Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23340 от 19.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62115/2022
Вид
Решение № 23340
Подписан
19.12.2025
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23340 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20221110162115 по описа за 2022 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Образувано е по предявен от Е. Н. П. срещу П. П. У. иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град София, район „****, който самостоятелен обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***, под обекта ***, над обекта - няма, стар идентификатор - няма, който недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко-продажба № 127, том 3, рег. № 5074, дело 468 от 13.05.2010 на нотариус И.Н. рег. № 040 от НК, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 18911/13.05.2010 г., под акт № 193, том XLVII, дело № 10680/2010 г., представлява: АПАРТАМЕНТ (тавански), без посочен номер по документ за собственост, находящ се в г***I, състоящ се от една стая, кухня, антре, баня-клозет, застроен на 48.26 км.м. с кубатура от 120.28 куб.м. при съседи по документ за собственост: изток - държавен апартамент, запад - държавен апартамент, север - държавен апартамент, юг - държавен апартамент, заедно с мазе без посочен номер по документ за собственост с площ от 3.48 кв.м., при съседи: изток - държавно 1 мазе, запад - държавно мазе, юг - държавно мазе, заедно с припадащите се 1.80 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при квоти както следва:

- 1/2 ид.ч. за Е. Н. П. и

- 1/2 ид.ч. за П. П. У..

Твърди се в исковата молба, че имотът да е придобит в режим на СИО чрез договор за покупко-продажба на 13.05.2010 г. – по време на брака между Е. П. и П. У., сключен на 14.11.1998 г.

Сочи се, че бракът на страните е прекратен с развод по взаимно съгласие на 05.12.2016 г., по силата на влязло в сила решение по гр.д. № 34652/2016 г. по описа на СРС, 80 с-в.

Поддържа се, че с оглед прекратената по силата на развода съпружеска имуществена общност, имотът е останал съсобствен между страните при равни квоти, поради което се отправя искане за допускането му до делба при квоти от по ½ ид.част за всеки от съделителите.

С допълнителна молба от 17.01.2025 г., уточнена в проведеното по делото първо редовно открито съдебно заседание от 06.02.2025 г., ищцата заявява претенция по чл. 344 ГПК за определянето на привременни мерки.

Сочи, че недвижимият имот се ползва изцяло от ответника, с оглед на което моли последният да бъде осъден да й заплаща месечно, от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното извършване на делбата, обезщетение за лишаването й от възможността да ползва процесния недвижим имот съобразно правата си.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. П. У. подава отговор на исковата молба, с който оспорва като неоснователен предявения иск за съдебна делба и предявява насрещен установителен иск с правно основание чл. 23 СК с искане да бъде признато за установено по отношение на Е. П., че П. У. е изключителен собственик на процесния недвижим имот, тъй като е закупен със средства, получени изцяло в резултат на трансформация на лично имущество.

Не оспорва изложените в исковата молба твърдения относно сключването и разтрогването на брака между страните, както и относно момента и начина на придобиване на процесния недвижим имот.

Оспорва обаче наличието на съсобственост по отношение на процесния имот, като сочи, че същият, макар и закупен по време на брака, не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а представлява изцяло лична собственост на съпруга, доколкото е закупен със средства, получени изцяло в резултат на настъпила трансформация на лично имущество.

Сочи, че с нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот чрез ползване на банков кредит № 67, том I, рег. № 2306, дело 223 от 30.05.2007 г. на нотариус Мариана Кадънкова, вписана в регистъра на НК под № 425, е прехвърлил на сестра си собствената си 1/6 ид.ч. от недвижим имот, придобит по наследство, представляващ АПАРТАМЕНТ, в 2 град София, община Столична, район Оборище, в сградата на етажна собственост на улица *** № 73 (седемдесет и три), във вход 1 (първи), на II (втори) етаж, срещу сумата от 32000 евро – от които 30 670 евро, преведени по банков път, и 1 330 евро, получени в брой при изповядването на сдЕ.та.

Твърди, че с половината от получената сума /30000 лева/ е закупил процесния имот, поради което същият не е придобиван в режим на СИО, респективно – след прекратяване на брака между страните с развод не е възникнала съсобственост между бившите съпрузи.

По изложените съображения, моли за уважаване на предявения насрещен установителен иск и отхвърляне на иска за делба.

Намира за неоснователна предявената по реда на чл. 344 ГПК претенция за определяне на привременни мерки, поради липса на съсобственост между страните. В условията на евентуалност, сочи, че в споразумението за развод ищцата се е съгласила, че семейното жилище ще се ползва от П. У., като е посочила, че няма претенции по отношение на ползването. С оглед на това, намира, че не дължи заплащане на наем, въпреки че ползва еднолично процесния имот.

В срока за отговор на предявения установителен иск ответникът по него – Е. П., оспорва същия като недопустим, евентуално - неоснователен.

Сочи, че в договора за покупко-продажба са посочени като купувачи имената и на двамата съпрузи, поради което е недопустимо да се установява трансформация на лично имущество. Не оспорва обстоятелството, че У. е получил сумата от 60000 лева от продажба на свое лично, наследствено имущество. Оспорва обаче именно така получените средства да са вложени в закупуването на процесния недвижим имот. Сочи, че между двете сделки е изтекъл период от около 3 години, в рамките на който получените от продажбата на наследствения дял суми са използвани от ответника за ремонт на друго жилище, закупуване на автомобили и битови нужди. Твърди, че в същия период съпрузите са закупили имот в с. Вакарел, който, след ремонтиране, са успели да препродадат на печалба, като са вложили средствата от продажбата в закупуването на процесното жилище. Намира, че имотът е закупен по време на брака на страните при наличието на семеен принос, поради което същият е придобит в режим на СИО. В условията на евентуалност, прави възражение за придобиване на недвижимия имот по давност – в резултат на упражнявано владение в периода 13.05.2010 г. – 13.05.2020 г.

По изложените аргументи, моли за отхвърляне на предявения насрещен иск и допускане на делба на процесния недвижим имот.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот, към който е заявено и искане за определяне по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК на привременни мерки досежно ползването му, както и, предявен като насрещен, установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за 3 установено, че процесният недвижим имот е лична собственост на ищеца П. У. като придобит със средства, получени изцяло в резултат на лично имущество.

По иска с правно основание чл. 23, ал. 1 СК /имащ преюдициален характер спрямо иска за съдебна делба/, съдът намира следното:

През време на брака, при приложението на законовия режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи, както като лични - чл. 22 СК, така и в съпружеска имуществена общност – чл.

21 СК.

Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл. 21, ал.1 СК.

Доколкото разпоредбата на чл. 23 от СК е коректив на съпружеската общност, основана именно на презумпцията за съвместен принос, искът за установяване на трансформация на лично имущество е всякога допустим, независимо от това дали като страна в придобивната сдЕ. са посочени двамата съпрузи, или само един от тях – така в отговора на въпрос 4 от Тълкувателно решение № 5/2013 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност.

Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването. Размяната на документални изявления /пълномощно, обратно писмо и други документи, които доказват воля да се придобие на лично основание/ трудно може да се предположи и реализира през време на брака. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. С уважаване на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства.

Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сдЕ..

Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е и процесният договорът за покупко–продажба на недвижим имот – чл. 21, ал. 3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим 4 по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване, че сумите по личния влог са придобити чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК /Така в Тълкувателно решение № 2/2022 г. от 20.01.2025 г. по т.д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС/.

Съобразявайки изложеното, за успешното провеждане на предявения по делото установителен иск, в доказателствена тежест на ищеца е да обори законовата презумпция за съвместен принос като установи наличието на трансформация на лично имущество и докаже: 1/ придобивната стойност на имота, предмет на спора; 2/ размерът на получените средства, които имат личен, по смисъла на чл. 22 СК, произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3/ влагането именно на тези средства за придобиването на имота.

В тежест на ответника е да докаже защитните си възражения, в конкретния случай, че получената от ищеца сума от продажба на лично наследствено имущество е използвана за задоволяване на лични и семейни нужди, чрез закупуване и ремонт на недвижим имот, закупуване на автомобили, участие в домакинството.

В конкретния случай, като безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че процесният недвижим имот – апартамент, е придобит по време на брака на страните чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 127, том 3, рег. № 5074, дело 468 от 13.05.2010, в който като купувачи са посочени и двамата съпрузи. Няма спор че придобивната стойност на имота отговаря на посочената в нотариалния акт сума, а именно 30 000 лева.