Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13610 от 08.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52201/2025
Вид
Решение № 13610
Подписан
08.07.2026
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13610 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110152201 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД П. П. С., С. А. К. и Л. А.

С., с която са предявени осъдителни искове за следните вземания от следните лица: искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на за сумата от 392.29 евро евро (равностойност в евро на сумата 767.25 лева), представляваща незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот – апартамент №...., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, блок ....., вх. .., ет. .., абонатен номер ..., за периода 01.05.2023г. - 30.04.2023г., както и за сумата от 2.60 евро (равностойност в евро на сумата 5.10 лева) - главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.02.2024г. - 30.04.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.11.2025г., до окончателното плащане; искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата от 107.10 евро (равностойност в евро на сумата 209.46 лева) лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.12.2022г. – 27.10.2025г. и 1.93 евро (равностойност в евро на сумата 3.78 лева) - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2022г. – 30.09.2025г.

Сумите се претендират от ответниците при условията на разделна отговорност и при квоти 4/6 части от ответника П. П. С. и по 1/6 част от ответниците С. А. К. и Л. А. С..

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като собственици по реда на наследствено правоприемство на посочения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 1 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, блок .., вх. ., ет. ., абонатен номер ..., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, която се извършвала от „Нелбо“ ООД, което не са сторили. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата - етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо“ АД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднал в забава. Вземанията се претендират от ответниците в качеството им на потребители за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при посочените квоти описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. Прави искане за привличане на трето лице- помагач.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от Л. А.

С., в който признава иска и изразява готовност да плати цялото вземане, включително частта, претендирана от останалите ответници. Представя доказателства.

Ответниците П. П. С. и С. А. К. редовно уведомени за подадената срещу тях искова молба, в указания им от съда законен срок по чл. 131 ГПК не са подали писмен отговор.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страна на ищеца - „Нелбо“ АД, представя исканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 10.06.2003г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.

Н., блок .., вх. .., на което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо“ АД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение се установява, че ЕС е сключила договор с „Нелбо“ АД от 09.09.2003г.

Приложен по делото е също договор между ищеца и ФДР от 03.06.2020г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното 2 предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

От представените от третото лице-помагач документи се извежда, че има посещения за отчет, за които са изготвени протоколи за осигурен достъп за ап. 28, находящ се в гр. София, ж.к. Н., блок .., вх. ... Представени са доказателства за изправността на средствата за измерване.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 1988г., от който се извежда, че правото на собственост върху апартамент № ... на ет. .. в жилищна сграда блок .. в ж.к. Н., гр. София, е придобито от П. П. С. и А. П. С..

От представените удостоверение за наследници се извежда, че А. П. С. е починал и е оставил за наследници преживялата си съпруга П. П. С. и деца С. А. К. и Л. А. С..

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза 3 третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответниците са съсобственици на собствено основание и по реда на наследствено правоприемство на покойния съпруг и баща А. П. С., имат качеството на собственик на топлоснабдения имот, и като такива върху тях тежи задължението за плащане на този консуматив след смъртта на покойния им наследодател, а и върху тях тежи задължението за плащане и с оглед качеството им на наследници. От доказателствата по делото се извежда, че имотът е бил собственост на ответницата П. П. С. и на покойния и съпруг А. П. С., а след неговата смърт съсобствеността е преминала върху наследниците му по закон – П. П. С., която е получила 4/6 ид.ч., С. А. К. – 1/6 ид.ч. и Л. А. С. 1/6 ид.ч.

Като наследници на покойния си съпруг и баща и собственици на имота те се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото производство придобиването от ответника на топлоснабдения имот в рамките на исковия период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост – нотариален акт, удостоверение за наследници, и изводите на съда за наличието на облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството на ответника на собственик на имота се доказва. Същевременно, други доказателства, които да оборват констатираната облигационна връзка, не са налични по делото, поради което релевираното възражение остава несподелено.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В 4 клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.