Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 24.10.2024, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 417/2024
Вид
Решение № 213
Подписан
24.10.2024
В сила
28.10.2025
Състав
Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Зоя Стоилова Шопова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. См., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500417 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.317 във вр. с чл.310,ал.1,т.1 от КТ.

С Решение № 151/18.07.2024г., постановено по гр.д.№ 90/2024г.по описа на Районен съдМ. е признато за незаконно уволнението на Е. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. См., ул. "Б. г." 24, извършено със Заповед № ЛС-212/28.12.2023 г. на Кмета на Община М., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 28.12.2023 г., за незаконно и е отменено.

Възстановена е Е. Д. М., с ЕГН **********,с постоянен адрес: гр. См., ул. "Б. г." 24 на заеманата преди уволнението длъжност „Главен архитект“ в Община М.. Осъдена е Община М., адрес: гр. М., ул.“Об.“№14,Булстат №*********, представлявана от кмета Ф. Ад. М. да заплати на Е. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. См., ул. "Б. г." 24 сумата от 8041,58 лева общ размер на обезщетение за времето, през което е останала без работа и времето, през което е работила на пониско платена работа за периода от 28.12.2023г. до 28.06.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 23.02.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 8041,58 лева до пълния предявен размер от 8900 лева.Осъдена е Община М., адрес: гр. М., ул.“Об.“№14, Булстат №*********, представлявана от кмета Ф. Ад. М. да заплати на Е. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. См., ул. "Б. г." 24 направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева по съразмерност с уважената част от иска с правно основание чл. 344,ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.

Осъдена е Община М., адрес: гр. М., ул.“Об.“№14, Булстат №*********, представлявана от кмета Ф. Ад. М. да заплати на адв. Н. К. М.-Ян., АК См., съдебен адрес: гр. См., ул. „Арх. П. П.“ № 1, бл.

46, вх. Б, ап. 10 сумата от 933 лева – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв по исковете с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Осъдена е Е. Д. М., с ЕГН 1

**********, с постоянен адрес: гр. См., ул. "Б. г." 24 да заплати на Община М., адрес: гр. М., ул.“Об.“№14, Булстат №*********, представлявана от кмета Ф. Ад. М. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 125 лева по съразмерност с отхвърлената част от иска с правно основание чл.344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Осъдена е Община М., адрес: гр. М., ул.“Об.“№14, Булстат №*********, представлявана от кмета Ф. Ад. М. да заплати по сметка на РС М., в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 421,66 лева – държавни такси за производството и 450 лева – разноски за съдебно-счетоводни експертизи, платими от бюджета на съда, по съразмерност с уважената част от исковете.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2504/01.08.2024г. от Община М., представлявана от Кмета Ф. Ад. М., чрез пълномощника му адв. Д. К., в частта му, с която са уважени предявените искове, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Излагат се доводи, че районният съд е направил неправилни изводи, че от показанията на свидетелите Иг.

Цв. К., Ив. В. З. и Т. М. Гл. се установява, че на 23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г. ищцата е изпълнявала служебните си задължения, като е извършвала проверки на обекти на територията на Община М. - в участък с. Касапско - с. Миле и в с. Леска, на разклона за с. Лещак. Видно от показанията на посочените свидетели не се установява, приетото от съда, че ищцата да е изпълнявала именно служебните си задължения на 23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г., като е извършвала проверки на обекти на територията на Община М. в качеството си на главен архитект на общината. Твърди се, че тези свидетели не са възприели и не сочат, че ищцата е изпълнявала служебните си задължения като главен архитект, когато са я срещнали на посочените дати, а възпроизвеждат нейни твърдения, че е ходила на оглед на обекти по служба. При анализа на събраните гласни доказателства в тяхната съвкупност, се достига до извода, че арх. М. на 23 и 24.11-2024 г., по различно време от съответния ден, може и да се намирала в района на с. Лещак, но не се установява по категоричен начин, че това е във връзка с изпълнение на служебните й задължения като главен архитект на Община М.. Никой от разпитаните свидетели не посочва конкретен обект, който ищцата твърди да е проверявала, неясно остава дали този обект е общински или частен, какъв е точният повод за проверката на място, какви са резултатите от извършените действия. По делото няма писмени доказателства, кореспондиращи с гласните такива, които да сочат към реално, действително изпълнение на трудовата функция на ищцата на посочените дати във въпросното населено място. Твърди се, че показанията на свидетелите са абстрактни, лишени от ясно съдържание, и пресъздават казаното от ищцата, без лични наблюдения на свидетелите върху твърдените от нея обстоятелства. Гласните доказателства изцяло наподобяват писмените обяснения на ищцата, дадени пред работодателя в дисциплинарното производство, където се говори за извършени от ищцата на 23 и 24 ноември огледи на „обекти“, „частни обекти“, „улици“, „имоти“, „терени“, „сграда“, без нито един от тях да е индивидуализиран по какъвто и да е начин: кои конкретно са тези недвижими имоти, къде точно се намират, кой е техният собственик, каква е връзката между тях и необходимостта от посещение на място. Св. Гл. потвърждава, че на 24 ноември 2024г. се е видял с арх. М. извън с. Лещак по личен повод, като показанията му сериозно разколебават защитната теза на ищцата, която твърди, че 23.11.2024 г. е извършвала оглед на пътя в участъка с. Касапско - с. Миле (с дължина около 2 километра) и на поземлените имоти от двете му страни. С оглед на изложеното се твърди, че изводът на съда за наличие на категорични доказателства, че на посочените дати ищцата е изпълнявала трудовата си дейност при ответната община е неправилен. Липсват годни доказателства, които да установяват тези изводи.

Доказателствената тежест е разпределена на ищцата и тя следва да установи при условията на 2 главно и пълно доказване, че се е явила на работа на мястото, където според нея е трябвало да го направи, и че е изпълнявала там служебните си задължения. Работодателят е доказал, че ищцата не се е явила на работа в мястото на работа, определено в трудовия договор, като няма процесуално задължение да установява други отрицателни факти. Неправилно районният съд въз основа длъжностната характеристика на ищцата е приел, че след като заемащият длъжността „главен архитект“ в голяма степен планира самостоятелно работата си, то от това следва автоматичният извод, че осъществяваната от ищцата дейност на 23.11.2023г. и на 24.11.2023г. е в съответствие с вменените й с длъжностната характеристика за заеманата длъжност задължения. От посоченото в длъжностната характеристика не може да се направи извод, че главният архитект не може да осъществява контрол лично и на място на строежите, но това следва да се извършва само и единствено по реда и при условията на приложимите нормативни актове. Видно от представения трудов договор мястото на работа е Общинска администрация – М.. Не се спори, че на посочените в заповедта за уволнение дати ищцата не се е явила на работното си място в сградата на общинската администрация, който факт е установен по делото с гласни и писмени доказателства. В защитната си позиция ищцата поддържа, че на 23 и 24.11.2023г. е изпълнявала свои служебни задължения, извършвайки огледи в населени места на територията на община М., а не на работното си място по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КТ Сочи се, че законът въвежда ясни и категорични правила, регламентиращи явяването и отсъствието на служител по трудово правоотношение от посоченото в трудовия договор място на работа и неслучайно мястото на работа е задължителен реквизит на трудовия договор. В случая ищцата не твърди и не представя доказателства да е била в командировка през процесните дни, макар да е разполагала с пълното право да поиска от работодателя да бъде командирована с цел извършване на конкретни огледи, като в заповедта за командироване да бъде определен и служебен автомобил за транспорт до съответното населено място, за което също няма данни да се е случвало. Ищцата не е уведомила работодателя съгласно чл. 11 и чл. 12 от Правилника за вътрешния трудов ред на Община М., че е възпрепятствана да се яви на работа и причината за отсъствието си. Затова необоснован е изводът на съда, че ръководната длъжност на ищцата и нейната длъжностна характеристика предполагат и позволяват самоволното й отсъствие от определеното от работодателя място на работа и на 23 и 24.11.2024г., когато арх.М. е изпълнявала служебните си задължения, извършвайки твърдени от нея огледи на територията на общината. Твърди се още, че не на служителя като страна по трудовото правоотношение принадлежи преценката къде да изпълнява служебните си задължения, дори да счита, че извършвайки това другаде е в интерес на работата и в изпълнение на трудовата му функция. Ищцата не разполага с право на самостоятелна преценка къде да се яви на работа, а това тя трябва да направи в сградата на общинската администрация. Едва след това в изпълнение на ръководните си функции и при самостоятелно планиране на своята работата може да уведоми административния си ръководител за необходимостта от извършване на действия извън мястото на работа, като поиска от работодателя да бъде командирована в съответното населено място на територията на общината за времето, необходимо да осъществи огледи, каквито прецени и намери за добре. Без явяване в уговореното място на работа през работния ден или надлежно изпълнение на горната процедура по уведомяване и командироване, ищцата не се е явила на работа по смисъла на закона. Тези законови норми са императивни и не подлежат на разширително тълкуване, както неправилно е направил районният съд. Неправилни са и изводите на съда, че извършените от ищцата действия биха могли да се квалифицират като дисциплинарни нарушения - закъснения или преждевременни напускания на работа, при липса на доказателства същата да е изпълнявала служебните си задължения през целия период на утвърденото работно време, или като други 3 нарушения на трудовата дисциплина, но не и като неявяване на работа. В настоящата хипотеза ищцата изобщо не се е явила на работа, като същата не е командирована от работодателя да изпълнява трудовата си функция извън сградата на общинската администрация. Нито в трудовия договор на ищцата, нито в длъжностната й характеристика е уговорено, че работното й място е извън сградата на общинската администрация в град М. и че при планиране на дейността си може да напуска мястото на работа без уведомление и без разрешение от работодателя. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2955/25.09.2024г. от Е. Д. М. чрез пълномощника й адв.Н. М., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е обосновано, законосъобразно постановено в съответствие с процесуалните правила, поради което моли да бъде потвърдено.

Претендира за разноски за въззивна инстанция за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.М. на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

В съдебно заседание жалбоподателят Община М., чрез пълномощника си адв.Д. К. поддържа жалбата си.

Възиваемият Е. М. чрез пълномощниците си адв.М. и адв.М. оспорва жалбата.