Протокол № 134 от 07.10.2025, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 29/2025
- Вид
- Протокол № 134
- Подписан
- 07.10.2025
- В сила
- 07.10.2025
- Състав
- Велина Иванова Ангелова
Други актове по делото
- Протокол № 60 от 09.04.2025 · Велина Иванова Ангелова
- Протокол № 79 от 20.05.2025 · Велина Иванова Ангелова
- Протокол № 106 от 15.07.2025 · Велина Иванова Ангелова
- Протокол № 118 от 09.09.2025 · Велина Иванова Ангелова
- Присъда № 11 от 07.10.2025 · Велина Иванова Ангелова
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 134 гр. Пещера, 07.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Наказателно дело частен характер № 20255240200029 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ТЪЖИТЕЛКАТА И. К., редовно уведомена, се явява лично и с адв. К., редовно упълномощена.
ПОДСЪДИМИЯТ С. К., редовно уведомен, се явява лично. Явява се за него адв. Х., редовно упълномощен.
В.Л. П. М., редовно призован, се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ К. Р., редовно призован, се явява лично.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Х. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка по хода на делото, затова О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. К. – Да се разпита свидетеля.
АДВ. Х. – Да се разпита.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
СВ. К. В. Р. - 49 г., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство със страните – служител в РУ – Пещера.
Разясниха се правата на свидетеля по чл.122 във вр. с чл.121 от НПК.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
1
Пристъпи се към разпит на свидетеля, както следва:
СВ. Р., със снета по делото самоличност – Работя в РУ - Пещера и към 27.09.2024 г. също съм бил служител на РУ-Пещера. Работя като младши автоконтрольор. В 18,30 часа на посочената дата, по време на дежурството ни, бяхме в РУ получихме сигнал. Тъй като имаше участие на автомобил, първоначално помислихме, че става въпрос за ПТП. Сигналът беше за гр. ***, по мои спомени. Изпратиха ни мен и колегата. При пристигането ни на място, имаше паркиран автомобил, една жена стоеше в автомобила на полуотворена врата и имаше нараняване мисля, че на левия крак. Разбрах, като говорих с нея, че автомобилът не е бил в движение. Касаело се за скандал между нея и един господин за гараж, който от много години се влачел. Аз видях паркиран лек автомобил и жената в автомобила, като имаше охлузване на подбедрицата.
Имаше един мъж, за който тя каза, че се опитал да отвори или затвори вратата.
Срещу гаража има къщи наредени, не съм от града, не съм запознат, но това е по спомен - оттам се показа един човек, за който жената заяви, че той я е наранил. Попитахме дали има нужда от Спешна Помощ. Жената каза, че няма.
Попитах я дали иска да повикаме Спешна Помощ, а ако не - да отиде до Съдебна Медицина да й погледнат крака и ако има искания към господина, да ги предяви по определения ред. Говорих с мъжа, който се появи. Той каза, че става въпрос за гараж, за някаква гаражна клетка. Каза, че е хванал вратата.
След като има нараняване, то е станало по някакъв начин. Автомобилът беше в паркирано състояние, това е събитие извън ПТП. Не знам дали господинът е бутнал вратата и аз не съм виждал такова действие. Като отидохме на място, жената беше в колата на полуотворена врата, беше на шофьорското място.
Попитах дали автомобилът не се е движил. Жената имаше нараняване в крака.
Тя видимо беше афектирана, плачеше, казваше, че я боли. Тя твърдеше, че той я е блъснал, а той излезе от неговата врата. Не сме го заварили на място до вратата - до колата. Той каза, че имат проблем с гаража. Вероятно съм го питал за случая, но какво е отговорил, не помня. Имаше в близост и други хора, но не помня кои са били и какви, не съм водил разговор с тях. Моля да ми се присъдят разноските.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. Х. – Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА се изплатят разноските на свидетеля, съгласно представена справка от гл. счетоводител на РС – Пещера.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
В.Л. П. М. М. - 66 г., български гражданин, женен, неосъждан, без 2 родство и служебна ангажираност със страните.
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.
На основание чл. 282 от НПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ се към изслушване на в.л. М., със снета самоличност, както следва:
В.Л. П. М. – Представил съм писмено заключение, което поддържам.
АДВ. К. - Нямам въпроси, да се приеме заключението на в.л. М..
АДВ. Х. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът счита, че следва да бъде прието заключението на в.л., затова О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на в.л. П. М., като на същия се изплати възнаграждение в размер на 300 лв., внесени по сметка на Съда от тъжителката.
По доказателствата,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКАЗВА да приеме като писмени доказателства по делото писмо от РП – Пазарджик с вх. 2748/19.05.2025 г., ведно с доказателства по опис, както и представените такива с молба от подсъдимия с вх. № 4259/01.08.2025 г., по опис.
Съдът отново прикани страните към помирение и констатира, че такова не се постигна.
АДВ. К. - Няма да сочим други доказателства. Нямаме искания.
АДВ. Х. - Няма да сочим други доказателства. Нямаме искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. К. – Уважаема госпожо Съдия, поддържам обвинението срещу подсъдимия С. К.. От всички събрани по делото доказателства се установи по един безспорен и категоричен начин описаната в тъжбата фактическа обстановка, а именно, че на 27.09.2024 г., вечерта около 18,00-18,30 ч., подсъдимият е причинил на доверителката ми нараняванията, подробно описани в СМУ, приложено към делото, потвърдено от приетата и неоспорена СМЕ на Д-р П. М., като с действията си, причинявайки й тези телесни повреди, подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Поддържам обвинението, както е въведено в тъжбата, без никакви изменения. В подкрепа на така изяснената фактическа обстановка, се позовавам на безспорните писмени доказателства, каквито са СМУ и СМЕ, която е категорична за механизма и начина на причиняване на телесните увреждания и тези изводи за умишлено причиняване на телесно увреждане на доверителката ми, по двата крака, двете подбедрици - лява и дясна, се доказват по категоричен начин от изводите на в.л., които са в пълно противоречие с поднесената ни версия от страна на подсъдимия, че видите ли, доверителката ми замахнала с вратата в негова посока да го удари - нещо, което категорично беше опровергано от заключението на в.л. и вратата сама се е върнала, и е ударила левия й крак, но ние имаме категорично и безспорно доказани увреждания по двете подбедрици. От писмените доказателства изцяло се подкрепят дадените обяснения в тъжбата на доверителката ми, че в момента, в който е седнала в автомобила и двата й крака са били отвън, стъпили на земята и не е прехвърляла нито един от двата крака вътре в автомобила. Подсъдимият с рязък удар й е причинил телесните увреждания.
Д-р М. дава един удар, доверителката ми твърди за няколко удара, но така или иначе телесните увреждания, механизма и начина на причиняване, са доказани безспорно и категорично. Още повече, че не следва да се дава вяра на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, доведени от подсъдимия, които явно бяха подготвени да лъжат, заради това, защото има идентичност в свидетелските показания на свидетеля Б. и свидетеля П. по отношение на факта, чрез който потвърждават версията на подсъдимия, цитирам: „Левият й крак беше на земята, тя беше седнала в колата. Видях, че засили вратата откъм шофьорската седалка към С. да го удари, вратата се върна, удари й крака - левият крак, който беше на земята.“ Точно в този абзац свидетелските показания на двамата свидетели са идентични до запетая. Няма как и двамата в един и същи момент да са видели едно и също нещо, тъй като първоначално св. Б. казва: „Аз не всичко видях, видях Жана да влиза и излиза от колата, Манол беше долу и каза: „С. спри.“. С. спря, не отиде близо до вратата“. Категорично се доказа, че С. е близо до вратата от свидетелските показания на пострадалата, които следва да цените и са подкрепени от приложените писмени доказателства. Двамата свидетели си противоречат и със самия подсъдим, който казва в обясненията си: „Аз се отдръпнах и 4 приключи всичко - без гюрултия, без разправия, без нищо.“. Ама не е приключило. Двамата свидетели казват, че е имало големи разправии, че пострадалата е говорила по адрес на жената на подсъдимия, че са се карали, викали на висок глас. Самият подсъдим в обясненията си е в противоречие със свидетелските показания на доведените от него свидетели. Не следва да бъдат кредитирани тези свидетелски показания. Ние щяхме тези свидетели да ги доведем ние, но за съжаление на нас ни беше отказано, след като е проведен явно разговор между подсъдимия и тях. Това е без значение, важни са фактите.
Фактите са безспорно установени от писмените доказателства. В.л. Д-р П. М. е категоричен, че и двата крака на пострадалата са били извън колата, че със силен удар са причинени уврежданията по двата крака, следователно смятам, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моля да признаете подсъдимия за виновен за извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и му наложите справедливо наказание, което Вие ще прецените какво заслужава, с оглед възраст, съдебно минало и т.н. Той очевидно няма да влезе в затвора, но трябва да понесе морална отговорност, изразяваща се във Вашето наказание и Вашия съдебен акт, защото много е лесно да биеш падналия. И двете страни твърдят, че отношенията им са влошени от момента, в който тя е загубила съпруга си – брат на подсъдимия.
Разпечатката съдържа 60 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f01877c5-a3c6-4a1f-9e69-ad8f7aac51a3