Определение № 7265 от 05.06.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1726/2026
- Вид
- Определение № 7265
- Подписан
- 05.06.2026
- Състав
- Ивета Пекова
Други актове по делото
- Разпореждане № 7270 от 05.06.2026 · Ивета Пекова
- Разпореждане № 8558 от 30.06.2026 · Ивета Пекова
- Разпореждане № 9122 от 10.07.2026 · Ивета Пекова
- Разпореждане № 9317 от 15.07.2026 · Ивета Пекова
- Определение № 9318 от 15.07.2026 · Ивета Пекова
- Решение № 12351 от 28.09.2026 · Ивета Пекова
Цитирани разпоредби
- чл.166 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.171 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172 · Закон за движението по пътищата
- чл.172 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.172 ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7265
Варна, 05.06.2026 г.
Административният съд - Варна - VI състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ИВЕТА ПЕКОВА като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова административно дело № 1726/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.
Постъпила е жалба от С. Т. Н., с постоянен адрес в гр.Варна, подадена чрез адв. С. от САК, съдебен адрес- гр-София, [улица], ет.1, офис 4, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2522105/03.06.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Твърди, че нова ЗГО е сключена още в деня на нарушението и преди издаване на ЗППАМ, че не е знаел, че автомобилът, който е управлявал, е бил дерегистриран служебно. Твърди, че съгласно чл.574, ал.10 КЗ Гаранционният фонд има задължение да уведоми собствениците на превозни средства , за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или сключеният договор е бил прекратен или не е подновен, а в случая липсват доказателства собственикът да е бил уведомен. Твърди, че неуведомяването на собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъл, така и небрежност. Не е налице и публично достъпен регистър, от който да бъде извършвана справка. Счита, че са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като към датата на постановяване на заповедта застраховката е била сключена и отрицателните последици са премахнати още в деня на извършване на нарушението, и допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не би осъществило целите на ПАМ. Твърди и че предварително изпълнение на мярката ще му причини значителни и трудно поправими вреди, тъй като работи в „Алд-гардън“ЕООД като градинар, видно от представения трудов договор, което дружество е собственик на управляваното МПС, като работата му е свързана с поддръжката на градините на съответните градини, така и с интензивно използване на МПС за транспортиране на специализирана техника и растения до съответния обект. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Моли за спиране предварителното изпълнение на заповедта.
От представените доказателства, съдът намира за установено следното:
От заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2522105/03.06.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, се установява, че на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за това, че на 03.06.2026 год. в гр. София, бул. А. М., управлява товарен автомобил Пежо 3003, бял, с рег. № СВ1973РА, собственост на А.Л.Д.-Гардън“ЕООД, като при проверка с РСОД и ОДЧ е установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП на 10.02.2025г.
От представените от жалбоподателя с искането за спиране доказателства се установява, че за автомобила е сключена застраховка „ГО“ на 03.06.26 г.; съгласно информацията от ГФ към 04.06.26г. превозното средство има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; жалбоподателят работи по трудов договор на длъжност „градинар“ в „АЛД-Гардън“ЕООД по трудов договор от 05.08.2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.171, ал.1, б. з)гг) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.
Принудителната административна мярка по чл.171 т.1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2 / чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП/. В случая е отнето с издаване на ЗППАМ.
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на чл.172 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
Искането за спиране на предварително изпълнение на наложената със заповед №GPAM-2522105/03.06.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДМВР, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, е допустимо.
По същество е и основателно.
Предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона/чл.172 ал.6 ЗДвП/, поради което приложим е реда на чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК.
Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.
Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.
В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материално правните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес.
За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.
В случая жалбоподателят твърди, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като поради отнемането на СУМПС ще бъде възпрепятстван да полага труд по трудовото си правоотношение.
Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.
Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК.
Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл.171, т.1, буква з)гг) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.
Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.
Представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.
По делото са представени застрахователна полица, трудов договор, сравка от ГФ, които установяват посочените обстоятелства и необходимостта от притежание на СУМПС. Видно от доказателствата по делото, искането за спиране на предварителното изпълнение е подкрепено и с доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК, а именно – представена застраховка „ГО“, сключена в дена на проверката и издаване на ЗППАМ. Предвид горното, към датата на издаване на заповедта нарушението е преустановено и предварителното й изпълнение няма да реализира преследваната от закона цел.
Налице е и нарушаване на разпоредбата на чл. 6 от АПК, прокламираща принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважена, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2522105/03.06.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП на С. Т. Н. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�