Решение № 12351 от 28.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12351

Варна, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕТА ПЕКОВА

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА административно дело № 20267050701726 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172, ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на С. Т. Н., с постоянен адрес в гр.Варна, подадена чрез адв. С. от САК, съдебен адрес- гр-София, [улица], ет.1, офис 4, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2522105/03.06.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Твърди, че нова ЗГО е сключена още в деня на нарушението и преди издаване на ЗППАМ, че не е знаел, че автомобилът, който е управлявал, е бил дерегистриран служебно. Твърди, че съгласно чл.574, ал.10 КЗ Гаранционният фонд има задължение да уведоми собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или сключеният договор е бил прекратен или не е подновен, а в случая липсват доказателства собственикът да е бил уведомен. Твърди, че неуведомяването на собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъл, така и небрежност. Не е налице и публично достъпен регистър, от който да бъде извършвана справка. Моли да бъде отменена обжалваната заповед.

Ответната страна – мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, чрез юрисконсулт П., в писмена молба, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че са налице материалноправните предпоставки за прилагана на ПАМ и издаване на оспорената заповед. Счита същата за правилна и законосъобразна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2522105/03.06.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

От АУАН Серия GA № 5407451/03.06.2026 год. се установява, че е съставен за това, че на 03.06.2026 г. жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП.

Представена е справка за нарушител водач за С. Т. Н., от която се установяват нарушения по ЗДвП.

От представените от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че за автомобила е сключена застраховка „ГО“ на 03.06.26 г.; съгласно информацията от ГФ към 04.06.26г. превозното средство има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; жалбоподателят работи по трудов договор на длъжност „градинар“ в „АЛД-Гардън“ЕООД по трудов договор от 05.08.2019г.

От справката за МПС се установява, че 10.02.26г. служебно е прекратена регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] по чл.143, ал.10 ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО, като на 03.06.26г. служебно е възстановена регистрацията на МПС при уведомление от ГФ за валидна ГО.

Със Заповед № 513з-12686/14.10.2025г. на Директора на СДВР са оправомощени длъжностните лица, които да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, 2б, т.4 т.5, б.“а“ и т.6 ЗДВП, съобразно тяхната компетентност.

От заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2522105/03.06.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, се установява, че на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за това, че на 03.06.2026 год. в гр. София, бул. А. М., управлява товарен автомобил Пежо 3003, бял, с рег. № [рег. номер], собственост на А.Л.Д.-Гардън“ЕООД, като при проверка с РСОД и ОДЧ е установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП на 10.02.2025г.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 АПК административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно чл.168, ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК, настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.172, ал.1 ЗДвП.

Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5, б.“а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, видно от представената по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.1 ЗДвП органът издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената в чл.172, ал.1 ЗДвП писмена форма, като съдържа реквизитите, визирани в чл.59 АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК.

Съгласно чл.171, ал.1, б. з)гг) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Принудителната административна мярка по чл.171 т.1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2 / чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП/.

След изменението на чл.143, ал.10 ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., е отпаднало задължението за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, обаче изисква при прекратяване регистрацията да се уведомява собственика на ПС, посочен в регистъра. Такова уведомяване изисква и разпоредбата на чл.574, ал.10 КЗ. Съгласно същата информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок от 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл.574, ал.11, изр.2 КЗ когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

В случая не са налице доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомяван от Гаранционния фонд по реда и при условията на КЗ. Прекратяването на регистрацията на МПС в тези хипотези не настъпва по силата на закона (както в хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДвП), а е предвидена процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства. Това уведомяване не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, тъй като информацията за прекратяване на регистрацията не е публично достъпна и собственикът на МПС, а и всяко трето лице, на което е предоставено управлението на автомобила, не могат да се сдобият с нея. Именно от узнаването за служебното прекратяване на регистрацията на автомобилът му собственикът е длъжен да съобрази поведението си с правните последици от това. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства, в който смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС, І и ІІ колегия на ВАС. В случая жалбоподателят не е и собственик на автомобила.

Предвид липсата на доказателства, а и твърдения за това, че жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, то не може да се приеме, че поведението му осъществява състава на чл.175, ал.3 ЗДвП, съответно, че са били налице основания за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, буква з)гг) ЗДвП.

Предвид горното, ЗППАМ е издадена в противоречие на материалния закон.

Отделно, ЗППАМ е издадена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Като проявление на този принцип, разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл.171, т.1, буква з)гг) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

Представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че за управлявания от жалбоподателя автомобил е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ още в деня на издаване и връчване на ЗППАМ, и регистрацията е служебно възстановена в същия ден. Противоправното деяние е преустановено и е изпълнена целта на ЗППАМ, а действието й занапред противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.