията на детето към случилото си е започвала да плаче. Свидетеля посочва, че към момента на реализиране на ПТП ищцата не е работила, но сега работи.
Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f131bbea-c943-4548-b326-1e8378f75aa4